Симеон II: Познаването на миналото без желание за мъст ще помогне да изградим по-добро бъдеще

Симеон II: Познаването на миналото без желание за мъст ще помогне да изградим по-добро бъдеще

Цар Симеон II пусна обръщение на сайта Царски Дворец "Врана". Ето и обръщението: 

През октомври 2010 г. основахме Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна”, чиято цел е да съхрани царското наследство на България със средствата, с които разполагаме. След дълги години на безразличие, лъжи и пропаганда семейството ми и аз решихме, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато историческо наследство – архивите, семейните картини и предмети, при положение, че могат да бъдат достояние на хората. Взели сме присърце тази задача, като се стараем да съберем отново в България наши исторически предмети, архиви и документи.

С радост следя напредването на реставрационните дейности в Двореца “Врана” – залите му, които се отварят една след друга, витрините, които се пълнят с лични вещи, събрани от четирите краища на света, униформи, ордени, медали, менюта, царски знамена, порцеланови изделия, картини.

Целта ми е да развием и социализираме този исторически институт, посветен на Третото българско царство, с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека – място за наука и познание за този период, каквото у нас не съществува. За съжаление той системно е заличаван в учебниците по история, а в най-добрия случай е очернян.

През 2006 г. дарих на Държавната агенция “Архиви” личния архив на Цар Фердинанд, който през 70-те години бях предал за съхранение в Института “Хувър” на Университета в Станфорд, Калифорния с клауза – в случай, че в България се възстанови демократичният режим, архивът да бъде върнат в страната. Архивът на Дядо ми наброява десетки хиляди единици с договори, споразумения и преговори между България и други страни, кореспонденцията му с владететелите от неговото време, фотографии и други. Понастоящем Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” притежава значителен брой големи албуми и масив от фотографии на Дядо ми и Баща ми, както и на Кобургското, Савойското и Орленското семейство, отразяващи живота в онази далечна епоха, както и значителен архивен фонд, който вече се намира във „Врана“ и позволява да се запази, проучи и възстанови едно национално и европейско богатство, разпръснато поради превратностите на историята.

Новата сграда на Двореца “Врана”, в която живях до деветгодишната си възраст и където днес се помещава Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”, е особено ценен исторически паметник – въздигнат от моя Дядо Цар Фердинанд в периода 1904-1912 г. Намира се сред чудно красив парк, изграден с вещина, познание и грижи за уникалните растителни видове, донесени от четирите краища на света преди повече от столетие. В годините на моя баща този наш частен имот достигна своя пълен разцвет, а земеделската му част бе превърната в образцов чифлик, благодарение на който се издържаше цялото имение.

От този дом сестра ми Мария Луиза и аз пазим най-скъпи, но и същевременно тежки спомени от нашето преждевременно приключило детство. Тук се отдавахме на игри, тук получихме и първите си бащини уроци и започнахме началното си образование, тук преживяхме страшните бомбардировки от март 1944 г., това беше домът, в който прекарахме изолирани и под постоянна заплаха двете години след преврата от 9 септември същата година.

На Велики четвъртък, 1946 г., във „Врана“ бяха пренесени кощунствено изровените от Рилския манастир тленни останки на Цар Борис, а на 16 септември същата година именно оттук бяхме принудени да заминем за нашето половинвековно изгнание, далеч от Отечеството и дома ни след манипулирания „референдум за премахване на Монархията”.

Със Закона за конфискация на личните ни имоти, приет от VI-то Велико Народно събрание през декември 1947 г., дворецът “Врана” беше отнет от патримониума на нашето семейство, одържавен с нарочен закон и предоставен за ползване на новата комунистическа върхушка. Всички символи и следи на националната ни и фамилна история бяха унищожени. Имуществото на предците ни разграбено. През 1954 г. саркофагът с тленните останки на нашия Баща изчезва, а скромния параклис над втория му гроб е взривен.

От 2000 г. „Врана“ отново е нашият основен дом. През следващата година сестра ми и аз, водени от желание да направим достъпен за всички български граждани и гости този изключителен природен парк, дарихме безвъзмездно на Столичната община 950 дка от него, с условието да бъде отворен за посетители и да се полагат подобаващи грижи за съхраняването на безценните му растителни видове и статута му на уникален природонаучен и културно-исторически паметник.

Днес мисля за идното поколение и за духовното наследство, което им оставям, а то е в историческото помирение. Убеден съм, че познаването на миналото без желание за мъст може само да ни помогне да изградим по-добра визия за бъдещето и да се гордеем със своите корени.

Защото човек не може да знае накъде отива, ако не знае откъде е тръгнал!

Симеон II

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.