„Шпигел“, Делян Пеевски и огледалният свят на олигархията

„Шпигел“, Делян Пеевски и огледалният свят на олигархията

Виждали ли сте стаи с криви огледала? Такива, в които като се огледаш, изглеждаш силно променен – или твърде пълен, или слаб, но винаги образът ти е изкривен. Най-големите атракции в тези стаи са огледалата, които обръщат реалността с главата надолу. Уж си здраво стъпил на земята, а като се огледаш – краката ти са във въздуха.

Точно така изглеждат в последното десетилетие статиите, които през определен период от време се появяват за България в иначе авторитетното немско издание „Шпигел“ („Огледало“ от немски език – б.р.). Когато ги чете, човек започва да се чуди дали е живял в последните 10 години в същата страна, за която се говори в статията.

Картината е силно апокалиптична – страната е описана като потънала в корупция, свободата на словото е смазана, а хората живеят по-зле от поданиците на някой африкански диктатор. В тях задължително поне с едно изречение, но като основен лош герой присъства и депутатът от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски.

Основен трън в петата на

подсъдимите олигарси у нас,

които не се скъпят да плащат солено, за да градят най-черен образ на народния представител. Пък и на страната ни, която „си позволява“ да търси от отрочетата на ДС и тъмносиния ментор Иван Костов възмездие за аферите и грабежите им.

Разбира се, има съвсем логично обяснение за това изкривено отражение на страната ни и то се крие в отговора на въпроса кой държи огледалото и го върти, както му е изгодно.

Елементарна справка в онлайн пространството показва, че автор на последната статия в „Шпигел“ е фриленсърът Кено Версак – роден в бившата ГДР, журналист на свободна практика, силно повлиян от идеологиите на спекуланта с унгарски произход Джордж Сорос. Именно в Унгария Версак е посочен от местните медии и неправителствени организации като един от верните хора на милиардера филантроп, който гради негативен имидж на страната, отказала да следва политиката на Сорос. Като защитници на Версак през 2018 г. се изявяват пък печално известните у нас „Репортери без граници“.

И оттук кълбото започва да се разплита – организацията, която уж се бори за правата на журналистите, всъщност от години е по-скоро пресцентър на подсъдими родни олигарси като Цветан Василев, Иво Прокопиев, Огнян Донев и верния им ортак Сашо Дончев.

„Репортерите“ без свян ретранслират

защитните и обвинителните тези

на сенчестите босове, представяйки ги за единствената и неопровержима истина. На този принцип работят и задграничните фриленсъри, които неизменно следват интересите на организацията майка и нейните „партньори“ у нас.

Така се раждат както срамните класации за свобода на словото у нас, така и очернящите статии за България и единични фигури, които спъват олигархичните интереси на поръчителите на мръсната атака. Именно затова името на Пеевски нелогично, без факти и доказателства се навързва с имената на премиера Бойко Борисов, доскорошния и новоизбрания главен прокурор Сотир Цацаров и Иван Гешев или бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Принципът на атаката е по римски прост – който не е с нас, е против нас. Затова всички, които са си позволили да се противопоставят на аферите на олигарси като Василев, Прокопиев, Донев и Дончев, са обрисувани като единна задкулисна дружина, която лишава босовете от „законно“ заграбените от тях милиарди.

Затова и името на Пеевски редовно без доказателства се навързва с афери, в които самите олигарси активно са участвали, а всъщност народният представител е сред малцината, които се опитват да осветляват тези афери през медиите си, а чрез законодателната си дейност да спрат разграбването на България. Десетки са примерите за нашите разследвания – статии, цели приложения и дори книги, в които с доказателства и факти са описани най-големите грабежи у нас и техните изпълнители, включително и кражбата на века – пирамидата КТБ, източена от кредитния фараон Цветан Василев.

Фактите обаче за този олигархичен кръг нямат никакво значение.

Те нямат морал,

нямат и памет.

Защото само преди няколко години именно изданието на Прокопиев „Капитал“ громеше Цветан Василев за аферата „КТБ“ и първо у нас започна да вади наяве далаверите в банката. Само няколко години и над 5 млрд. лв., заграбени от КТБ, по-късно това е забравено, а Прокопиев и служителите му са сред най-яростните защитници на Василев, като дори разградският бос се превърна в адвокат на БГ Мадоф.

Затова не е изненадващ и фактът, че най-новата статия от обърнатото огледало на олигархията се появява първо изпод перото на свързан със Сорос фриленсър, а след това мигновено у нас се разпръсква от bTV и медиите на подсъдимите босове като „Фрогнюз“ и т.н. Самата частна телевизия пък от години е овладяна отвътре от хората на Прокопиев. Разградският бос сам се похвали в стенограмите „АРГО-гейт“, че „държи мейнстрийма“ у нас. А с верни хора като Венелин Петков в bTV конците на медийната свобода в най-голямата частна телевизия у нас са оставени на воля в ръцете на олигарсите.

Всичко това обаче няма да го прочетете нито в „Шпигел“, нито в „свободните медии“ на подсъдимите босове. За вас те имат едно обърнато огледало, в което отразяват истината такава, каквото искат да бъде – със запушена уста и подвластна на интересите им.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.