Синът на Уил Смит вдига сватба

Синът на Уил Смит вдига сватба

Да вдигне сватба с тийнейджърската си любов само за да я изгуби – с тази житейска драма се сблъсква синът на Уил Смит – Джейдън, в премиерното заглавие „Живот в година“ (Life In A Year). Филмът, режисиран от Митя Окорн, далеч не открива топлата вода. Спазва традиционните за жанра си опорни точки – младо момче среща и се влюбва в младо момиче, което обаче се оказва болно от фатална болест. Въпреки това двамата решават да изживеят живота и любовта си, а неизбежната смърт на любимия човек мотивира главния герой да следва мечтите си.

Още с обявяването на актьорския състав обаче става ясно, че филмът търси комерсиален успех. Залагаш на наследника на един от най-обичаните актьори на всички времена, а сравненията са неизбежни. Въпреки че Джейд е все още далеч от харизмата и емоционалната тежест на превъплъщенията на баща си, той очевидно е наследил таланта му. А благодарение на „Живот в година“ разгръща в по-голям мащаб актьорския си потенциал.

До него пред олтара пък стои Кара Делевин. Моделът, който се подвизава още като актриса и певица, надали скоро ще се утвърди в седмото изкуство. Почти всички нейни героини се движат по една и съща плоскост. Те са бунтари, не си падат по „лигавите“ обяснения в любов, но всъщност крият дълбока тайна. Факт е, че в „Живот в година“ тя успява да изнесе няколко емоционални сцени, които – ако не се основаваха на до болка познати и изтъркани клишета, присъщи на този вид филми – може би щяха да предизвикат сълзи пред екрана. Уви.

Именно липсата на оригиналност е най-големият недостатък на заглавието на Окорн, а точно поради тази причина най-интересен се оказва персонажът на Крис Д’Елия. Иначе казано – травеститът Фил, който надраства ролята си на детегледач на болната героиня на Делевин и се превръща в родителска фигура. На него се дължат и няколкото комични момента, които – предвид тематиката на сюжета, са ценни като съкровище.

„Живот в година“ няма да успее да изпълни мисията си за комерсиален хеттрик. От една страна срещу него стои фактът, че съвсем малка част от киносалоните по света функционират в ерата на COVID-19. Но дори да се поставим във вакуум и да изолираме напълно световната пандемия, то филмът отново не би достигнал целта си. Вместо това по-скоро изглежда като майсторски изпълнена репетиция на младия Смит и Делевин по пътя им към опознаването на инструментите на киното. И макар че за статута на тренировка, заглавието наистина би било отлично, то традиционно тези продукции не би следвало да достигат до масовата публика.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.