Дъщерята на Цветан Василев – Радосвета, лично е командвала „Фирмата“ - съзвездието от фирми, свързани с банкера-беглец, голяма част от тях – кухи, през които са били източени милиардите от КТБ.

Това стана ясно от втория ден показания на основния свидетел на прокуратурата по процеса за фалита на трезора – Бисер Лазов. Ексглавният счетоводител и бивша дясна ръка на Василев реално разби на пух и прах опитите на Радосвета и семейството й да изкарат, че тя нямала нищо общо нито с бизнеса, нито с престъпленията на баща си. От показанията на Лазов лъсна, че щерката, която е с обвинение за пране на пари, се е включила във фактическото управление на трезора през 2012 г. и до краха му

реално е колела и

бесела в банката.

„Радосвета идваше всеки ден в банката и седеше в кабинета на Цветан Василев. През февруари 2014 г. банката се пренесе на бул. „Цар Борис III” 159 и там тя вече имаше свой кабинет на 6 етаж. Банката беше на партера и 5 етажа над партера. На 6 етаж се помещаваше „Фирмата“. Там беше Радосвета, а пред кабинета й две секретарки. КТБ и „Фирмата“ беше бяха в една и съща сграда, фактическото стана и общо териториално.

„Цветан Василев решаваше генералните неща, а „Фирмата“ се управляваше от Радосвета на място“, посочи Лазов. Самият свидетел пък е отговарял за парите, отиващи от КТБ именно към дружеството във „Фирмата“, като лично всеки ден е давал отчет на банкера-беглец за потоците. Лазов разкри, че заради грубото отношение на Радосвета, след идването й в трезора искал да напусне работа, защото не можел да работи под натиска й и „откровеното издевателство“. Василев обаче го убедил да остане, като му гарантирал, че дъщеря му „няма да се занимава с него“ и му казал да направи същото. Именно в периода след включването на Радосвета в управлението на КТБ – 2012 г. до 2014 г. е бил и

бумът на кредитите от трезора към

кухите дружества от „Фирмата“,
стана ясно още от показанията.

„Юристите на банката заедно с управление „Кредитиране“ направиха групиране на дружествата от „Фирмата“ с оглед възможността за по-голямо финансиране и по-лесно обясняване при инспекции за извършеното кредитиране“, обясни Лазов. Така, дружествата, получавали кредити, били разделени на 4 подгрупи. В първата влизали фирми с реална дейност, сред които „Дунарит“ АД, „Телиш“ АД, ИПС АД, „Киа моторс България“, свързани с Цветан Василев.

„Тези дружества се финансираха с банкови кредити, които не се използваха за стопанска дейност а в момента на получаването им веднага се даваха като фирмен заем на някое от дружествата на „Фирмата““, посочи Лазов. Във втората подгрупа също били дружества с реална дейност, но притежавани от партньори на Василев. Те се използвали като фасада за кухото кредитиране.

„В третата подгрупа бяха фирмите-кредитополучатели, които

нямат нито капитал, нито

имущество, нито персонал,

нито собствена стопанска дейност. В четвъртата бяха фирми с имущество, без залози и задължения. Балансите на тези фирми показваха собствен капитал, който съответстваше на имуществото им. Сред тях бяха „Бромак“, „Бромак телеком инвест“, която притежаваше 40 % от БТК, „Инвест мениджмънт“, която се занимаваше с фамилните имоти на Василеви“, обясни свидетелят. Благодарение на стахановското отпускане на необезпечени кредити, през 2014 г. месечната сума за лихви и погасителни вноски е надминавала 40 млн. лева.

За оформянето на кредитните досиета във „Фирмата“ отговаряли няколко инспектори, които работели с двама от тогавашните изпълнителни директори на КТБ и настоящи подсъдими по делото – Георги Зяпков и Александър Пантелеев. Почти всички кредити се оторизирали с подписа на Зяпков, като той самият споделял пред Лазов, че е „манипулирал преди представянето пред Банковия надзор на КТБ получени от счетоводството баланси на дружества на „Фирмата“. Свидетелят разказа също, че друг от подсъдимите по оферата – бившият подуправител на БНБ и ръководител на банков надзор Цветан Гунев е бил сред посетителите на Василев.

„През 2013 г. присъствах на срещи между Цветан Василев и Цветан Гунев в кабинета на Василев. На тези срещи се обсъждаха новите банкови регулации, които щяха да влязат в сила през 2014 г. Коментираше се и предстоящото одобряване от БНБ на покупката на банка „Креди Агрикол“ от КТБ“, разказа Лазов.

Свидетелят разкри и

„медийните инвестиции“,

правени от Василев

отново в периода 2012 – 2014 г. като обясни, че след публикация в столичен ежедневник срещу него заради дадения му през 2011 г. приз „Мистър Икономика“, банкерът-беглец започнал целенасочено да плаща на журналисти за „неутрализиране на негативните към него действия“, както и за дискредитиране на враговете му. От думите на Лазов стана ясно, че именно по този начин в графата „журналисти-бухалки“ са попаднали собственикът на „Фрогнюз“ Огнян Стефанов и бившето перо на „Капитал“ Мирослав Иванов, подвизаващ се в момента във друг финансиран от Василев сайт - „Трансмедиа“.

