След 3 години ще имаме първите студенти с международни дипломи (ИНТЕРВЮ)

Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ “Св. Климент Охридски“ и председател на Съвета на ректорите:

След 3 години ще имаме първите студенти с международни дипломи (ИНТЕРВЮ)

  • Общите специалности могат да положат началото на сливането на университетите
  • Само СУ беше с опит във всички предстоящи дейности в проекта за европейския алианс
  • 500-те страници към Националната карта за висше образование могат да дадат началото на обществен дебат за развитието му

- Проф. Герджиков, с предложените промени в Закона за висше образование университетите ще имат възможността да обучават съвместно студенти, така че освен по професията, за която се обучават, да придобият допълнителни знания и умения. Ще помогне ли това за по-добрата им реализация на пазара на труда и какви ще бъдат ползите от тази идея?

- Ако това предложение се приеме, ще има много ползи. Основната е, че много изследователски и професионални области са интердисциплинарни и е трудно да се усвоят в една конкретна специалност. Законопроектът предлага да може две и повече висши училища да се обединят за съвместно обучение в такива интердисциплинарни специалности. За сравнение ще кажа, че в момента нормативната уредба не позволява дипломата да бъде издадена дори от два факултета в един и същи университет. Друга полза ще има, ако тези общи специалности и дипломи положат началото на сливането на висши училища или поне на обединяването им в консорциуми, подобни на европейските алианси, които Европейската комисия финансира напоследък.

- Университетите ще споделят своите ресурси и преподаватели. Ще имат ли по този начин студентите от висшите училища партньори да получат подготовка в най-добрите бази и да бъдат обучавани от най-добрите в дадена сфера?

- Току-що приключи конкурсът „Модернизация на българските висши училища“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Неговата цел е именно да стимулира обединения на български висши училища да споделят преподаватели и ресурси в полза на студентите. Предложението за изменение на Закона за висшето образование има за цел да осигури нормативното основание за подобни обединения.

- За кои професионални направления СУ може да реализира съвместно обучение с други университети?

- Трудно е да изброя всички, защото имаме партньорства в различни области с повечето български университети. Например в проекта ни, класиран в споменатия конкурс за модернизация, сме партньори с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Техническия университет – София, Химико-технологичния и металургичен университет, университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, и Тракийския университет – Стара Загора, и проектът е свързан именно със споделяне на преподаватели и ресурси и с разкриване на общи програми. Виждате, че става дума както за широкопрофилни, така и за технически университети. По други проекти сме партньори с висши училища в областта на изкуствата и спорта, опитваме се да подготвим общи магистърски програми с Военна академия „Г. С. Раковски“ и т. н.

- Очаквате ли да има проблеми с разпределението на средствата за издръжка на студентите, от тях зависи и една част от бюджета на университетите?

- Средствата за издръжка са основният приход на всички държавно финансирани висши училища. Те се изчисляват по формула, която първоначално включваше единствено броя на студентите и нормативите за издръжка по професионални направления, а през последните години все повече отчита и качеството на образованието и реализацията на завършилите. Надявам се да няма проблеми с това разпределение, напротив – то би следвало да става все по-справедливо.

- Възможността за издаване на съвместна диплома от няколко университета е сходна с тази инициатива „Европейски университети 2020“, при която обучението се реализира от висши училища от няколко европейски страни. СУ е сред родните вузове, които ще участват в международен алианс. Как ще ви помогне този опит?

- Да, конкурсът „Модернизация на висшите училища“ на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ има и други цели, но основната е разкриването на съвместни програми на български висши училища, което е близо до идеята на европейските алианси. Пет български висши училища, между които и Софийският университет, участват в проекти за европейски алианси. Никой в Европа няма опит в тези проекти и всички заедно търсим пътя за тяхната реализация. Опитът в проектите за европейски алианси ще ни помага при изпълнението на проектите за модернизация на българските висши училища, но и обратното е възможно. Обикновено обществеността смята, че българските висши училища са изостанали, но в началото на проекта за европейски алианс, в който участваме, седемте университета партньори попълниха една таблица, за да видим кой какъв опит има в основните дейности, които ни предстоят, и Софийският университет беше единственият, който имаше опит във всички предстоящи дейности.

- Кога ще започне обучението си първият випуск, който ще получи международна диплома?

- Става дума главно за съвместни магистърски програми, които ще бъдат готови до една-две години и след 3 години ще има и завършили студенти. Разбира се, много български университети и сега имат съвместни програми и издават двойни дипломи, Софийският университет също има няколко.

- Висшите училища вече могат да кандидатстват за статут на изследователски университети. Ще помогне ли допълнителното финансиране на одобрените кандидати да се фокусират върху науката и да се увеличи научният им капацитет?

- Още не знаем. Идеята на Закона за висше образование беше да подкрепим университетите с най-високи научни резултати – публикации, цитирания, патенти. В много страни има добър опит в това отношение – Германия, Русия. Първоначалният текст обаче беше неясен и загубихме 2-3 години, докато законът не беше изменен, което позволи да се стигне до кандидатстването за този статус през последните седмици. Сигурен съм, че и в България това ще доведе до повишаване на научния капацитет, но е рано да правим прогнози.

- Какви предложения за промени сте направили към МОН в проекта на Националната карта на висшето образование? Има ли нещо, което ви притеснява?

- Малко ни притесняват някои от критериите, които позволяват нееднозначно тълкуване или не са обективни. Такъв е случаят с индикатора „Принос към осигурителната система“, който е дефиниран като дял на социално-осигурените в България лица сред завършилите висше образование в страната вместо броя на социално-осигурените лица да се умножи по осигурителния им доход. Използването в индикаторите на определения от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) капацитет също може да доведе до спорни резултати, тъй като самият капацитет е определен произволно. Първо, самите висши училища са поискали висок или нисък капацитет по професионални направления произволно и водени от най-различни съображения. Второ, НАОА е определила капацитета въз основа на техните заявки също произволно, без това да почива на сериозна методика.

Тези възражения засягат методиката, но освен нея картата съдържа и 500 страници с данни, които са много полезни, и смятам, че могат да дадат начало на сериозен експертен и обществен дебат за развитието на висшето образование.

  

ВИЗИТКА

- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

- Следва класическа филология в Софийския университет и Хумболтовия университет

-Заместник-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г.

- Управител на фонд „Научни изследвания“ от 2008 до 2009 г.

- 2015 г. е избран за ректор на Софийския университет, 2019 г. е избран за втори мандат

Председател на Съвета на ректорите от 2020 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