Според последните преброявания над 300 хил. автомобила у нас се движат с газови уредби. Някои ще кажат, че това са пресметливи хора, други ще им опонират, че това са сиромаси. И двата лагера ще имат право.

Преди две години пътувах до Швейцария и през половин Европа нямаше къде да заредя газовата си система. Добре че бяха братята сърби, както и няколко албанци в Швейцария, които са се сетили да отворят газстанции. Никъде другаде не се толерират бомбите в колата. Обаче у нас това е едва ли не екостандарт. Щом си на газ, значи си по-екологичен.

Че и евростандартът на автомобила ще вдигат. Ако караш трошка с ЕВРО 3 стандарт, монтирането в някой селски гараж на газов балон ще ти вдигне стандарта. Иначе казано, сиромашията ни вдига евростандарта. Ставаме по-екологични, по-модерни, по-вървежни. Няма нищо лошо в икономичното предвижване. Лошото е, че само вдигаме стандарта, а никой не се опитва да контролира този монтаж.

Преди година институциите се опитаха да вкарат в някакъв регулаторен режим газовите инсталации, като ги проверяват по време на задължителния годишен технически преглед. За глобени обаче никой не разбра. Не се разбра и за спрени от движение коли. Вместо това обаче разбираме, че евростандартът на тези коли ще се повиши с един пункт. Типично по български. Не глобяваме, а поощряваме.

И така всяка една кочина по пътищата ни ще може да влиза спокойно в страните от Западна Европа, където са забранени колите, които не отговарят на определени екологични евростандарти. Понеже обаче сме имали 150 евро и сме посетили кварталния майстор, който срещу шише ракия ни е сложил бомба в колата, то ще отговаряме на всички европейски изисквания, за да се придвижваме по чистите им улици и булеварди. Това е поредната недомислица на иначе евроатлантически настроените ни законотворци.

На първо място у нас трябва да се забранят колите, които са по-стари от 15 години, след това да се повиши стандартът, за да могат хората да си позволят по-нови автомобили, и едва на трето място да се толерират бричките, които са с монтирани газови инсталации. Не че трябва хората да бъдат лишавани от възможността да се придвижват за по-малко пари, но просто не трябва да се стимулират да правят това в Европа.

Защото именно повишаването на екологичния стандарт с един пункт ще им отвори вратите към по-развитите страни, където да сипят масло и да тровят въздуха на по-развитите общности. Не може сиромашията ни да ни вдига евростандарта. Трябва да си вдигнем жизнения стандарт, за да станем поне малко европейци. И това не става с газовия балон в багажника, а с повишаването на доходите, квалификацията ни и образованието ни. Едва тогава ще имаме истински евростандарт, а не, когато си монтираме газова уредба.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Великденската фурна замириса на чужбина

Вносно месо от Македония се продава в българските търговски обекти дни преди великденските празници и с това се подбива реализацията на българската продукция.

Как печалбарството се настани по пътя към Възкресението

В неделя е празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница. Шестата седмица от началото на Великия пост. Всъщност това е пътят, който въвежда Страстната седмица. Цветница обаче ни напомня и за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Един нелек път, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra”, която означава „през трудностите към звездите“. Но неделя е празник - тогава Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с палмови клонки и с възгласи “Осанна!”

За мишките и правосъдието

За българския тълковен речник мишкуването е просто дума. За нас, гражданите на тази държава - битие. Феномен, пробутван ни за норма от знайни и незнайни герои на нескончаемия Преход. Характеропатия, присъща за точно определена група самозвани морализатори с подсъдими покровители, които драпат за място на жълтите павета, за да продължават менторите им (и те покрай тях) да крадат настоящето ни, както окрадоха и миналото ни.