Силният имунитет може да е фатален при COVID
2

Силният имунитет може да е фатален при COVID

Пълното възстановяване отнема три месеца, предупреждава инфекционистът д-р Магдалена Маринова.

- Д-р Маринова, вие сте инфекционист и лекувате болни с COVID-19. Самата вие боледувахте ли от тази инфекция?

- Да, д-р Какарашев, лекувам много пациенти и аз самата изкарах тежко Ковид-19. При мен протече нетипично, нямах промяна във вкуса и мириса, ама поддържах висока температура и направих интерстициална пневмония вляво, като се наложи да ме лекуват в болница.

- Значи вече имате изграден имунитет към тази инфекция и го поддържате напрегнат при ежедневния си контакт с пациентите в инфекциозното отделение. Какви са наблюденията ви относно протичането на пандемията в региона на Кърджали?

- Като началник на инфекциозно отделение имам преки наблюдения. От епидемиологията знаем, че за да възникне епидемиологичен процес в човешкото общество, е необходимо да имаме три компонента: причинител на заразно заболяване, лесен механизъм на предаване и възприемчиво население, т.е. липсващ колективен имунитет. През месец март 2020 г. в област Кърджали бе регистриран първият случай на коронавирусна инфекция – мъж на 52 г., PCR положителен, с двустранна COVID пневмония. SARS-CoV-2 бе донесен от наши съграждани, идващи от страни, в които вирусът беше вече разпространен, най-вече от Германия, Холандия и Англия. Това беше началото на разпространението на заболяването в нашата област.

- През миналото лято горещините изгониха ли вируса?

- Какво да ви кажа, това не е вирус като обикновен вирус. Той продължи да заразява хората дори в най-големите жеги. През летните месеци на миналата година разпространението на вируса имаше спорадичен характер – при нас постъпваха на лечение малък брой заразени, до 150 човека, от които в инфекциозното отделение се налагаше да приемаме по около 30 пациенти на месец. С други думи всеки ден поне по един чакаше за прием. Какво забелязах и ме притеснява – от епидемичната анамнеза на заболелите се установява, че инфекцията се разпространява спорадично, т.е. липсва връзка между епидемичните огнища и също така не се наблюдава обичайният семеен характер.

- През септември времето започна да се захлажда, това доведе ли до увеличение на заболеваемостта от коронавирус?

- Да, с настъпването на есента и зимата на 2020 и 2021 г. започна постепенно покачване на PCR положителните пациенти, респективно се увеличи и броят на заболелите. През месец ноември 2020 г. имахме към 500 положителни теста, като от тях 112 се наложи да ги хоспитализираме поради тежкото протичане на болестта. През месец февруари т.г. положителните бяха 252, а хоспитализираните бяха 100. Последва покачване на заразените до 1000 човека, от които хоспитализирахме около 300. Това стана през месеците март и април тази година.

- Какво ви направи впечатление по отношение на разпространението на инфекцията през студените месеци на годината?

- През есенно-зимния сезон инфекцията се разпространи дифузно, обхвана всички региони на област Кърджали, имаше водещ семеен характер. На лечение в инфекциозното отделение постъпиха много семейства. По наши данни най-засегната беше възрастовата група от 45 до 65 г. и разпределението на заболелите по пол – мъж-жена беше 1:1. Заболяването протече по-тежко в сравнение с летните месеци – бързо влошаване и развитие на дихателна недостатъчност с летален изход. При проследяване на заболелите по месеци от диаграмата се вижда, че SARS-COV-2 циркулира в обществото през всички месеци на годината, т.е. липсва сезонност, характерна за другите причинители на заразни заболявания.

- От какво зависи леко или тежко ще изкараме COVID-19?

- Тежестта на заболяването зависи от една страна от погълнатата доза вирус, от неговата вирулентност и патогенност. От друга страна е в пряка зависимост от състоянието на имунната система на човека и наличието на съпътстващи заболявания. При сблъсък между силно вирулентен вирус и силна имунна система заболяването протича мълниеносно и може да завърши със смърт.

- Знаем, че COVID-19 протича в четири фази - инкубационен период, период на разгар на клиничните симптоми, период на обратно развитие и рековалесцентен период. Какво обаче се случва през всеки от тях?

- Прави впечатление, че през инкубационния период оплакванията са изключително разнообразни, но наличието на висока температура, кашлица и силна отпадналост са най-честите начални признаци на заболяването. В периода на разгара задължително клиничните прояви са от страна на белия дроб, като могат да се ангажират и други органи и системи – черен дроб, бъбреци, нервна система, кръвоносна система и други. Обратното развитие и пълното възстановяване на нашите пациенти е времеви период, различен за всеки, настъпващ най-често от два до три месеца. През този период пациентите продължават да се оплакват от лесна уморяемост, безсилие, лек задух при физическо усилие и рядка суха кашлица. При проследяване на пациентите с рентгенография на бял дроб е налице регрес на пулмологичните промени.

- Работна група към Министерството на здравеопазването изготвя единен протокол за лечение на COVID-19 у нас. Какъв обаче е протоколът, следван досега?

- Ползваме обичайните терапии при лечение на инфекциозно болни с перорални, инжекционни и инфузионни медикаменти. Понякога се налага да подаваме кислород през назална кислородна маска с дебит до 6 литра/минута. За съжаление, към настоящия момент не разполагаме с медикамент, с който да атакуваме директно SARS-COV-2. Искам да кажа, че при COVID-19 нямаме медикамент за лечение както при грипния вирус. Все пак хубавото е, че вече са налични различни ваксини, с които можем да въздействаме върху третото звено на епидемичния процес.

- Вие лично препоръчвате ли на хората да се ваксинират срещу коронавирус?

- Да, д-р Какарашев, горещо съветвам здравите и хронично болните да се ваксинират с наличните ваксини срещу COVID-19. Така ще получим огромна съвкупност от преболедували и имунизирани и ще създадем колективен имунитет. Именно на това се надяваме - да спре циркулацията на вируса и да се върнем към нормалния живот.

Това е тя:

  • Д-р Маринова завършва медицина през 1985 година в Медицинския университет-Пловдив
  • Придобива две специалности – по инфекциозни болести през 1991 г. и по епидемиология четири години по-късно
  • От 1997 г. в продължение на 22 години и към настоящия момент е началник на инфекциозното отделение към МБАЛ Кърджали

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.