Евтиното обикновено излиза скъпо. Тази неоспорима истина усетиха върху себе си европейските пациенти, в това число и българският болен.

Усетиха я и производителите на лекарства. Дори големите чужди фармацевтични компании, чийто годишен оборот се изчислява в милиарди евро, се увериха, че производствената им политика е твърде погрешна. Основната причина за нарастващия недостиг в Европа е, че лекарствата и техните съставки се произвеждат предимно от няколко компании в Азия – в Китай и Индия. Целта на изнесените производства е пределно ясна – по-евтината работна ръка. Оказва се, че една-единствена производствена нередност, само една малко по-голяма повреда или обновяване на поточна линия могат да спрат производствения цикъл на редица така важни за хората медикаменти, като се започне от тези срещу онкологични заболявания, та се стигне до имуносупресорите, които се приемат задължително от трансплантираните, за да не отхвърли организмът им чуждия орган.

Например експлозията в китайска фабрика през 2017 г., която произвежда съставката на антибиотици пиперацилин-тазобактам едва не остави Стария континент без тези препарати. Защото се оказа, че освен нея има само още един производител на тази съставка в световен мащаб.

Към проблема недостиг на лекарства за Стара Европа се прибавя и Брекзит. Над 100 лекарства вече са спрени, защото производителите пререгистрират фирмите си извън Острова, за да могат да търгуват. Факт е, че причините за недостига на лекарства са многофакторни и включват проблеми в производството, глобална консолидация на производството, непредвидено въздействие на ценовите и тръжните политики, както и проблеми във веригата на доставки.

Какво ни засяга точно това, би попитал някой. Засяга ни, и то твърде много. Засяга ни дори повече, отколкото останалите европейци. Защото България е страна с малък и ограничен пазар. По тази причина редица фармацевтични компании искат дерегистрация на продуктите си и прекратяват вноса на свои продукти.

Според проучване на Европейската комисия по лекарствата нашата страна е в най-неблагоприятно положение. Една идея по-добре от нас е дори Румъния.

Болните обаче не се вълнуват от възможностите на пазара, те искат своите лекарства, които според добрата медицинска практика трябва да им бъдат изписани. Често пъти обаче напоследък те не са налични.

Ясно е, че страната ни няма как да разшири пазара си на лекарства, нито хората ще спрат да боледуват. Ясно е и това, че трябва да се търси решение, и то бързо.

Едното от тях е да се разрешат ускорени в страните от ЕС доставки при недостиг и внос на дерегестрирани лекарства, когато те не са спрени поради лекарствена опасност. За това професионалистите в бранша настояват не от днес. Време е да се вземе решение в полза на българския болен, защото суровините в световен мащаб намаляват, но не и болестите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Чадър за плаж, за бизнес и за борч

Заразата, дошла от далечните източни земи, ни донесе извънредно положение, но и доста надежди. Не само за оздравяване и по-скорошна победа над вируса, а и за спасение за икономиката и за оправяне на немалко други неща.

Ген. Мутафчийски – Гласът на разума

„Той е правилният човек на правилното място”, каза преди време за него зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов.Думи, които могат да потвърдят всички, които работят и контактуват по служба с генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса.

Проф. Михаил Константинов: Масово побъркване

Ще започна с фактите, а ще гледам с тях и да завърша. У нас за пореден път се сбориха президент и управляващо мнозинство, но това е силно бял кахър на фона на всичко останало. Примерно на факта, че снегът още е малко и вода може и да няма. А и посевите могат да измръзнат, което ще ни докара комбинация от жажда и глад. Напоследък обаче Господ даде и малко сняг. Та дано продължи да вали. Поне още две седмици, ако може, че иначе ще трябва да захлопваме кепенците.