Шени се върна под К2 да почете Скатов

6 месеца след гибелта му

Шени се върна под К2 да почете Скатов

Пое към базов лагер с италианка

Приятелката на загиналия под К2 (8611 м) алпинист Атанас Скатов – Шени Бензеш, се завърна в подножието на втория по височина връх в света.

Тя публикува в Инстаграм снимка от Каракорум с италианката Тамара Лунгер, която също беше част от злополучната зимна експедиция. Двете ще изминат дългия път до базовия лагер на 5000 м.

Сбогуване

„След известни трудности и почти шест месеца ние се завръщаме, за да отдадем почит на любимите си хора на К2. Хубаво е да споделя тази емоция с Тамара“, написа Бензеш, която работи като адвокат в Пловдив.

Шени беше с Наско почти до последния му дъх на фаталния 5 февруари, когато той загина на слизане от лагер 3 на 7300 м. При предишните 13 експедиции до осемхилядници (11 успешни) Скатов беше сам или със свои колеги алпинисти, но в последните седмици на подготовката си за К2 намери начин да вземе и Бензеш. Въпреки че също обича планината и пътешествията, Шени нямаше опит с високите върхове, но успя да стигне до базовия лагер в зимни условия.

Любими души

Няколко часа след трагедията със Скатов под К2 изчезнаха трима от най-опитните участници в експедицията - чилиецът Хуан Пабло Мор, който се изкачва без кислород, исландецът Джон Снори и пакистанецът Али Садпара. Именно Мор беше партньор на Лунгер, която обаче се отказа да щурмува върха. Сега Тамара има цел – да продължи мисията на Хуан Пабло, който обучаваше местните деца на катерене и да ги научи как да съхраняват ресурсите на земята си..

„Последните няколко дни се питам защо харесвам Пакистан, защо ме привлича, защо се връщам. Отговорът е: от любов“, сподели 35-годишната Лунгер и добави:. „Любов към пейзажите, планините, пустинята, местните хора и всички, които срещам и са на път като мен. Въпреки че последната експедиция разби сърцето ми, това място ми даде толкова много! И сега е време да върнем нещо на тази държава. Отправяме се отново към базовия лагер на K2 и мислите ни са насочени към красивите любими души, изгубени там. От онзи съдбовен ден минаха повече от пет месеца, а сякаш беше вчера. Простихме се също със Серги (Минготе – б. р.), Али, Джон и Атанас, разбира се! Всеки труден и болезнен момент може да носи със себе си и нещо красиво и в този случай това е следното: решихме да поемем щафетата и да продължим проекта, за който Хуан Пабло се грижи толкова много. И сме горди, че можем да правим това не само с момчета, но и с момичета“.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.