Синдромът „по втория начин“

Синдромът „по втория начин“

Драмите с приема в първи клас приключиха за голяма част от родителите на кандидат-първолаците. И трите класирания са в историята в почти всички общини у нас. Голяма част от децата знаят къде ще прекрачат за първи път училищния двор на 15-и септември. До 14-ти септември всички неприети хлапета трябва да намерят своето място в едно от незаетите.

За целта школските директори трябва да обявят дата до която да приемат заявленията на кандидат-първокласниците, да посочат кога ще бъде четвъртото класиране и да запишат щастливците. Причината за поредното подаване на заявления е, че дори и при запълването на свободните места продължава да действа принципът на уседналост и най-голямо предимство да имат хлапетата от квартала на дадено школо.

Принцип, който беше въведен преди 3 години, за да няма родилите, които да правят палатков лагер пред училището, в което искат да учат децата, само за да са сред първите на опашката от чакащи и да са сигурни, че ще хлапакът ще бъде в „най-елитното“ шко. А родителското тяло да може да се похвалят на всички как са успели да го запишат детето точно там, където са си мечтали още преди да е проходило.

Факт е, че за последните три години това се промени. Няма опашки от родителите, които пазят реда си със зъби и нокти, все едно се редят за банани по Живково време. Те знаят, че от това няма смисъл, защото без значение дали си първи, или последун подал документи, най-важен за класирането ти е адресът.

Не всички директори обаче спазват това правило докрай. Някои по незнайна причина са приели, че уседналостта важи само за първите три класирания, докато запълването на свободните места отново ще е на принципа кой превари, той завари. Те не приемат заявления за определен срок, не правят класиране, а директно записват в първи клас децата на родителите, дошли при тях първи. Каква е гаранцията, че дадено място нарочно е „свободно“ и не се пази за нечие хлапе, след като никъде няма списък със записаните? Практика, която също бе проблем при стария начин на прием. На директорите не им костваше нищо да вмъкнат я племенника, я детето на комшийката без да я кара да се редят по опашки. Нищо чудно и сега останалите единични бройки в някои школа да са били предназначени за някого. Затова и да дадат шанс да се запишат най-бързите. Какво става и ако някой родител е изтеглил документите на вече записаното си в училище хлапе и отиде във училище, приемащо „до запълване на свободните места“, и там му кажат, че такива вече няма? Къде ще учи това хлапе, след като вече веднъж е напуснало отреденото му място?

Дано следващата година няма подобни проблеми и всеки разбере, че уседналостта е най-важна за приема независимо за кое класиране става дума, че списъците с приетите се качват на сайтовете, за да има прозрачност. Дотогава съмненията у част от родителите, че някой ги е „минал“ няма как да изчезнат и бройката на тези, които оплюват системата, ще продължат да нараства.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.