Японската гъба шийтаке може да бъде отглеждана успешно и при българските климатични условия. Това доказва семейството на Кунка Петкова и Стоян Асенов, в чиято целогодишна био ферма в село Отец Паисиево „зреят” на дъбови трупи при строги условия и стриктно спазване на японската технология гъбите шийтаке.

Фермата е разположена на 2,3 декара в самото село и е 40-кубикова. Последното е важно уточнение, когато става дума за шийтаке. За японската гъба, наричана още императорска, е важно да се знае, че тя не расте в земята, а на дървени трупи. Дори и името й идва от японското „ший” – кестен и „таке” – дърво. Кунка и Стоян я отглеждат на дъбови трупи, върху които мицелът на шийтаке зрее и расте от 8 до 12 месеца. Влизането в „халетата” им става при стриктни хигиенни изисквания. Подписва се декларация, че посетителят не страда от заболявания. Облича се и защитно облекло, тъй като е много опасно да не бъдат привнесени външни зарази към чувствителния мицел.

Отговорностите в семейната био ферма са разпределени. Отговорник на производството в село Отец Паисиево е свекървата на Кунка – Нонка Асенова. Кунка е в офиса, а на място в производството е мъжът й Стоян. За 40-кубиковата ферма са нужни и двама работници – Станислав Георгиев и Димитър Матеев.

„Ние сме като едно голямо семейство”, казва Кунка, чиято усмивка не слиза от лицето й. И обяснява, че всичко може да бъде постигнато само с позитивизъм. Думите й подкрепя спасеният котарак Чочо, който посреща от вратата посетителите и е талисманът на биофермата.

„Имаме две ферми. Едната ни е сезонна, която е в град Баня, а целогодишната ни е в село Отец Паисиево”, казва Стоян. И заедно с Кунка обясняват, че, за да достигнат до точната технология за отглеждането на шийтаке са им били нужни години. „И още не сме разбрали всичко. Имаме партньори от Япония, но те не дават нужната информация накуп. Трябва да си я заслужиш”, обясняват Стоян и Кунка. Нужни са най-малко 4 години, за да бъде създадена био ферма за шийтаке.

„Не може да се създаде изведнъж. Това се прави така, защото дъбовите трупи, примерно, плододават 4 години.  Значи, всяка година като вкарвате по 40 кубика, то на четвъртата година първите 40 кубика излизат от производството. Когато този кръг се затвори, тогава може да кажете, че имате една готова ферма за гъби шийтаке”, смята Стоян Асенов. След което уточнява, че през 2019г. фермата в село Отец Паисиево ще заработи на пълен капацитет и тогава трябва да направи още една оранжерия. Фермата е разделена на няколко зони, като само собствениците знаят тънкостите в технологията на процеса.

Идеята за биофермата се зародила през 2014г. Тогава и Кунка, и Стоян били военнослужещи в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, където работели от по 10 години. Първо напуснал Стоян, а година по-късно и Кунка. Първоначалната им инвестиция била около 40 – 50 000 лева, като тези пари били хвърлени в опити и грешки. „Японците не казват всичко. Те са бизнесмени. Не си дават технологията лесно. Трябва да си я заслужиш. Получаваш информацията по лъжичка. Ако видят, че се стараеш това нещо да го разработиш, пак следващата лъжичка като информация и така”, казва Кунка. По думите й и до момента продължават да трупат опит и да пробват на принципа „проба/грешка”. Стоян е човекът, който буквално е спал до дърветата, за да гледа как се развиват мицелите. Защото по книгите данните са едни, а практиката е съвсем друго нещо. Информацията в интернет също е грешна, казват младите фермери.

„Решихме да отглеждаме шийтаке, защото искахме да се занимаваме с нещо иновативно, нещо ново, за което няма да имаме конкуренция в близките 5 години”, обяснява Кунка. По думите й гъбите, които те отглеждат и преработват във фабриката си в Карлово, нямат аналог на европейския пазар заради високото качество, което се постига. „Нашите виждания са, че в близките 2 години няма да има аналог на толкова висококачествени продукти. Говорим за гъби, произведени на дърво. Масово в България гъбата шийтаке се знае като лекарство и хранителна добавка. Ние се опитваме да покажем, че тази гъба е вкусна храна, но трябва да е произведена по правилния начин”, смята Кунка.

По думите й в големите вериги хипермаркети продават шийтаке, но тя е отглеждана на чувалчета със субстанция, както се гледа печурката. А вкусът на шийтаке от дъбови трупи е съвсем различен. Начинът на производство е също съвсем различен, а и добивите също.

„Знаете, естествената среда на гъбата шийтаке е дървото. Ненапразно в Япония се отглежда по този начин. Японците са ценители на качествената храна и не ядат какво да е. Нашата идея е да разпространим продукта ни в менюто на българите. Хранейки се здравословно, няма нужда да приемаме някакви добавки или витамини на хапчета”, смята Кунка. Тя подчертава, че шийтаке е много богата на различни витамини, минерали и аминокиселини. В Азия се отглежда за ядене и лечебни цели, защото съдържа много витамини и минерали, сред които витамините В12, В 9, С, А, Е и D, за който се знае, че се набавя само от слънцето. Смята се също, че забавя растежа на раковите клетки. Шийтаки съдържа полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система. Днес той е признат официално в Япония за лекарство срещу рак на стомаха, а в САЩ се използва от военните за активна защита при облъчване с радиация. „Гъбата шийтаке не е лекарство. Далече сме от мисълта да казваме, че тази гъба е лекарство, ядем го и веднага оздравяваме. Не. Това е превенция. Ако имунната система функционира правилно, ако се храним с качествена, организмът се самолекува”, казва още Кунка, като така обяснява защо фермата им е кръстена „Био Уей”. Освен био фермата следващата им идея е да направят училище в село Отец Паисиево за други производители. За целта стягат китна стара къща, в която ще могат да отсядат гостите им. Наред с това имат идея в био фермата си да канят деца от училищата в Карлово, за да видят „на живо” как се отглежда японската гъба. Паралелн с цялата работа в био фермата Кунка и Стоян не спират да участват и във фермерски базари в цялата страна, за да популяризират вкусовите качества на шийтаке. Казват, че гъбата е вкусна приготвена по различни начини. Имат уникална рецепта за баница с шийтаке. Японската гъба може да бъде напълнена с кашкавал и опечена на скара. Вкусът бил уникален. Може да бъде и маринована, каквото производство имат в Карлово. Може да бъде изсушена и смляна във вид на подправка, която, за да й се запазят полезните качества, не трябва да минава през термична обработка. „Имаме много и различни наши рецепти в сайта ни”, се усмихва Кунка и повтаря, че работят единствено и само на база позитивизъм. „Ако не сме позитивни, сме изгубени”, казва тя.

По темата: гъби
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Нощен бой в Пловдив завърши с инфаркт

Масов бой през нощта срещу събота в квартал „Капана” в Пловдив завърши с починал от инфаркт мъж и с друг арестуван, съобщиха от полицията в града.

Кучето Мон събира средства за нова детска клиника в пловдивско училище

Харизматичното терапевтично куче Мон отново ще се включи в благотворителен коледен базар в едно от пловдивските училища. Набраните средства ще отидат за изграждане на нова детска клиника към УМБАЛ „Св. Георги”.