Б лизо 1600 зрители аплодираха блестящото завръщане на Захари Бахаров на сцената на Народния театър в двете премиерни представления на „Синът“ от Флориан Зелер в края на миналата седмица. Пиесата е съвсем нова – създедена е миналата година и е последна част от трилогията на именития французин, започнала с „Майката“ и продължила с „Бащата“ – трагикомедия, която също е сред хитовите заглавия на първата ни сцена. Режисьор и на двата спектакъла е Диана Добрева.
Близо 1600 зрители аплодираха блестящото завръщане на Захари Бахаров на сцената на Народния театър в двете премиерни представления на „Синът“ от Флориан Зелер в края на миналата седмица. Пиесата е съвсем нова – създедена е миналата година и е последна част от трилогията на именития французин, започнала с „Майката“ и продължила с „Бащата“ – трагикомедия, която също е сред хитовите заглавия на първата ни сцена. Режисьор и на двата спектакъла е Диана Добрева.
Захари Бахаров – актьорът, който неотдавна убедително изигра разтерзан баща в роден тв сериал, тук е в ролята на родител, заплащащ жестока цена за това, че е напуснал жена си и си е изградил ново щастие с ново семейство. Но най-голямата жертва на болезнената ситуация е чувствителният тийнейджър Никола`, неговият син, който тотално
губи житейските си ориентири и опори
Александър Тонев – дебютант на академичната сцена („Роня – дъщерята на разбойника“ в театър „София“, „Идиот“ в „Сфумато“), възпитаник на проф. Иван Добчев, достойно партнира на опитния си сценичен баща и изгражда вълнуващ образ на депресиран юноша, който отчаяно търси, но не намира смисъла на битието. По клиничната картина на героя му биха могли да се обучават студенти по медицина, само неговите родители дълго не си дават сметка, че той се нуждае и от специализирана помощ, и от повече топлота и яснота в ежедневието си. Всъщност те правят всичко по силите си да го разберат и да му помогнат, но и пътят към ада е постлан с добри намерения. Изгубил способност да общува с майка си (отлична Теодора Духовникова като прекършената вътрешно Ана), той пожелава да се премести в дома на баща си и неговата млада съпруга (Анета Иванова, ученичка на проф. Атанас Атанасов), където, след първоначалната неловкост, го приемат и привидно нещата като че ли потръгват. Но Никола` не се чувства добре, той не е успешен по критериите на баща си и просто би предпочел да е на мястото на своето братче, бебето Саша... Тук Фройд навярно би провидял Едипов комплекс, но истината е по-скоро друга – момчето се страхува от живота и отчаяно копнее за човешка топлота. На негово място някой с друго душевно устройство навярно би бил щастлив. Или почти. Но не и той – той сякаш няма печеливш ход. И или трескаво го търси, или се оставя на течението и уж не му пука, лута се, люшка се... Връща се при майка си, стига и до клиника, където Владо Пенев („Бащата“) е с малка, но респектираща роля на лекар психиатър. Никола` сигурно се надява на прегръдка, на протегната ръка, ала в спектакъла на Добрева неслучайно
между него и другите персонажи няма физически контакт
Те остават на малко, но непреодолимо разстояние в пространството на голямата сцена дори и в миговете на върховно усилие за близост с момчето. С изключение на два-три сюблимни момента...
За разлика от мащабните пророчески спектакли на Добрева по световната класика, в по-интимните й постановки като „Емигранти“, „Бащата“ и особено тук, в „Синът“, няма фойерверк от зрелищни режисьорски избухвания и ефектни визуални решения, спиращи дъха. Всичко е концентрирано в психологията на героите, внимателно изработена от Добрева и нейните актьори като най-тънка и деликатна дантела. Бахаров, Духовникова и младият Тонев изиграват сдържано, овлядано, без истерии, но с много подмолни дълбочини трагедията на едно обикновено бивше семейство от доброто общество. Тревожната музика, предвещаваща катастрофата, е на Петя Диманова, сценографията на Мира Каланова, хореографията на Деян Георгиев. Преводът на великолепната пиеса е на Снежина Русинова-ЗДравкова.
Монитор
