Природата е създала растенията, като невероятни малки механизми, които ако получат бионична помощ може да се окаже, че притежават много нови способности.

Изследователи от Университета в Мелбърн (University of Melbourne) са разработили нов начин да превърнат растенията в нанобионични, които биха могли да се използват, като сензори за химикали или дори да оцелеят в суровите условия в космоса и на Марс.


Това е възможно, поради склонността на растенията да абсорбират водата и всички молекули разтворени в нея. Предходни изследвания са използвали това за създаването на нанобионични растения, които произвеждат повече на енергия или имат способност да откриват експлозиви.


Докато и при двете са използвани въглеродни нанотръби, новото изследване използва нова категория наноматериали, наречени метало-органични решетки (MOF). Тези решетки са изградени от метални йони, свързани с органични молекули, образувайки кристали, които имат най-голяма повърхностна площ от всички познати материали. Това прави MOF много подходящи за абсорбиране и натрупване на молекули, които могат да бъдат използвани за улавянето на въглерод, филтрирането на вода или долавянето на химикали.


MOF са твърде големи, за да бъдат абсорбирани от съдовата система на растението. За това, екипът добавя метални соли и органични свързващи вещества във вода, след което са поставили в нея растения. С идеята, растенията да абсорбират тези молекули и да ги съберат в MOF в тъканите си.


За да проверят дали това работи добре, изследователите поставили изрезки от растението лотос във вода, съдържаща молекули на MOF, които биха прераснали във флуоресцентни кристали. Това сработило и екипът можело да използва тези нанобионични лотоси, като сензори за химикали, като при наличие на ацетон във водата, флуоресценцията леко избледнява.

Освен за създаването на MOF в растенията, материалът също може да се използва и за покритие. Това дава на растенията достъп до по-голям светлинен спектър за фотосинтеза, но и ги предпазва от увреждащата ги UV светлина.

За да се изпробва това, изследователите покрили отрезани части от хризантема и лириопе с луминесцентни MOF и след това ги изложили на UV светлина за три часа. Открили, че тези с покритие по-малко увяхват и избледняват, отколкото изрезките без покритие. Това може да направи MOF покритията особено полезни, позволявайки един ден отглеждането на култури на Марс.

„Като планираме отглеждането на култури в космоса или на Марс, където няма атмосфера и са бомбардирани от ултравиолетови лъчи, нещо подобно може да бъде полезно”, казва Джоузеф Ричардсън (Joseph Richardson), водещ изследването. „Защото това, не само защитава растенията от ултравиолетовите лъчи, но и ги превръща в полезна енергия. Особено когато се отдалечаваме от слънцето, ще е по-трудно да уловим цялата светлина, от която се нуждаем за фотосинтеза.”

Екипът представи проучването си на Националната среща и изложение на Американското химическо общество (American Chemical Society National Meeting & Exposition) във Флорида тази седмица.

 

По темата: University of Melbourne MOF K
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Микрогравитацията унищожава раковите клетки

Учени от Технологичния университет в Сидни установиха, че микрогравитацията (условията на безтегловност) може да унищожи ракови клетки, взети от агресивни и труднолечими тумори, съобщи Сайънс алърт.

Слънцето си остава мистерия за нас

Слънчевата сонда на НАСА "Паркър", пусната през 2018 г., пътува по-близо до Слънцето от всяка предишна мисия за няколко дни миналия ноември и през април 2019 г. учени разкриха невероятните открития от тези първи две близки срещи в няколко документа, съобщават Nature и NASA, цитирани от "Вайс" и "Гардиън".

Откритията са неочаквани и не могат да бъдат лесно обяснени, което предполага, че има значителни пропуски в разбирането за Слънцето.

Учени отглеждат човешка жлеза в прасе

Изследователска група от японския университет "Мейджи" с ръководител проф. Хироши Нагашима е подала заявка за провеждане на експеримент по отглеждане на човешка жлеза в организма на прасе, съобщи обществената телевизия Ем Еч Кей.