Шефът на ПСС: Страната се нуждае от поне 5 спасителни хеликоптера

Шефът на ПСС: Страната се нуждае от поне 5 спасителни хеликоптера

Загиналият турист в Стара планина избрал най-трудния маршрут. Планините са пълни с хора заради пандемията. Екипите извършили 6 акции от началото на 2021 г., разказва директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев.

- Г-н Нешев, колко време продължи акцията - една от трите в Стара планина, при която бяха намерени двама туристи, като един от тях беше загинал?

- Работата на терен в неделя продължи около 4-5 часа, но заради влошените метеорологични условия, се наложи акцията да бъде прекратена. Днес (б.р., вчера) тя започна още в 5 часа сутринта. Заради много лошите условия отложихме свалянето на тялото, но са прибрали тялото днес (б.р., вчера) и слизат. Предполагам, че не по-рано от 14,30 ч. ще приключи, ако всичко премине добре.

- Вие още вчера споменахте за спешната нужда от хеликоптери. Можеше ли загиналият турист да бъде спасен при наличието на хеликоптер?

- Не, но можеше да бъде транспортиран още същия ден, вместо да правим чудеса 2 дни. Местоположението му се знаеше още тогава и беше ясно, че става въпрос за инцидент с фатален край. Нищо не налагаше да бързаме, но в същото време пък не можеше да си позволим да оставим тялото в планината дълго време, защото вали сняг, навява го и няма да можем след това да го намерим.

- Как е могло да бъде предотвратен този инцидент?

- Не мога да кажа как точно. Имало е хора, които са видели как тези двама туристи са тръгнали по избрания от тях маршрут и са им препоръчвали да не го предприемат, защото са видели, че не са достатъчно подготвени за него. Имайте предвид, че става въпрос за един от най-трудните маршрути в България като цяло. Този траверс от Ботев до Добрила е един от най-трудните. Неподходящ е за неподготвени туристи, които нямат достатъчно опит, не знаят колко време ще им отнеме, също така денят е къс, изискват се специални съоръжения и умения, за да се борави с тях.

- Какво е състоянието на оцелелия турист?

- Добро е състоянието му, всъщност той изчакваше на заслон „Ботев“ колегите ми, за да ги заведе на точното място, където се е случил инцидентът, и слиза сега заедно с екипите ни. Може би ще се наложи да спомена името на фирма, но много трудно бихме се справили без тяхната помощ. Всичко това се случва благодарение на Vivacom, използваме техния ратрак от станцията им на връх Ботев. Без него достъпът е неописуемо труден – за да достигнем до пострадал, щеше да ни отнеме 8 часа и след това още поне толкова, за да го изведем от планината. Особено при тези условия е много тежко.

- Как протича една такава акция?

- Започва с набирането на информация. Трябва да имаме достатъчно информация, за да бъдем наистина напълно подготвени. След това събираме екипите, почти всички са доброволни. Когато се събере групата, тръгва към мястото на инцидента. При достигането му оказва помощ и започва транспорт. Правилото е бърз и щадящ транспорт. Ако не може да е бърз, прибягваме към щадящия транспорт, така че оттам нататък започва едно бавно-бавно слизане, което обикновено трае повече от самото достигане до мястото на инцидента.

- Проектът за купуване на въздушна линейка трябва да бъде изпълнен до 2023 г. Достатъчен ли ще бъде един хеликоптер за работата на спасителите?

- С определения бюджет от 20 млн. лв. може да се закупи 1 хеликоптер. Оттам нататък обаче следват и други задължителни действия. Най-малкото законово трябва да се регламентира цялата тази дейност и тук не говорим единствено за планинско спасяване – то е една част от така наречената система HEMS – Helicopter Emergency Medical System. На наш език това би означавало въздушни линейки, които обаче са в система – не да имаме единичен хеликоптер, а система от хеликоптери. Един не би могъл да покрие цялата страна. Възникват и други въпроси: ако линейката е една, къде ще бъде позиционирана? Къде ще е базата и каква територия ще покрива и как ще я покрива? С какво ще е оборудван този хеликоптер? Ще може ли да служи и за планинското спасяване? Защото ако е един, ще трябва да служи при всякакъв вид инциденти. Така че много въпроси изникват, да не говорим и за поддръжката на тези хеликоптери.

- Тоест една такава машина трябва да служи не само при инциденти в планината, но и при други такива?

