Сливи за смет – едва ли има българин, който да не знае тази приказка, в която назидателно се разказва за ползата от чистотата и трудолюбието.

Ако трябва да я съотнесем към сегашната действителност, и в частност към въздуха и фините прахови частици, ще се окаже, че на нашенеца ще му е много трудно да извлече конкретна поука.

Откъдето и да го погледнем, се оказва, че изпитваме чувство за вина за проблема с мръсния въздух. Факт е, че автопаркът в България е един от най-старите в Европа. Средната възраст на автомобилите е 10-12 години. Да не говорим за тътрузещите се соцвозила, които виждаме все още по пътищата. Само малка част от автомобили са с катализатори. Едните просто нямат, защото са твърде вехти. Другите са излязли с такива от завода производител, но следващият собственик, обикновено българин, им ги е свалил, за да не им ги отреже някой с все ауспуха, за да ги предаде за старо желязо.

Като към този факт се прибавят и редица други с пряко отношение към здравето, например обездвижването, нерационалното хранене и прекомерната употреба на алкохол, статистиката за смъртността става ужасяваща. По данни на Световната здравна организация всяка година в България умират 18 000 човека от заболявания, към които фините прахови частици имат неблагоприятно отношение. Все повече хора развиват карцином на белия дроб, най вече във възрастта 55 – 74 години. При това те са откривани в трети и четвърти стадий, когато лечението не е много успешно и лекарите по-скоро поддържат живота на пациента. Освен това се оказва, че постоянното и дори често излагане на въздействието на трайна експозиция от фини прахови частици провокира не само белодробни заболявания, като хронична обструктивна белодробна болест, но и сърдечно-съдови, диабет от тип 2 и инсулт. Нови проучвания дори сочат известна свързаност на болестта на Алцхаймер със замърсения въздух. Според Евростат България е на 3-то място в ЕС по ръст на въглероден диоксид за 2017 г., в сравнение с 2016 г. и сме след Малта и Естония (т.е. нашата страна изостава с мерките за ограничаване на замърсяването, въпреки че тя има много малък дял в ЕС – само 1,5 на сто). Най-големите замърсители в Европа са Германия, Великобритания, Италия и Франция. В ЕС има 400 000 случая годишно на преждевременна смърт и на хронични заболявания, причинени от замърсяването на въздуха. На фона на тази цифра нашите 18 000 изглеждат твърде малко, но това не ги прави по-малко злокобни. Предвид изискванията на Брюксел нашата страна също трябва да изпрати свой план с мерки за повишаване на качеството на атмосферния въздух. Предвижда се затягане на контрола при техническите прегледи. Очаква се до 2021 г., след удължаване споразумението по финансовия механизъм на европейското икономическо пространство, България да получи безвъзмездно 30,5 млн. лева за проекти, свързани с опазване на околната среда и чистота на въздуха. Ясно е, че ограничаване на вноса на старите автомобили и заменянето им с нови са разковничето на проблема, поне в големите градове. И ако Германия успя да наложи такава рестрикция още преди десетина години, за нашата страна тя е трудно осъществима.

Българският шофьор е беден, той не може да си позволи за сменя колите на пет години, както правят френските пенсионери например. Всяка мярка за намаляване на запрашаването от автомобилите ще бъде твърде жестока към него и семейството му. Затова, когато управляващите предлагат въпросните мерки, да имат поглед и към тази страна на българската действителност. Иначе всичко ще остане в света на приказките, нещо като сливи за смет, ама друг път.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Грешната кукувица и платената човечност

Кoгaтo Бoг cъздaл Зeмятa и я зaceлил cъc звeрoвe и птици, нaпрaвил тaкa, чe oт вceки вид имaлo пo двoйкa. Пo тoвa врeмe и кукувицaтa cи имaлa мъж, нo тoй нe й дoпaдaл ocoбeнo и тя взeлa дa ce зaглeждa пo чуждитe.

Как Христо Иванов обедини прокуратурата

Протестите, организирани от Христо Иванов, вместо да постигнат желания ефект за всеобща гражданска мобилизация, разкриха плашеща мрежа от зависимости. На първо място, те показаха, че съществува професия "протестър", пише "Правен свят"