Силвия Георгиева: Търсим нови подходи за инвестиране на евросредствата

Силвия Георгиева: Търсим нови подходи за инвестиране на евросредствата

Общините привлякоха 4000 доброволци по време на извънредното положение

* Кметовете не са търсили компенсация за коронакризата, но тя се полага по закон

* „Зелената сделка“ е насочена към региони със сериозен натиск за преструктуриране на икономиката

- Г-жо Георгиева, как се справиха общините с извънредното положение и последвалата епидемична обстановка?

- Успешно, въпреки трудностите. Много е важно всеки от нас да си даде сметка, че решенията и препоръките за безопасност се вземаха на национално ниво, но се реализираха от общините. Въвеждането на ограниченията, контрола по тяхното спазване, осигуряването на сравнително нормален ритъм на живот на гражданите, в това число и на немалко на брой социално слаби, болни и самотни хора – за всичко отговорността и изпълнението поеха местните власти.

- Какви точно мерки предприе местната власт?

- Общините приеха първите реални мерки в подкрепа на бизнеса – освобождаване от наеми и такси за периода на кризата, намаление на наеми по време и след отмяна на извънредното положение. Общините успяха да привлекат активността на бизнеса и да осигурят сериозни дарения, които помогнаха за справяне с недостига на препарати, индивидуални защитни средства и, не на последно място, за преустрояване на специализирани отделения за лечение на заразени с коронавирус. В 79 общински болници бяха осигурени близо 3000 легла за специализирано стационарно лечение, а това е свързано със спешни ремонти, обособяване на зоните за контролиран достъп и т.н. Именно общините успяха да провокират гражданска активност и привлякоха над 4000 доброволци. А това е знак за доверие в кризисните решения, вземани от общините и за уважение към местната власт.

- А по отношение на хората, които работят в общините?

- Общините са един от малкото работодатели, които успяха да запазят работните места в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено и не натовариха допълнително пазара на труда. Все пак да не забравяме, че независимо че не са членове на тристранния съвет, общините са един от най-големите работодатели в страната. Повече от 36 000 души са ангажирани в администрациите и общинските структури, включително комуналните дейности. През целия период на извънредното положение обемът и качеството на публичните услуги не бе намален, напротив, в социалната сфера бяха обхванати много повече групи нуждаещи се: самотно живеещи, поставени под карантина и др.

- Наложи ли коронакризата някакви рестрикции в проектите, които се изпълняват?

- И на този фон общините продължиха дейностите по изпълнението на инвестиционни проекти с европейско финансиране, активно продължи работата по подготовката за новия програмен период. Дори УС на НСОРБ провеждаше своите заседания всяка седмица, за да може да бъдат обсъждани всички актуални проблеми и своевременно да бъдат намирани адекватни решения. Именно в най-тежкия период на кризата успяхме да проведем консултации с всички парламентарни сили и да внесем предложения за законодателни промени, които бяха приети с измененията на Закона за здравето. Тези промени дадоха известна свобода на кметовете да вземат по-гъвкави решения и да разполагат с наличните средства, без да искат или да чакат за финансиране от правителството. И до момента общините не са потърсили финансова компенсация, независимо че по закон тя е дължима.

- На какви средства от ЕС ще могат да разчитат общините за възстановяване от COVID 19?

- Националната програма за възстановяване, която трябва да бъде основа за получаване на каквито и да било средства от Фонда за възстановяване, е ангажимент на правителството. Ние нееднократно сме заявявали готовността си да участваме в експертната група по нейното разработване. В новия програмен период ще се търсят нови подходи за инвестиране на парите от Европа предвид това, че се акцентира върху проекти на териториално и регионално ниво.

- Как ще се координират и сътрудничат помежду си общините?

- НСОРБ участва в тематичните работни групи, в които бяха разработени първоначалните версии на оперативните програми. Знаете, че в края на месец март те бяха изпратени на службите на Европейската комисия за неформално съгласуване. На сайта на НСОРБ сме обособили и специален раздел „Нов програмен период“, в който са публикувани всичките бъдещи Оперативни програми, без тази, за която беше прието решение на МС на 15 юли. Това е ОП за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация. Бюджетът й е 883 млн. евро (евродял) от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Предстои за нейното изготвяне Министерският съвет тепърва да сформира работна група, която да формулира приоритетите и дейностите й. Вече е ясно, че изготвените работни варианти на оперативните програми ще се преработват заради новата програма. Плановете са до средата на октомври ревизираните им варианти да бъдат повторно предоставени на комисията.

- Какви са предизвикателствата в новия програмен период?

