Шефът на психиатрията в Курило пред

Шефът на психиатрията в Курило пред "Монитор": Пандемията увеличи стреса, паническите разстройства и депресиите

В психиатриите липсва персонал, налага се санитари да са и охрана. Всичко е преходно, трябва да сме достатъчно търпеливи. Нужна е психиатрична реформа, но тя трае дълго и е много скъпа, казва в интервю  Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Специализираната болница по психиатрия „Св. Иван Рилски” в Курило.

Д-р Гълъбова, как ще коментирате констатациите в доклада на Комитета по предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа? Може ли да се говори наистина за такива условия в психиатриите и дори за насилие?

- Ако говорим дали съм съгласна в най-общ план, отговорът е, че наистина условията в тези лечебни заведения не трябва да бъдат такива. Но нека да уточним, че са проверени три психиатрични болници и три домове за хора с психични разстройства. Но не съм съгласна на тази база да се правят обобщения. В интерес на истината има само една държавна психиатрична болница - тази в Пазарджик, която отговаря на всички критерии. Тук имам предвид и че като локация се намира до многопрофилната болница в града, но и има добри битови условия. Само че и там има недостиг на персонал. По отношение на тази констатация, е вярно, че навсякъде има дефицит на кадри. И мога да кажа, че това, което са наблюдавали от комитета, в много голяма степен се дължи на този недостиг. Персоналът е малко, голяма част от него не е обучен и много от служителите са „прегорели“ от работата с тази тежка патология. Затова не смятам, че трябва да се правят генерални изводи. На места има домове, които отговарят на условията, но за всички е валидно, че няма достатъчно персонал. А що се отнася до санитарите, те не са обучени. У нас никой не обучава санитари, а много често на тях им се налага да упражняват функциите и на охрана, защото такава в психиатричните заведения у нас няма. А на някои места наистина се налага да има такава, защото често в държавните психиатрични болници постъпват пациенти с много тежки психомоторни възбуди. Тогава се налага да викаме полиция, отклоняваме тези хора от задълженията им, за да можем да стопираме такива реакции в пациентите.

- Говорим обаче предимно за лоши условия, притесни ли ви констатацията, че в такива психиатрични заведения има насилие над пациенти, беше упоменато дори бой с пръчки, връзване за леглата....Има ли такова нещо?

- Не мога да твърдя, че това се случва навсякъде, но за някои места знам със сигурност. Но това е свързано с персонала. Когато един човек трябва да се грижи за някой с психично разстройство, естествено е персоналът да разреши проблема по познатия в българското семейство начин. Защо си мислим, че след като насилието в българското семейство е толкова голямо, тези хора ще действат по различен начин. Имайте предвид, че домовете и държавните психиатрични болници са разкривани навремето в отдалечени места. Така че няма много желаещи да работят на такива места за 610 лева. Разбира се, не толерирам насилието, но се опитвам да обясня защо това се случва и защо трябва да се предприемат много сериозни промени и то не за месец-два. Говоря за системни мерки, които да преформатират системата за години. Една психиатрична реформа трае много дълго и е много скъпа. Що се отнася до връзването, трябва да се изясни на обществото, че терапевтичната имобилизация, какъвто е терминът, понякога е наложителна. Има наредба, в която е регламентирано как се прави. За това обаче са необходими петима души - по един за всеки крайник и един за главата. Но дали е контролирано в другите лечебни заведения, не мога да кажа. Няма места обаче, в които да има по петима души на работа едновременно.

- Какво се случва тогава с нощните дежурства?
- Когато от Спешна помощ ни доведат пациенти с психомоторни разстройства, няма значение дали е ден или нощем, екипът е съпроводен с полиция. Но представете си какво се случва когато махнат белезниците на човека, а на смяна са само една сестра, една санитарка и един санитар. Затова понякога се налага да се викат служители от други заведения, за да фиксираш нещата по правилата. Обичайно в държавните психиатрични болници се приемат най-тежките случаи. Това е по отношение на връзването или т.нар.терапевтично имобилизиране. То се налага с цел предпазване на болните и на самия пациент. Все пак трябва да бъдат предпазени и околните, докато лекарствата подействат на пациента. Така че няма нищо необичайно в това, прави се навсякъде, но трябва да е по правилата.

