Симона Халачева – момичето, което снима птици в полет (СНИМКИ)
10

Симона Халачева – момичето, което снима птици в полет (СНИМКИ)

Актрисата от „Откраднат живот“ и "Забранена любов" влиза в наградена пиеса на театър „София“

Немирната Симона Халачева, която сякаш е инжектирана с енергия за всяка добра идея, повлече токче за едни от първите репетиции през новия арт сезон в София. И по-точно – в театър „София“, където е част от актьорския екип, вдъхващ живот на пиесата „Цветята“, спечелила последното издание на драматургичния им конкурс.

Не само: брюнетката – цвете сред цветята на трупата, е почти

орисница на раждането на този текст

Авторката Теодора Иванова-Додо, й е отдавнашна приятелка и първо на нея дава да прочете ръкописа на творбата, с която ще се дипломира. Симона толкова я харесва, че я прегръща като свое дете, и двете момичета започват да търсят варианти за реализацията й: в алтернативни пространства, галерии, клубове... Но моментът като че ли още не е назрял и, когато се навъртат година-две, актрисата навива Додо да пусне пиесата си в конкурса на театъра. При обявяването на резултатите Халачева не успява да присъства, защото преди това е имала тежка вечер в кулинарно тв риалити, а пък телефонът на дружката й не е платен и тя не може да избира. За да научи кой е победителят, Симона се обажда на директора на трупата Ириней Константинов. И получава радостна новина. Актрисата чувства „Цветята“ толкова „свои“, че разпределението й в една от главните роли в историята за паралелните вселени, в които всеки от нас би имал друго, различно битие, идва някак съвсем естествено. Междувременно влиза и в репетиции за мегаспектакъла „Пер Гюнт“ по Ибсен. За 9 години в театър „София“ за пръв път й се случва да работи по два проекта едновременно, макар и досега да е скачала от роля в роля: в мюзикъла „Скачай!“, „Парижката света Богородица“, „Г-жа Министершата“, „Анна Каренина“, „Апетит за череши“, „Франкенщайн“...

Запознанството на зрителя с магнетичната г-ца Халачева обаче датира от доста по-отдавна: от сапунения сериал „Забранена любов“. „Бях студентка и изкарвах пари, които на тази възраст трудно ще изкараш. Телевизията заплащаше и за репетиции: ако нямаш снимки за деня, но отидеш да репетираш за снимки, които предстоят, се плащаше – и това стимулираше да си изработваш образа“, обяснява тя. Но пък тогавашните договори ограничават актьорите да не се показват по друга телевизия 2 години след излъчването на последния епизод. Така Симона пропуска появилия се наскоро „Стъклен дом“, който смята за „класи над“, и цяла вълна по-качествени нови сериали. Когато „крепостният“ период изтича, я вземат в „Къде е Маги?“, ала и тази поредица я изважда от тв оборот за цели 2 години. В замяна на това талантливата актрисата –

ученичка на проф. Стефан Данаилов

се изявява активно на театралната сцена.

„Стефан Данаилов беше от преподавателите, които имаха любимци и се грижеше тези хора да продължат на всяка цена да се занимават с професията. Слава Богу, бях един от тези студенти и със сигурност дължа участието си в спектакъла „Пет жени в еднакви рокли“ от Алън Бол на него. Вероятно по негова препоръка ми се обади Боил Банов – това е първият ми режисьор на професионална сцена“, спомня си Халачева времето, когато поставящият директор на Хасковския театър едва ли е подозирал, че по-късно ще се окаже министър на културата. Първият професионален актьор, с когото си партнира в „Пет жени...“, пък е ни повече ни, по-малко самият Чочо Попйорданов! Симона е възхитена от него и в същото време – страда, когато става свидетелка на „свличанията“ му, на надрасканите по стените реплики, застраховка срещу забравянето на текста...

Сред любимите партньори на красивата актриса е и Калин Врачански – Квазимодо на нейната Есмералда в театър „София“ и близък приятел в живота. „Когато цялата компания отидохме в Париж, с Калин се снимахме като героите на Виктор Юго пред катедралата Нотр Дам и дори изпратихме снимка на режисьорката Лили Абаджиева“, връща лентата тя. Преди няколко години Симона е в масовката на спектакъла „Животът е прекрасен“ в Народния. А там свещенодейства Камен Донев. „Камен е една от най-любопитните персони, които съм срещала. Доста особен, интересен характер – често поставяше прегради и не общуваше с всеки. Но някак си с мен можеше да си говори, допускаше ме до себе си. Разговорите ни на диванчето в „Чакащи артисти“ бяха изключително ценни за мен“, разказва Халачева.

В докторската сага „Откраднат живот“ на Нова тв тя влиза през парадния вход, потвърждавайки максимата, че когато не се задоволяваш с каквото и да е, получаваш много повече. Няколко пъти я канят на кастинг за пациенти в болница „Св. Кирил“, но тя отказва, докато един ден й се обаждат с друго предложение: „В сценария на епизода в скоби до героинята са сложили вашето име. Това се прави твърде рядко, което значи, че държат вие да изиграете тази роля“, обясняват й. Лека-полека Симона преодолява вътрешната си съпротива и се превръща в Мирослава. Зависима от алкохола, увлечена по мъж с колеблива сексуална ориентация, таен доносник на злодея Фотев – нейната Мирослава минава през доста душевни трансформации и никога не е...просто счетоводителка. Макар че актрисата невинаги намира обяснение за завоите в поведението й и се чуди на кого да се ядосва: на логиката на персонажа или на сценаристите. Което в крайна сметка е същото...

В момента Симона Халачева е и

докторант по фотография в Художествената академия

„Първото, което си купих със заплатата от „Забранена любов“, беше полупрофесионален фотоапарат. Веднъж разказах на моя дядо, че страшно искам да се науча да снимам с лентов фотоапарат. И неочаквано за мен той извади от един кашон 2 стари руски фотоапарата плюс сушилня, ваничка за проявяване, лампи, фотоувеличител – цяла лаборатория. Оказа се, че навремето и той е имал тази страст“, споделя актрисата. Когато си наема малко фотоателие в една от старите бази на БАН, тя в началото не подозира, че помещението се намира в Института по органична и фитохимия, в който дядо й е работил в продължение на 30 години и още има колеги от неговото време там. Случайност? Едва ли, просто животът ти дава някакви знаци и е хубаво да можеш да ги разчетеш, смята Симона. Затова и записва аспирантура по фотография. Вече в CV-то й фигурира първа самостоятелна изложба.

Симона обожава уличната фотография. „Усещането да предчувстваш какво ще се случи те кара да разтвориш повече сетивата си, да разглеждаш света в детайли. Всеки ден минавам по една и съща улица, но не всеки път тази улица е една и съща. Това няма как да го разбера, ако не съм отворена да го видя“, разсъждава тя. Случвало й се е например 20 минути да дебне в обектива някоя птица да излети от сградата, за да направи кадъра съвършен. „В доста от кадрите ми има летящи птици. Ако снимаш сграда, това е просто снимка на сграда. Но ако хванеш птица в полет или котка, която скача от прозорец, кадърът оживява, защото си уловил момент от живота“, казва актрисата, която днес има рожден ден. Става на 32 и толкова много прекрасни неща все още й предстоят.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.