0

Т ри творби на починалия в неделя на 80 години художник Михалис Гараудис /1940-2021/ се пазят в павелбанското  СОУ „Христо Ботев“. Това  разказа директорката Ганка Гогова. Тя припомня, че като дете на гръцки политемигрант през далечната 1954-а година живописецът е получил там диплома за завършено основно образование.

Три творби на починалия в неделя на 80 години художник Михалис Гараудис /1940-2021/ се пазят в павелбанското  СОУ „Христо Ботев“. Това  разказа директорката Ганка Гогова. Тя припомня, че като дете на гръцки политемигрант през далечната 1954-а година живописецът е получил там диплома за завършено основно образование.

За известно време е живял в дома на Христо и Дешка Порови, които се грижели за него като за собствено дете. По-късно , вече като студент при проф. Илия Петров в Художествената академия честичко се връщал в корортното селище и дори оставали като спомен маслен портрет на сина на приемните си родители, музикантът Иван Поров.

По покана на Дешка Порова / през 1985/86-а //малко след честването на 100-годишнината от основаването на павелбанското школо вече добилият международна известност Гарудис се заема да направи три огромни пана /мокро фреско/ във фоайето на сградата. На едното е изобразена четата на Христо Ботев, в единия край е и фигурата на най-младия му четник, павелбанчанинът Цанко Минков-Комитата. На второто /подарено от него/ е изобразена богинята на свободата с лавров венец, а на третото  има три сцени: образът на майката, светите братя Кирил и Методий и човешкият прогрес. Когато завършва творбите си художникът саморъчно пише в почетната книга на училището:“Пожелавам на учениците от СОУ „Христо Ботев“, в което съм учил и аз любов към Родината, красотата и изкуството!“.

Монументални творби на Михалис Гарудис има и в Стара Загора, едната от тях , огромна мозайка е в една от залите на хотелския комплекс „Верея“ и е била създадена през 1979/80 година, припомня някогашната шефка Поля Дайрова. По него време художникът е бил в Париж, за да подготвя своя самостоятелна изложба, срокът за завършването накъсявал и се наложило да му изпрати телеграма да зареже френската столица и да се завръща в Града на липите.В  съседната зала се пазят витражи, дело на приятеля му Кольо Гецов и съпругата му Екатерина с които често работели заедно. Малко по-късно е създадено паното във фоайето на ректората на Тракийския университет. От онези години е и единствената картина на Гарудис /Икар/  в старозагорската художествена галерия , в нея живописецът пробвал нова техника за маслени бои върху акрилна основа, припомня си дългогодишният уредник там и негов добър приятел Димо Генов.