800 са отговорностите на общините - от брането на билки до чистотата на въздуха, коментира в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България

- Г-жо Георгиева, по какви теми НСОРБ работи с изпълнителната и законодателната власт? По какви въпроси се търси мнението на кметовете?

- НСОРБ има трайно присъствие във всички консултативни формати на национално и регионално ниво. Сдружението участва в разработването на всички секторни политики, в изготвянето на стратегическите документи на регионално и национално ниво, на споразуменията за партньорство с Европейската комисия, на оперативните програми. Само през последната година общо 546 представители на общините и екипът на сдружението са взели участие в 261 заседания на национални съвети и комисии, управителни и координационни органи, междуведомствени и експертни работни групи. Ние подготвяме своите представители за всяко заседание на тези консултативни органи много внимателно. Мнението на общините се взема под внимание, при това не като комплимент, а защото винаги е базирано на доброто познаване на проблемите и е адекватно мотивирано. Всеки нормативен акт, свързан пряко или косвено с правомощията на местната власт, се съгласува с НСОРБ като национално представителна организация на българските общини. Всъщност темата за правомощията и отговорностите на общините е доста интересна.

- Защо е интересна?

- Според действащия Закон за местното самоуправление и местната администрация кметовете са отговорни за общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация, за устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея, за здравеопазването, културата, благоустрояването и комуналните дейности, за образованието и социалните услуги в общината, като в последните две сфери изпълняват и редица държавно делегирани дейности. И това не е всичко, сред отговорностите на кмета са опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси, поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници, независимо от спецификите на собственост, отговаря за развитието на спорта, отдиха, туризма и за защитата на населението при бедствия.

Общински задължения и отговорности са дефинирани в момента в текстовете на 8 кодекса, в разпоредбите на 131 закона и повече от 500 подзаконови акта. Изследване на НСОРБ показва, че само в областта на селското и горското стопанство и лова например на общините са вменени 83 задължения. 108 са ангажиментите им, свързани с околната среда, над 60 са вменени с актове, свързани с териториалното устройство. Списъкът е дълъг. Общо 800 са всички задължения, вменени на общините по силата на правни актове. От тях 559 – на кметовете, 141 – на общинските съвети, и още на главните архитекти, на общинската администрация, кметските наместници и др. длъжностни лица. Общините отговарят за определянето на правила за брането на билки, за опазването на почвите, за регистриране на пчелините, за справяне с последствията от африканската чума и не на последно място за чистотата на въздуха. По целия този спектър от 800 различни отговорности ние работим със законодателната и изпълнителната власт.

 - Как гледате на предложението за актуализиране на критериите за определяне на данъчните оценки на имотите? По кои от тях НСОРБ работи с Министерството на финансите?

- НСОРБ от няколко години апелира за цялостна преоценка на нормативната база, свързана с имуществените данъци. Там са правени множество промени, но предимно на парче. Установената формула за определяне на данъчните оценки не е изменяна същностно от приемането й през 1997 г. до днес. За сметка на това Законът за местните данъци и такси е изменян 71 пъти, средно три пъти годишно, като от 2013 г. насам общият брой на промените е над 26 пъти. На много места данъчните оценки се разминават съществено с реалните цени на имотите. До 2006 г. вкл. данъчната оценка можеше да се измени, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти по данни на НСИ се увеличи или намалее. След това тази обвързаност беше отменена и пазарният фактор вече не влияе на данъчната оценка. Има редица примери както за занижени, така и за надценени данъчни оценки – например в общините, които са категоризирани като курортни селища, но не развиват туризъм. Там данъчната оценка е съществено надценена, което пък ощетява хората и намалява интереса към имотите.

 - В повечето общини се вдигат местните данъци и такси в началото на мандата, наложително ли е това според вас?

- Местното самоуправление дава възможност на локално ниво - в общините, гражданите и избраните от тях кметове и общински съвети да решават автономно определени въпроси – най-общо наречени „собствена сфера на отговорност“. Не трябва да има съмнение, че някой кмет би си позволил или някой общински съвет би допуснал повишение заради самото повишение. Общинският съвет, който определя размера на местните данъци и такси, трябва да намери нужния баланс между необходимостта от средства за изпълнение на функциите на общината и границата на поносимост – т.е. възможността данъкът да бъде плащан. През последните години, откакто общините получиха право да имат общинска данъчна администрация (2005 г.) и да провеждат своя приходна политика (2007 г.) – до сега, те значително увеличиха събираемостта на данъците. Ако до 2006 г. събраните местни данъци са били 245 млн. лв., то през 2008 нарастват до 650 млн. лв., а през 2018 – вече са 989 млн. За същата година средната събираемост на общинско ниво е 72,8%, което е много висок показател.

Много често държавата ни препоръчва да вдигаме данъците, ако искаме да имаме пари за инфраструктура, за общински пътища или за нови детски градини. Рядко обаче нашите партньори от централната власт си дават сметка, че държавната хазна се пълни от преките данъци, които се отчисляват автоматично от възнагражденията на хората или се събират през потреблението на стоки и услуги, т.е. няма „жива“ връзка с конкретния данъкоплатец. А събирането на местните данъци изисква непосредствена пряка връзка с всеки гражданин – той трябва сам да дойде на нашето гише или да плати през електронна платформа. Защото добрите данъци за нас не са високите, а събраните данъци.

