След скандала с „HelpKarma”: Забраняват на шефове на кредитни фирми да са колектори

След скандала с „HelpKarma”: Забраняват на шефове на кредитни фирми да са колектори

Лекари се водили част от медицински съвет на фондацията без да знаят

Държавата да забрани едни и същи лица да държат кредитни фирми и колекторски. Това поискаха от Асоциацията за защита на потребителите след скандалът с фондацията за набиране на дарения "Хелп карма".

„Скандалът показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност. Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа "обществена тайна". Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация "Хелп карма" Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона:

едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават

на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура", отбелязват от Асоциацията.
Оттам посочват, че участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от Търговския закон, защото се възприема като сходна дейност и е време този пропуск да бъде преосмислен. Затова от Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица участващи във фирми за отпускане на кредити да притежават и такива за събиране на дългове.
Междувременно стана янсо, че специалистите, които са анализирали кампаниите в онлайн платформата за дарения HelpKarma, са

установили нередности в начина, по който се формулират апелите

за помощ на сайта.
„Особено силно впечатление ми направи една кампания за едно дете с детска церебрална парализа, от най-тежките форми… Това, че детето ще се подобри така, че да може да се обслужва само, при такава тежка форма на това заболяване, това е абсурд. Няма никакъв шанс за такова подобрение“, каза доц. Боряна Аврамова - началник на Хематологичното отделение в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ в интервю за bTV.
От репортажа става ясно още, че сайтът за дарения е отчитал като изразходвани за лечение на деца средства, които реално са били платени от държавата. Освен това, в някои случаи събраните суми се използвали и за странични разходи на основателите на кампаниите, като отчетите за тях били непълни или неточни. Също така, на сайта е наличен и така наречения „медицински съвет“, чиито членове са няколко български лекари. На платформата са качени снимки и информация за тях, но се оказва, че само един от тях е знаел за съществуването на този съвет. Въпреки това той никога не е участвал в негови обсъждания.
Скандалите с платформата за дарения започна през миналата седмица, когато стана ясно, че

месечните възнаграждения на служителите на фондацията

достига баснословни суми.
Заплати от рода на 19 хил., 42 хил. и дори 80 хил. лева са изплатени „Хелп Карма“.
От фондацията са събрани общо 21 млн. лева от дарения. На нуждаещите си, в чиято полза са постъпили парите, са изплатени общо малко над 13,5 млн. лева, а над 5 млн. лева са парите по сметка на фондацията. От остатъка на сумата от дарения към „Хелп Карма“ са раздавани сериозни заплати, включително и годишни бонуси. Константин Кръстев, собственик на фондацията обясни, че IT специалистите вземат високи заплати, а той иска да работи с хора на високо ниво. Един от тези специалисти е Славчо Славчев, който е получил месечно от 80 хил. лева. На всичко отгоре той е получил и заем за купуване на апартамент от парите, идващи от дарения за болни деца. Кръстев каза, че по принцип „Хелп Карма“ не дава заеми, но Славчев му бил приятел и „много специален човек“.
Във връзка с излъчения материал в ефира на bTV, Софийска районна прокуратура се самосезира. По случая е възложена проверка, в хода на която ще се установи налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и по кой текст от Наказателния кодекс.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.