31 години от трагедията, която преобърна футбола
3

31 години от трагедията, която преобърна футбола

96 души намериха смъртта си на стадион "Хилзбъро"

Изминаха точно 31 години от най-ужасната и нелепа трагедия във футбола, отнела 96 невинни човешки живота. 15 април 1989 г. беляза завинаги историята на играта, както и на един град - Ливърпул.

На този ден на стадион "Хилзбъро" в Шефийлд, се игра полуфинал за Купата на Футболната асоциация.

Играха се всъщност само шест минути от него, за които никой не иска да си спомня. “Ливърпул” и “Нотингам Форест” закараха в града над 45 000 фенове. Тези на "червените" от "Анфийлд" бяха настанени на трибуната "Лепингс Лейн", която се напълни повече от 30 минути преди началото. В 14,45 ч местно време обаче, 15 минути преди началото на мача, полицейско нареждане отваря вратите на сектора отвън и допуска в него още няколко хиляди души, които бързат да влязат. Вместо да бъдат вкарани в секторите отстрани, където още има доста празни места, те са пуснати в пълната трибуна и тълпата смазва на оградите долу хората от първите редове. Няма хулиганщина, няма побоища. Има хора, притиснати до оградите. Има много смърт.

В 15,25 ч. 93-ма са мъртви, а ранените са стотици. В 15,06 ч, или 6 минути след началото на срещата, съдията спира мача, а полицията най-после демонтира части от оградите и пуска хората на терена. Той се превръща в лечебница, но и в гробище.

Десетки са спасени от други запалянковци и от бърза намеса на стюарди и полицаи. Изнасят ги с рекламни пана, няма време да се чакат линейките, трудно е и да влязат до игрището. Залата за гимнастика на гърба на стадиона се превръща в морга. Там разпознават загиналите. Те са 95 още на място, а един почива дни по-късно в болницата. 96 загубени живота в няколко безумни минути.

Най-младият загинал е Джон-Пол Гихули, едва 10-годишен. Братовчед му Стивън Джерард тогава е на 8 г. и не пътува с родителите си за мача. След това той стана капитан и символ на “Ливърпул” за близо две десетилетия. Общо 38 от жертвите бяха на възраст между 10 и 18 години, а ранените около 750.

Този ден променя завинаги английския футбол, а и играта като цяло. Трагедията на "Хейзел" четири години по-рано е плод на сбивания, на хулигански изцепки, но и отново - на лоша организация и порутен стадион. В Брюксел на финала ”Ливърпул” - “Ювентус” загиват 39 фенове, трибуната почти се срутва, след като оградите не издържат.

В Шефийлд лошата организация, слабата подготовка на полицията, в комбинация със съоръжение, което е остаряло и не позволява бърза реакция на екстремната ситуация, са причина за ужаса.

Англия е в пълен потрес, светът - също. Град Ливърпул е почернен, буквално няма човек, който да не е загубил близък, приятел, колега или поне познат. В месеците след "Хилзбъро" са регистрирани десетки самоубийства, като повечето са несъмнено свързани с травмата. Отнемат живота си хора, оцелели, но видели отблизо ужаса. Играчите от отбора посещават всички 96 погребения. Мениджърът Кени Далглиш е навсякъде, говори с близките, с родители на загинали, дава им домашния си телефон и получава обаждания дори през нощта.

Кени не издържа дълго на стреса и през февруари 1991 г. хвърля оставка, защото травмата е твърде голяма.

Маргарет Тачър, министър-председател тогава, взима крайни мерки. Изготвя се регистър на хулигани, създават се поименни билети, а Лорд Тейлър изготвя доклад, който предлага революция и пълна промяна в организацията на футбола и стадионите. Премахват се оградите, но и правостоящите места. Ражда се идеята за Висша лига, където стадионите са напълно модерни и безопасни. 31 години по-късно, ако идете на мач в Англия, виждате как плановете на Тейлър са се изпълнили на 100 процента. Семейни сектори, комфорт и никакви проблеми по трибуните.

Какви са последствията от кошмарния 15 април 1989-а?

Английският и европейският футбол разбраха смисъла от това стадионите да станат място за нормалност, за шоу. Клубът “Ливърпул” като машина, която мачкаше безмилостно, вече бе в миналото. От 70-а до 89-а година "червените" бяха спечелили 10 титли на Англия, 3 пъти Купата на ФА, четири пъти Купата на шампионите в Европа. Най-силният тим на континента просто се стопи след трагедията.

Светът също се разтърси от кадрите и фотосите, дошли от онзи следобед на "Хилзбъро". Дни след трагедията “Милан” прие “Реал” (Мадрид) в полуфинал за Купата на европейските шампиони. В първата минута, веднага след сигнала за начало, мачът спира. Играчите застиват на терена, а от уредбата на "Сан Сиро" зазвучава химнът на Ливърпул - "You`ll Never Walk Alone".Запява го и целият стадион, пълен с италианци.

31 години по-късно, клубът пак ще почете жертвите, но тихо, без голяма служба на терена, както бе през годините. Градът ще застине под звука на сирените в 15,06 ч.

Футболът никога няма да забрави този ден. Защото онези 96 загинали в ужаса на "Хилзбъро" спасиха много човешки животи на мачове в годините след това…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.