 
- Вицепремиерът Томислав Дончев каза, че трябва да се работи по-активно за децентрализацията. Как може да се случи това?

- На местно ниво има нужда от свободен ресурс за всякакъв тип инвестиции и поддръжка. Списъкът с обектите за изграждане и поддържане е дълъг – от обществени сгради, училища, детски градини и ясли, с архитектурна достъпност, санирани и топли, преминем през изискванията по различни направления за поддържане на редица обекти, като депа за отпадъци, велоалеи, паркове и градини със съответните модерни съоръжения и т.н. Подобен широк кръг от ангажименти не би могъл да бъде поддържан само и единствено със собствените приходи на общините от имуществените данъци.

Предложението на НСОРБ - 2% от подоходния данък да остават в общината, където се извършва съответната икономическа дейност, е една от стъпките към реална децентрализация. Тя е важна, защото ще даде на общините фискална връзка с икономическата дейност на техните територии. Така те ще имат пряк стимул да привличат инвеститори, които да откриват нови работни места, с реално платени данъци и осигуровки, част от които да остават в общинската хазна. Всъщност децентрализацията не е еднократен акт, тя е процес, който подобрява системите на общественото управление и преразпределя едно и също количество пари по по-справедлив начин до нивото, където те биха били похарчени най-разумно. Да вземем обществения ред. Охраната на реда се осъществява от държавата чрез системата на МВР. Неправилно паркиране, агресивно шофиране, газене в зелени площи са все неща от ежедневието, които обаче са неподвластни на контрола на местната власт. А няма кой по-добре от общините да познава особеностите на различните райони и характерните за тях рискове.

- Въпросът как да се изчислява такса смет според генерирания отпадък се отложи за две години, ще има ли решение тогава?

- Разбира се, че отлагането само сгъстява облаците. Засега няма разработена методика и това безпокои както нас като експертен екип, който подпомага общините, така и в още по-голяма степен самите местни власти. Въпросът за промяната на начина на определяне на таксата за битови отпадъци не може да бъде разглеждан самостоятелно. Той е част от цялостен комплекс от мерки за подобряване на системите за управление на отпадъците в България, които трябва да бъдат реализирани.

Малцина знаят, че всъщност управлението на отпадъците се осъществява от общините и от организациите по оползотворяване на опаковки, които са отговорни за разделното събиране в цветните контейнери. Ние, общините, събираме, извозваме, депонираме и третираме общия битов отпадък, строителните отпадъци и опасните отпадъци и чистим, включително и гробищата, като тези дейности финансираме от такса битови отпадъци.

На практика тези два потока от отговорности и ресурси се управляват паралелно и самостоятелно, а не съвместно. Резултатът е видим – въпреки немалкото количество пари, които се събират от гражданите като такса битови отпадъци и продуктова такса – чистотата на нашите населени места продължава да бъде далеч от европейската. Как да променим това? Решенията са сложни и трябва да се търсят в две посоки. От една страна - необходимо е да бъдат разработени адекватни механизми, които да позволяват на общините да въздействат върху генерирането на отпадъци. Паралелно с изграждането на инсталации за компостиране и сепариране са нужни проактивни политики, които да насърчават разделното събиране, стимули за събиращите разделно, облекчения и пр.

От друга страна – трябва общини, държава и организации по оползотворяване да си уточним ясно периметъра на отговорностите и ресурса, с който ги финансираме. Например, ако някоя община иска да организира разделното събиране без съдействието на специализираните организации, то тя да получава средства за финансиране на този вид дейности от постъпленията от продуктовите такси. Колкото повече рециклируеми отпадъци или отпадъци от опаковки се насочват към системата за разделно събиране още при източника, толкова по-малка ще бъде финансовата тежест от такса битови отпадъци за всеки гражданин и за самата община. Ако кметът иска да носи цялата отговорност за управление на отпадъците, включително и за разделното събиране – тази възможност трябва да му бъде дадена, разбира се, с дължимия за нея финансов ресурс.


Визитка:

Завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“ с профил „Местна власт и управление“

Има придобита следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща, както и специализации по управление на проекти с европейско финансиране от България, Белгия и Гърция

Георгиева е с над 15-годишен опит в местното самоуправление – като общински съветник; като управител на НСОРБ – Актив ЕООД от създаването й през 2006 г. досега, както и петгодишен опит в управление на неправителствена организация

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. д-р Светла Ангелова: COVID-19 не е Апокалипсис!

Тя е родена в Стара Загора, завършила е природо-математическата гимназия „Гео Милев“ преди да кандидатства в СУ „Свети Климент Охридски“ специалност Молекулярна биология. Работила е в Института по генетика при БАН преди да отиде в Националния център по заразни и паразитни болести, където е натрупала голям опит в националната референтна лаборатория „ Грип и остри респираторни заболявания“.

Има множество съвместни публикации в областта на онкогенетиката и грипа при различните възрастови групи.

 В момента е ръководител на централната научна лаборатория  при старозагорския Тракийски университет, от 5 март  е шеф на PСR-лабораторията при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ .Омъжена, майка е на двама сина.