Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.

Усетиха я и производителите на лекарства. Дори големите чужди фармацевтични компании, чийто годишен оборот се изчислява в милиарди евро, се увериха, че производствената им политика е твърде погрешна. Основната причина за нарастващия недостиг в Европа е, че лекарствата и техните съставки се произвеждат предимно от няколко компании в Азия – в Китай и Индия. Целта на изнесените производства е пределно ясна – по-евтината работна ръка. Оказва се, че една-единствена производствена нередност, само една малко по-голяма повреда или обновяване на поточна линия могат да спрат производствения цикъл на редица така важни за хората медикаменти, като се започне от тези срещу онкологични заболявания, та се стигне до имуносупресорите, които се приемат задължително от трансплантираните, за да не отхвърли организмът им чуждия орган.

Например експлозията в китайска фабрика през 2017 г., която произвежда съставката на антибиотици пиперацилин-тазобактам едва не остави Стария континент без тези препарати. Защото се оказа, че освен нея има само още един производител на тази съставка в световен мащаб.

Към проблема недостиг на лекарства за Стара Европа се прибавя и Брекзит. Над 100 лекарства вече са спрени, защото производителите пререгистрират фирмите си извън Острова, за да могат да търгуват. Факт е, че причините за недостига на лекарства са многофакторни и включват проблеми в производството, глобална консолидация на производството, непредвидено въздействие на ценовите и тръжните политики, както и проблеми във веригата на доставки.

Какво ни засяга точно това, би попитал някой. Засяга ни, и то твърде много. Засяга ни дори повече, отколкото останалите европейци. Защото България е страна с малък и ограничен пазар. По тази причина редица фармацевтични компании искат дерегистрация на продуктите си и прекратяват вноса на свои продукти.

Според проучване на Европейската комисия по лекарствата нашата страна е в най-неблагоприятно положение. Една идея по-добре от нас е дори Румъния.

Болните обаче не се вълнуват от възможностите на пазара, те искат своите лекарства, които според добрата медицинска практика трябва да им бъдат изписани. Често пъти обаче напоследък те не са налични.

Ясно е, че страната ни няма как да разшири пазара си на лекарства, нито хората ще спрат да боледуват. Ясно е и това, че трябва да се търси решение, и то бързо.

Едното от тях е да се разрешат ускорени в страните от ЕС доставки при недостиг и внос на дерегестрирани лекарства, когато те не са спрени поради лекарствена опасност. За това професионалистите в бранша настояват не от днес. Време е да се вземе решение в полза на българския болен, защото суровините в световен мащаб намаляват, но не и болестите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нашето си е най-хубаво, ама друг път!

Нашето си е най-хубаво! Българинът обича да се бие в гърдите с това. Че образът на патриот не е нищо повече от поза обаче прозира в малките неща. Като във факта, че нашенецът уж всичко родно люби, тачи и милее, но не съвсем.

Как Калин Калпакчиев качи в една лодка Доковска и Филчев*

В изминалите дни обществото бе залято с крясъци за независимостта на съда и сигурността на отделни негови представители. Напълно неоправдано и същевременно очаквано, с оглед стореното от състав на Апелативен съд - София. Активирани бяха всички ресурси на мрежата от зависимости, оплела в себе си ключови съдилища, икономически и политически структури, медии и адвокатура, за да бранят двама от магистратите, освободили предсрочно убиеца Джок Полфрийман. Макар същите двама съдии да сме свикнали да виждаме да атакуват, маркират и назидават. Днес те са "жертви", защото така им е удобно и се крият. Вече две седмици отказват да дадат обяснение за решението си – имало мотиви, които Лозан Панов публикувал дори на сайта на Върховния касационен съд, сякаш това не е официалната страница в интернет на най-висшата съдебна инстанция, а грантово финансиран блог на грантови съдии.