„Цветан Василев наричаше Огнян Стефанов и Мирослав Иванов

„журналисти за

специфични задачи“.

Това се изразява в дискредитиране на хора, които имат негативно отношение към Цветан Василев“, обясни Лазов. Със Стефанов той се запознал през 2013 г., когато получил задача да осигури 300 000 лева, които агент Академик на ДС да вземе през фирмата си „Торнадо“. „После до 2014 г. му осигурявахме суми от касата на „Фирмата“. Парите идваха от КТБ. На Огнян Стефанов бяха предоставени на 2 пъти суми: първия - през август 2013 г. и втория – през март 2014 г. Единият път 100 000 лв., вторият път – 150 000 лв. Моята задача беше да осигуря сумите и да ги предам на касиерката на „Фирмата“. Имаше указание да заведат Стефанов в касата, да му бъдат осигурени парите и да не подписва никакъв документ. Той ги е получил“, посочи свидетелят. Той разкри също и начина, по който пак с пари от КТБ са били финансирани вестник „Банкер“, както и ТВ7.

„Там бяха поканени журналисти с много високи хонорари и по-добри условия. Люба Кулезич водеше собствено предаване, телевизията го плащаше на нейната собствена компания. В този период в офиса започна да идва и Соня Колтуклиева. Тя щеше да прави някакъв медиен проект, с който не знам какво е станало. В един период получи пари“, обясни Лазов.

Бисер Лазов: Василев отказа да отиде на кръста

„Целият живец съм си дал за Василев. Нямам неизпълнена задача, колкото и тя да изглеждаше неизпълнима. Когато видях, че Василев няма намерение да се върне в България, че се позовава на това, че не е подписвал в лично качество нищо и се отрече от всички хора, които му вярваха и работеха за него, моето лично убеждение беше моментално да бъдат информирани компетентните български власти“.

С тези думи Бисер Лазов отговори на журналистически въпроси кога е решил да стане свидетел по делото и дали не се притеснява предвид всичко, което е правил. „Нямам от какво да се притеснявам“, посочи той, като описа бягството на Василев от отговорността му с думите: „Ако минем в стилистиката на вярата, това е все едно да си представите Исус да привлече апостолите си, те да вървят с него и когато стане напечено, той да не отиде на кръста, да не извърви пътя да обяснява, а отива някъде. Банката беше затворена на 20 юни 2014 г., беше петък. Аз отидох при Цветан Василев в понеделник на 23 юни. Видяхме се във Виена. Занесох му документи, поговорихме. И тогава Василев ми каза, че няма намерение да се върне. Тогава каза нещо, което просто не мога да го възпроизведа, защото ми срина живота, както и на всички, които му вярваха“.

„Никога не съм виждал в кабинета на Цветан Василев Делян Пеевски“, отговори още той на друг журналистически въпрос.

Лазов обясни също, че единствения, който е виждал да седи на бюрото на Василев е бил обвиняемият за пране на пари от КТБ Лазар Карадалиев. „През юли 2014 дойде с екипа си с охрана и седна в неговия кабинет“, посочи свидетелят.

БГ Мадоф искал да купува фонд „Доверие“ с Огнян Донев

От показанията лъсна още едно задкулисно медийно партньорство на Цветан Василев – с подсъдимия за укриване на данъци фармацевтичен бос и издател на „Клуб З“ Огнян Донев. Лазов разказа, че по заповед на Василев са били финансирани действия и публикации за дискредитирането на Донев и Любомир Павлов във времената, в които те бяха собственици на „24 часа“. В крайна сметка обаче томахавките били заровени.

„Разбирателство с Огнян Донев се постигна с едно неосъществено партньорство за покупката на една обща инвестиция – пенсионния фонд „Доверие“, разказа Лазов. Той разкри също, че Василев искал КТБ да изкупи дълг на друг подсъдим издател Иво Прокопиев заради материал в „Капитал“ отпреди краха на банката, озаглавен „Държавата КТБ“. Сделката обаче така и не се случила, защото заемът бил погасен.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Костов създаде трезора-пирамида, БГ Мадоф го източи и още ограбва „Дунарит“ и „Сана Спайс хотели“

5 години след аферата "КТБ": Цветан Василев се крие в охолство с 5 млрд. лева в джобовете

Костов създаде трезора-пирамида, БГ Мадоф го източи и още ограбва „Дунарит“ и „Сана Спайс хотели“

Пет години след най-големия грабеж в най-новата ни история - фалита на пирамидата КТБ, банкерът беглец Цветан Василев продължава да държи в джобовете си между 5 и 6 млрд.

Основният свидетел Бисер Лазов разкри: Агент Академик бил ятак на БГ Мадоф

Агент Академик от ДС Огнян Стефанов и обвиняемият за пране на пари адвокат Лазар Карадалиев са получили над 1,2 млн. лева, за да измъкнат от наказателно преследване банкера беглец Цветан Василев дни преди фалита на КТБ през 2014 г. Това разкри в спецсъда основният свидетел по делото за аферата с източването на милиарди от банката Бисер Лазов.