След COVID-19: Студентите в чужбина търсят специалности с директна реализация

След COVID-19: Студентите в чужбина търсят специалности с директна реализация

След COVID-19, който принуди голяма част от фирмите да минат в дистанционен режим на работа, родните кандидат-студентите в чужбина са се насочили към специалности, които водят до директна реализация. За сметка на това интересът към изобразително изкуство и графичен на дизайн е по-малък, отчете изводите от кампанията за 2020/2021 г. експертът от „ЕДЛАНТА” Ели Тончева.

„Може би този випуск са по-здраво стъпили на земята и търсят специалности, които водят до директна реализация. По време на пандемията продължиха да работят само фирми, които могат да пренасочат в дигиталната сфера своите дейности. Те получиха и повече работа. Това повлия и при избора на компютърни науки.”, обясни тя и допълни, че пандемията не е довела до отлив на кандидати, имало е само единични случаи на отказали се кандидати. 

Данните на консултантската къща за обучение в чужбина сочат, че „Компютърните науки” са може би най-популярната специалност за кандидатите за университети в Нидерландия и Дания - 31 % от тях избират да учат същата или свързана специалност. 19 % от кандидатите за Великобритания и 28 % от желаещите да учат в Германия или Австрия също избират да учат в това направление.

В същото време специалности в сферата на модата, дизайна и изобразителното изкуство са предпочетени от близо 17 % от кандидатите за университети във Великобритания и 12 % от мераклиите за Нидерландия и Дания. Само 1 % от кандидатите за университети в Германия или Австрия пък избират тази специалност в тази сфера.

Ръст има и на интереса към инженерните науки. „Това се определя и от глада за инженерни кадри по цял сват, възможността за реализация веднага и добро заплащане.  Интересът към инженерните специалности е приблизително еднакъв, като варира от 11 % ( Великобритания) до 14 % в Германия и Австрия. Около 12 % от кандидатите избират да учат инженерни науки в Нидерландия или Дания, става ясно от статистиката на „ЕДЛАНТА”.

Сред останалите направления най-голям традиционно е интересът към специалностите в областта на бизнеса - бизнес мениджмънт, финанси и банково дело, управление на човешките ресурси, логистика, маркетинг, предприемачество. 30 % от кандидатите за Великобритания, Германия и Австрия се насочват натам. Към тях се включват и желаещите да учат управление в туризма и хотелиерството. За програмите в сферата на бизнеса в Нидерлания и Дания, този процент е 26%.

Най-силен е интересът към социалните науки ( вкл. Социология, Политически науки, Международни отношения, Право) сред кандидатите за Германия и Австрия - 11 %, а най-слаб от страна на желаещите да учат в университети в Нидерландия и Дания. За Великобритания този процент е 9.5 %.

Архитектурата продължава да е една от най-желаните специалности. Избират я 8.62 % от желаещите да учат в Германия или Австрия и 7 % от кандидатите за университети във Великобритания.

Психологията пък е изборът на 6 % от бъдещите студенти във Великобритания и Холандия и 4.3 % от тези, които избират да учат в Германия или Австрия. Спрямо това къде се предлага.

13 % от желаещите да учат в Германия избират Медицина, Стоматология, Фармация или Ветеринарна Медицина. Само там бг кандидатите получават успешен прием. Във Великобритания е почти невъзможно да бъде приет кандидат с пълно 6. Има и допълнителни изпити в Англия, докато в Германия българските отличници имат шанс – 5,97 успех или пълна 6 и математиката е важна от дипломата, химия, биология, немски висока оценка С1 или С2..

Интересът към конкретни специалности зависи от конкретната страна и езика на обучение, допълва Тончева. Така и тази година значителна част от кандидати са подали документи за две или повече страни и в последния момент решават кой да изберат. „Това се обяснява, че знаят добре английски език и кандидатстват във Великобритания, Нидерландия, Италия”, уточни Тончева.

Очакванията са Германия и Австрия да бъдат привлекателни следващите години след Брекзит, тъй като предлагат много програми на английски език. „Има български училища с немска диплома, но германското правителство си е поставило задача да увеличи броя на чуждестранните студенти. Това може да се постигне с предлагане на повече програми на английски”, посочи образователният експерт.

Холандия е много популярна, но по думите на Тончева не може да предложи толкова разнообразие и университети, които да приемат желаещите от България и целия Европейски съюз. Затова и се очаква въвеждане на лимит за граждани от ЕС, някои университети дори вече имат такава практика. Така конкуренцията ще бъде доста сериозна.

Луфтът е може да се запълни и от други страни – Ирландия, Италия, допълни Тончева.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.