- Заети ли са всички легла при вас?

- Да, при нас е пълно. А в момента работим с ограничен капацитет, тъй като от 130 легла, съгласно заповедта на министър Ангелов, 13 са отделени за ковид зона. В тях вече имаме 3 психично болни пациенти с коронавирус. И знаете, че нашето лечебно заведение е голямата психиатрия на София. Разполагаме само със 130 места и не връщаме пациенти. Затова не приемам извинения от рода, че някой няма легла. За мен е нелепо. Когато нямаш свободни места, ще осигуриш кушетка в коридора или пък в директорския кабинет. При психиатричните хоспитализации е смешно да се твърди, че има листа на чакащите и планов прием. Общо взето в психиатрията се постъпва при нужда и няма как човек да се справи сам. Не може да върнеш някой с нелепия мотив, че няма места.

- Увеличиха ли се обаче психичните разстройства по време на пандемията, как се отрази тази изолация на хората?

- Като цяло не се отрази добре, защото се наложи да променим целия си начин на живот. Това се случи по цял свят. Няма пътувания, нито активно общуване, почти не посещаваме културни мероприятия. Наскоро имах удоволствието да присъствам на чудесно представление, но местата на метри един от друг наистина действат потискащи. Така че всичко се промени и няма как да не ни се отрази. Добрата новина е, че няма увеличение на тежките психотични разстройства, но има ръст в непсихотичните или тези, които са свързани с фактори на околната среда. Тук се включва и стресът. Лично аз също го отчитам, проучвания вече го показват - става дума за панически разстройства, леките депресии, това са неща, които очаквахме, че ще се случат. Лошото е, че при някои хора към новите преживявания се добавиха и чисто икономическите трудности. Те формират невротични разстройства. А ние не можем да помогнем особено тук, защото когато един човек не може да си плати сметките и кредитите, дори да посещава психотерапевт, каква е ползата?Как да кажем на такъв човек да се стегне.

- Есенно-зимният период засилва ли още повече тези състояния? Наближават и празници.

- По принцип този период е рисков. Идват и празници, хората нямат средства да ги изкарат прилично. Нямам предвид само приготвянето на трапезите. Ограничен си в пътувания, не можеш да видиш близките и по цяла година, не можеш да купиш подаръци на децата, а знаете претенциите на днешното поколение.

- Има ли все пак някаква рецепта, нещо да направим, за да ни е по-леко?

- Да вярваме, че и това ще мине. Много често си припомням една поучителна притча. На смъртния си одър един баща казал на сина си: „Сине, завещавам ти две писма. Едното го отвори, когато си най-добре, а другото-когато си най-зле. Човекът починал, а нещата на сина вървяли на зле. Тогава той се сетил за писмото и го отворил. Там пишело: „И това ще мине“. След това животът му потръгнал - бизнесът му вървял, оженил се, имал деца. Тогава отново се сетил за другото писмо, отворил плика и на листа пишело: „И това ще мине!“. Всичко е преходно, трябва да сме достатъчно търпеливи. Опитът, който ни учи, е негативният. Полжителният ни дава чувство за щастие. Въпросът е да успяваме да извлечем поуки от негативния опит.

Визитка:

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София

Първоначално три години учи стоматология, но после кандидатства отново, на първо място е сред приетите медицина и защитава специалност „Психиатрия“, която е била нейно желание от ученическите години

Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 година

От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от пет години е неин директор

От декември 2014 г. е и национален експерт на Българския лекарски съюз по психиатрия

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