- Цялата система на HEMS е насочена към всички граждани на Република България. Това е необходимост при катастрофи, при бедствия и аварии, при спешни медицински транспорти, особено при ситуации, в които е труден достъпът до пострадалия. Планинската спасителна служба е частен случаи, в годината ние можем да правим 20-30, максимум 40 случая, но един хеликоптер ще трябва да изпълнява много повече, за да се оправдае ресурсът.

- Колко хеликоптера са необходими за страната ни?

- Няма как да е достатъчен един хеликоптер. Специалисти, които са разработвали темата, смятат, че България трябва да бъде разпределена на 5 или 6 бази, като принципът, на който се определя броят им, се определя на това от излитането до достигането на пострадалия да отнема максимум 30 минути. Ако определите какво разстояние изминава един хеликоптер за 30 мин., да кажем 200 км - зависи и от машината, забождате една точка, например в София, въртите един кръг, който да е с радиус от 200 км и ще видите каква зона покрива този хеликоптер. Идеята е правилото за „златния“ час – въздушната линейка да достигне до пострадалия за 30 минути и за останалите 30 минути да го транспортира до специализирано заведение. Говори се, че базите трябва да са в София, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен.

- С колко професионални спасители разполага Планинската спасителна служба и колко доброволци са на разположение?

- Планинската спасителна служба се състои от над 530 правоспособни планински спасители. От тях 44 само са щатни, които осигуряват денонощното дежурство по четирите основни бази в българските планини. Всички останали са доброволци.

- Достатъчни ли са те, за да окажат помощ на всички нуждаещи се в планината?

- Смятам, че да. Към момента поне анализите ни показват, че са достатъчни. Това, което се случи на 2 януари, е малко изненадващо за нас - толкова много пострадали на едно и също място. Леко е стресиращо, тепърва ще правим анализи защо се е случило така.

- Тогава 3 акции ли проведохте?

- Да, на практика е така. Общо са четири в рамките на два дни.

- Колко са проведените спасителни акции от началото на 2021 г.?

- Шест са общо акциите за тези първи дни на годината.

- При тях има ли други загинали туристи?

- Не, само един е.

- През тази зима наблюдавате ли повече нуждаещи се от помощ в планината в сравнение с миналата година?

- За 4 дни да имаш 6 акции е изключително много. Да, наблюдава се масово посещение на планините. Особено през събота и неделя имаше много хора на Витоша, на Мальовица, в Стара планина. В последните дни има страшно много хора в планините, което само по себе си е много хубаво, обаче въпросът е колко са подготвени тези хора.

- Според вас защо има такова струпване в планините?

- Донякъде може да е поради пандемията. Хората търсят някакъв начин да се раздвижат, да излязат сред природата. Чистият въздух е привлекателен.

- На какво отдавате повечето бедстващи в планината?

- Причините са ясни. От години говорим за едни и същи проблеми и отново те се проявяват. Това е подценяване на условията, подценяване на самата планина, подценяване на метеорологичните условия и надценяване на собствените възможности или пък недобро преценяване на уменията – дали можеш да изминеш през такъв сложен маршрут или не, доколко можеш да разчиташ на качества, които си натрупал с времето в планината, доколко си екипиран, доколко можеш да боравиш с тази екипировка. Всичко има значение.

- Прави впечатление, че мнозина туристи губят живота си именно в Стара планина. По-опасна ли е тя от останалите, какво е характерното при нея и какво трябва да знаем, преди да предприемем преходи в нея?

- Няма по-опасна и по-неопасна планина. Опасната планина е подценената планина. Колкото повече хора подценят една планина, толкова повече всеки ще отива там, както се случи и в Стара планина. Хората си мислят, че понеже е по-ниска, е по-лесна, но това не е така. Подценяването води до такива инциденти. Тези маршрути по билото на Стара планина в Централен Балкан между връх Ботев и хижа „Добрила“ и „Амбарица“ са едни от най-трудните в страната при зимни условия. Трябва да говорим на всеки, който тръгне по тях, че е труден, трябва да е запознат какво ще трябва да направи и да прецени дали е достатъчно подготвен.

- Какви са препоръките ви към туристите? Кое е най-важното, което трябва да знаят?

- През целия си живот съм си мислил, че няма по-големи от планината. Тя си е там, винаги ще бъде там, ние сме преходни – днес ни има, утре ни няма. Никога пребиваването на цената трябва да бъде на всяка цена. Има моменти, в които трябва да прецениш, че ще е по-добре да се върнеш. Няма нищо драматично в това, не трябва да се подценява планината и трябва да са реалистични в преценката си.

ВИЗИТКА:

Роден е на 18 май 1964 година

Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК

Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.