- Сложният механизъм за изпълнение на проектите в партньорство изисква много по-голяма оперативност и гъвкавост на местните власти при вземане на решения. Предизвикателствата на предстоящия програмен период са по-различни, отколкото предишните два. Акцентът в него са интегрираните териториални инвестиции. Те ще касаят повече от една община и повече от една област в рамките на един регион. Поставят се условия за създаване на нова инвестиционна среда и това ни изправя пред нови предизвикателства в реализацията на проектите. Най-важните промени, които са свързани и с бъдещото развитие на междуобщинските отношения и с процесите на усвояване на средства от ЕС са промените в Закона за регионалното развитие. Новият закон определя нови принципи. Регионалните съвети за развитие ще имат много повече функции и отговорности, правомощия и задължения и ще бъдат един от най-важните фактори в процеса на кандидатстване с проекти. Тяхното структуриране, разработването на правилата за функционирането им и ръководството са едно от най-важните стратегически решения, които ни предстоят в най-кратки срокове и това е една от най-важните задачи в близките месеци пред Управителния съвет на НСОРБ.

- А как ще участват общините в „Зелената сделка“?

- Реализацията на Инвестиционен план за устойчива Европа се предвижда да бъде финансово обезпечена чрез т.нар. Механизъм за справедлив преход. Той ще предоставя целенасочена подкрепа като мобилизира най-малко 100 млрд. евро за периода 2021-2027 г. за най-засегнатите от прехода от използването на изкопаеми горива към въглеродна неутралност региони. Три ще бъдат основните източници за финансиране на механизма, като основният, за който най-много се говори в публичното пространство, е Фондът за справедлив преход (ФСП). По него първоначално разпределените средства за България бяха над 458 млн. евро, които впоследствие бяха увеличени на близо 2, 7 млрд. евро. От ФСП ще имат възможност да се възползват всички държави от ЕС чрез специално разработени стратегически документи - Териториални планове за справедлив преход. При подготовката на Териториалните планове за справедлив преход, следва да бъдат спазвани правилата, валидни за Структурните и инвестиционните фондове, т.е. партньорство с компетентните местни и регионални власти. Средствата по фонда може да бъдат включени в програмите, подкрепени от другите фондове, както и да бъдат обособени в отделна програма по ФСП. Срещу всяко отпуснато евро от ФСП, държавите-членки ще следва да осигурят по 1 евро от средствата, с които ще разполагат от ЕФРР и от ЕСФ +, както и да предоставят допълнителни национални ресурси.

Фондът ще предоставя безвъзмездни средства, като ще подкрепя инвестиции (меки мерки, без инфраструктура) в: МСП, включително стартиращи иновативни компании, които да доведат до диверсификация и преобразуване на икономиките на регионите в преход, създаване на нови фирми, изследователска и иновативна дейност и насърчаване на трансфера на напредничави технологии, развитие на технологии за достъпна чиста енергия, намаляване на парниковите газове, енергийна ефективност и възобновима енергия, цифровизация и цифрова свързаност, възобновяване и обеззаразяване на обекти, възстановяване на земи и промяна на целите и ползването на конкретни обекти и територии, укрепване на кръговата икономика чрез намаляване на отпадъците, ресурсна ефективност, повторна употреба и рециклиране, преквалифициране или повишаване на квалификацията на работниците, подкрепа за заетост и активно включване на търсещите работа, техническа помощ и платформи за обмен на опит.

- При какви условия общините ще могат да ползват тези средства?

- Условие за достъп до ФСП е наличието на национални планове в областта на енергетиката и климата. Предстои и част от средствата от оперативните програми да бъдат насочени за реализиране на политиките, предвидени в „Зелената сделка“. Тези средства ще бъдат разходвани, след като бъдат определени географски региони, които ще понесат най-сериозния натиск за преструктуриране на икономиката. За да се реализира новият план за възстановяване, комисията посочва, че до юли 2020 г. е необходимо Съветът да постигне политическо споразумение по новата МФР и NextGeneration EU, което вече е факт след срещата на лидерите. През лятото и есента на 2020 г. трябва да приключат преговорите по тях с Европейския парламент, който най-късно до декември да приеме нужното за стартирането на новия програмен период законодателство. На 26 февруари Европейската комисия представи докладите за 2020 г. по страни-членки, в които се анализират основните социално-икономически предизвикателства, пред които съответната страна е изправена. В контекста на Зеления пакт, в отделно приложение към докладите са представени предложенията на комисията за регионите (NUTS 3, област) по държави, в които се препоръчва да бъдат насочени средствата от ФСП. За България Комисията препоръчва инвестиции в две области - Стара Загора и Кюстендил (предвид района на Бобов дол). За тях до края на годината следва да се изготвят териториалните планове за справедлив преход. България настоява за включването в обхвата на ФСП на общо 11 области: Стара Загора, Перник, Кюстендил, Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище.

 
ВИЗИТКА:

Завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“, с профил „Местна власт и управление“.

Има следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща, както и специализации по управление на проекти с европейско финансиране от България, Белгия и Гърция.

С над 15-годишен опит в местното самоуправление – като общински съветник; като управител на НСОРБ – Актив ЕООД от създаването й през 2006 г. досега, както и петгодишен опит в управление на неправителствена организация.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