Е дин от най-успешните и вдъхновяващи примери за успеха на No till (без оран) земеделието е Борислав Петков. Неговите ниви са в най-неплодородната част на Южна България в района на Елхово. Тези, които никой не ги искаше, полета от 9-а - 10-а категория, просто казва той. Стърнища и камъни, пустиня според българските критерии. Тази година след няколко месеца пълна суша средният добив от нивите му е 580 кг
И това на фона на известната като житницата на България, Добруджа звучи повече от фантастично. Тази година заради липсата на дъжд знаем, че полетата на Североизтока, които се хвалеха с реколта от порядъка на 700-900 кг от дка, се сринаха на места с добив от 150 кг до трагичните 50 кг от дка. При това земята е обработвана по последния вик на земеделската техника, растителната защита, западните хибриди, наторяването.
Един от най-успешните и вдъхновяващи примери за успеха на No till (без оран) земеделието е Борислав Петков. Неговите ниви са в най-неплодородната част на Южна България в района на Елхово. Тези, които никой не ги искаше, полета от 9-а - 10-а категория, просто казва той. Стърнища и камъни, пустиня според българските критерии. Тази година след няколко месеца пълна суша средният добив от нивите му е 580 кг
И това на фона на известната като житницата на България, Добруджа звучи повече от фантастично. Тази година заради липсата на дъжд знаем, че полетата на Североизтока, които се хвалеха с реколта от порядъка на 700-900 кг от дка, се сринаха на места с добив от 150 кг до трагичните 50 кг от дка. При това земята е обработвана по последния вик на земеделската техника, растителната защита, западните хибриди, наторяването.
Тайната
Тайната на Борислав Петков е, че прилага консервационната технология Nо till. Припомняме, че основната идея е земята да не се обработва, да се създава покривен слой с растителност, сеитба, като целта е да дойдат червеите, които вършат работа на ралото, и така да задържат влагата в почвата. Което пък прави растенията здрави и издръжливи. Самият той е един от най-изявените съветници на колегите си, които искат да започнат да работят по този метод. В неговото стопанство идват не само български фермери, а от цял свят, за да проумеят смисъла на тази технология. Той редовно споделя опит и във виртуалните срещи на фермерите за обмяна на Nо till опит. Към момента сме 200 души от България, но повечето започват, други се отказват, защото въпреки че се ползва много по-малко химия, за да успееш, трябва много да четеш, каза фермерът.
Агроном и юрист
Той е агроном и юрист, но преди всичко потомствен земеделец. Преди да се захване със зърнопроизводство, обикаля стопанства на колеги на всички континенти. Установява, че именно безорната технология е неговата кауза в земеделието. Така в един момент, както и повечето от последователите на нотила, продава плуговете си и се доверява на мъдростта на природата.
Глифозат
С течение на времето постепенно намалява глифозата, който се използва за плевелите, и в момента третира с близо четири пъти по-малко нивите си – от 500 мл на 150 мл доза на площ. Благодарение на покривните култури създава почвен слой, който задържа влагата. Тази година въпреки сушата от 136 дни неговата пшеница е била зелена. Инсектициди не ползва. Първо, заради сеитбооборота. Вместо обаче да разчита на две култури за смяна, той включва вече около 11, за да има по-богата гама от хранителни вещества почвата.
Мак и звездолюб
За да избегне третирането с инсектициди срещу насекоми, той обикаля нивите си с лента от полски цветя. Мак, звездолюб и всякакви други цъфтящи треви. По този начин насекомите кацат на цветята вместо на културните растения. „Лентата с цветя е широка колкото една сеялка - в моя случай около 6 метра, но може и четири“, добавя Борислав Петков.
Те имат различен цъфтеж и когато се обкраищи пшеницата, всичките акари отиват на цветята, а не на нея. Тази година прави същото с рапицата, като през 250 метра посява полски цветя, перпендикулярни на посева. При обкрайчване ефектът е изумителен, защото цъфтят по време на вегетацията и всички буболечки са бягали върху тях. Затова си е отделил поле от 100 дка, за да направи семепроизводство на полски цветя.
Не съм фен на инсектицидите и затова гледам да ги огранича. Има разлика в добивите между пръскана и непръскана пшеница, разликата от корена нагоре в развитието на растенията е огромна, казва Петков.
Рапица с бял равнец
Инсектицидите убиват и добрите насекоми, затова нека не се месим в природата, а да ги преместим от посева към полското цвете. Например рапицата се чувства отлично обградена с бял равнец, защото основният й неприятел отива и стои на белия равнец, но не се качва на нея. Всичко има своята логика, насекомото се храни и пие вода, а когато му осигуриш само рапица и нищо около него, то няма избор и влиза в рапицата.
Разходи
След като започва с нотила, Борислав Петков значително намалява разходите си за гориво. Също така установява, че все по-малко го търсят за сбирки вносителите на препарати, с хумор обясни новата си ситуация. За сметка на това новата му тръпка са предстоящите конгреси на нотилърите, като през 2021 г. един от тях ще се проведе в Украйна.
Нотил е кауза, начин на мислене, това не е просто някакво земеделие, в което ореш, сееш, пръскаш и просто прибираш. Това е, като да пулсираш в един ритъм с природата, обясни каузата юристът земеделец.
Покривните култури - по-важни от сеялките
Основно правило, когато се започва с нотил, е да се сее върху житно стърнище. Така борбата с плевелите е малко по-лесна, разказва Борислав Петков. “Наесен започнах с рапица върху житно стърнище. Ротацията при нотила е важна заради богатия растителен остатък, който се наслоява върху почвата и в резултат на положителните промени влагата в нея започва да се задържа. Аз посях тогава 22 култури. По-голямата част са необходими за производство на покривни култури, те са по-важни от сеялката. Имате остатък, имате биология, тя дава резултати. Намаляването на хербицидите е резултат от покривните култури.
Първите покривни семена си ги доставих от стар нотилър от САЩ, това бяха много хубави смески. Тогава ми бяха скъпи, но следващата година след тях сложих слънчоглед, като не съм използвал хербицид, с изключение на глифозат преди сеитбата. В резултат на тази технология в момента съм от 500 на 150 мл глифозат.“
Смеските са за нуждите на почвата
Всички преходи от конвенциално към нотил земеделие са поради преуплътняване на почвата. В Централна и Северна България, особено в Добруджа, преуплътняването е ужасно, ерозията отнема горния почвен сой. Има микс, който се прави за нуждите на самата почва.
Например планира преди слънчогледа и тиквите смески с черен овес, задължително, тритикале, соя, ряпа, едра смеска – пролетна рапица, дрепо, три вида просо и фий - бобова култура. Прави 11 компонента с посевна норма – 650 грама.
Тръгнал е от жито с рапица. След петата година вижда резултата. “Ще дам пример в землището, където съм, в Лесово. С конвенционално земеделие добивите са от 200 кг на дка пшеница, а при мен 5-а година нотил - 580 кг от дка“, казва Борислав Петков. Трета година не ползва втори фунгицид. Пшеницата му това лято въпреки сушата е била зелена.
Пожарът в Лесово напука земята
Не пипам земята. Само тази година след пожарите в Лесово минах с брани всичко, което беше опожарено. Там, където вилняха пламъците, растителният остатък, дебел десет сантиметра, гореше като залят с бензин, разказа за драмата с пожара в района Борислав Петков. Земята се напука. Пожарът изпепели петгодишен труд.
И така нивите в Лесово не получиха обезщетение за пожарите. Аз, ако получа, ще даря всички средства, но става дума за справедливост.
Монитор
