Сирни Заговезни - За традициите на Прошка разказва етнографът Десислава Божидарова
6

Сирни Заговезни - За традициите на Прошка разказва етнографът Десислава Божидарова

Днешният празник Сирни Заговезни е свързан с началото на Великия пост, който предшества Великден. За него разказва етнографът от видинския Регионален исторически музей Десислава Божидарова. Това е последния ден, в който се ядат млечни продукти и яйца.

В много видински села доскоро се е спазвала традицията на кръстопътили в близост до чешма  да се пали голям огън, който се прескача за здраве, каза Десислава Божидарова. После около огъня се играят хора и се пеят песни. В някои села огънят го наричат “Альош” , в други “Гулие. Във влашкото село Делейна  от векове  на Сирни Заговезни палят огън на селския площад. Преди години всяка махала е палела свой  огън. Днес огънят е един и събира млади и стари, разказва Божидарова.

Всеки носи вино и храна от дома си. Канят духова музика и играят хоро. Традиция е  в село Далейна хората начернят лицата си с пепел от огъня и го прескачат за здраве и плодородие. Двама  души се маскират като баба и поп, които  закачат  на хорото всички присъстващи, обяснява етнографът.  Ергените люлеят момите силно, докато не призная на висок глас кого харесват. Има запазени спомени, от миналото  за наричания с еротичен подтекст. Като например наричане на влашки звучи така:  “Альош, Альооош, ц фак ляган де матасъ, ши те арунк ла … ън касъ.” пр. “Альош, Альош, ще ти направя копринена люлка и ще те хвърля в дома на …” разказва Десислава Божидарова. Веселбата на площада продължава до много късно. А от другия ден започват Великите пост.
  На Сирница се приготвя една голяма баница, власите от нашия край я наричат плачинта, това е тесто с плънка от яйца и сирене. Част от празника вечерта е и т.нар. хамкане. Във Видинския регион хамкането не е правено с халва, или ако е имало то е било рядко. Хамкането с бялата халва е един малко по-късен ритуал, уточнява Божидарова. Във Видинско обичаят повелява да се хамка с яйце. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година, допълва етнографът.
На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година, затова празникът се нарича и Прошка. Според традицията обаче, по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. Празничната трапеза е богата на млечни продукти, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки, разказва Десислава Божидарова.

В навечерието на Сирни Заговезни, с благословението на Негово високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил, театралната група към Неделното училище при храм "Св. Николай Чудотворец" във Видин, изнесе представление по евангелската притча за Милостивия господар и неблагодарния длъжник , допълни Божидарова.
Децата разказаха, пред своите родители и гости, за Сирни заговезни и припомниха, че след тази неделя започва Великият пост - период на пост и молитва, в който вярващите пренасят чист дар от вяра и любов за Пасха, като преди това взаимно се опрощават .
Тази година Великият пост започва от 15 март и продължава до Възкресение Христово - Пасха, 2 май.
На Сирна неделя вярващите християни си припомнят Христовите думи: "ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" , допълва своя разказва Десислава Божидарова.
Когато апостол Петър попитал Господ: "Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?". Господ му отговорил:. "Не ти казвам до седем", а до седемдесет пъти по седем". Затова църковната традиция изисква, на този ден, всеки да поиска прошка от хората около себе си и сам да прости на тези, които са го огорчили, цитира Светото писание Божидарова.
В Неделя Сиропустна в храмовете се събират християните за вечерна служба, след която - духовници и миряни си искат един от друг прошка за всичко лошо сторено с дума, дело или мисъл.
"Господ да прощава и ти прощавай"!
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.