Шайбата стана майстор, строи еко къщи

Шайбата стана майстор, строи еко къщи

Комикът се забавлява с видеоигри, липсват му репетициите с Блатечки

Актьорът Петьо Петков – Шайбата, когото познаваме от “Комиците”, както и от театралната сцена, строи еко къща. Постройката, изградена от сламени панели, е почти готова. Първоначалната идея била да се вдигне барбекю, но заради любимата звездата променил замисъла.

“В тази тежка действителност се оказа, че има много измамници в строителния бранш, които не ми оставиха друг избор. С приятели довършваме едно бунгало от сламени панели. То е еко къщичка. Трябваше да си построим къща, а това бе допълнителна пристройка – барбекю. Обаче има много котки в двора, а моята любима е алергична и каза, че не можем да готвим там, когато има животни. Решихме да го затворим. Избягахме от центъра на София и е много хубаво”, споделя Петьо в предаването “На кафе”. Времето на изолация прекарва там, като често играе видеоигри – любимо занимание от детството.

По строежа работи заедно със свой близък приятел. “Доста е далеч от елементарно. Благодарение на образованието си разбрах, че в живота не винаги две и две прави четири. Веднага след НАТФИЗ разбрах, че ако трябва да събереш две купчини пясък с още две купчини – не е четири”, коментира още артистът.

Подобно на колегите театърът му липсва. Както и репетициите за спектакъла “Баща ми се казва Мария”, чиито режисьор е Асен Блатечки. Те са стопирали в етап, когато всичко е било почти завършено. “Правим комедия, едва ли някой е очаквал нещо друго. Режисьор е Асен Блатечки, автор на текста е Иван Ангелов. Аз съм изключително приятно изненадан от Асен, много хубаво се работи с него. Гласуват ми доверие. Екипът е сериозен, с повечето от тях имаме доста история, така да се каже. Започвам с дамите Невена Бозукова, която е в главна женска роля, Жанина Дончева е поддържаща, след тях са Стефан Рядков, Станимир Гъмов и Румен Угрински”, уточнява Шайбата.

Театърът му липсва и заради несъвършенствата в него, забавните моменти на сцена, дори гафовете. Припомня си за забавленията с Ернестина Шинова, която в миналото не успяла да отиде на представление, а той и останалите решили да го изиграят без нея, съответно се получили комични забавяния. Друг случай е обаждане от Любо Нейков, още в самото начало. Петьо бил в Банско и от цялата шумотевица блокирал, не се сетил за известния актьор и попитал кой е. “С Христо Петков трябваше до отидем по една много спешна работа до Бяла Слатина. На връщане свършват цигарите и спираме на едно крайпътно магазинче. Една ромка стоеше и я питам: “Цигари има ли?”. А тя показва два зъба и ме попита дали не съм от смешниците. Казах й че съм аз. После се провикна: “Това е Щайгага от майтапчиите.” Та, Ицката не издържа и излезе, помълчахме си”, споделя и трета история с усмивка. Петьо издава, че прякорът му не се е помнил преди, макар днес да е известен с него повече, отколкото с истинското си име. Веднъж колежка обявила, че на сцената ще се качи Щампата. Поредицата от хумористични случки не спира и ако върнем лентата назад, то те са част още от ранните години на актьора.

“Училището ми дойде малко назад. Баба ми бе научи да чета и пиша, тя е учителка. Практически отидох научен. В първи клас ни казват това са буквите… При което аз сядам, пиша цялата азбука и очаквам похвала, но получавам пръчка, защото пиша с грешната ръка. Левичар съм. Интересното е че аз само пиша с лявата ръка, когато трябва да ударя, да хвана, да стисна го правя с дясната. Установих че не е добре да държиш перото и мечът с една и съща ръка. Опитаха се да ме отучат, но не успяха. Проблем бяха домашните”, припомня си още Петков, който в последствие е имал по-сериозен сблъсък с учителите.

“Направиха ни пионерчета, бяхме много горди. Връчиха ни пионерски връзки, калпаци, както трябва. И на връщане се отцепихме четирима приятели, на един строеж. Нападнаха ни едни кучета, не бяхме виновни. Съответно ние имахме арматури и стана битка. Трябваше да защитим честта на пионерчето, сбихме се с кучетата, пазачът на строежа се включи към тях, в крайна сметка си мислим, че всичко е свършило. Връщаме се и виждаме - в училището всичко продължава. Решиха да ни намалят поведението. После падна режимът. Казаха, че няма да им викаме другарко, а госпожо. А един приятел така се притесни, че каза “господарко””, отново с умиление се сеща за изминалите дни.

Комична е и друга ситуация. Неговият дядо не е вярвал, че е завършил. Познавал си е детето и това, че е калпазанин, няколко пъти споделял, че Петьо лъже, а той вече карал 3 ти курс. Признава, че животът е пъстър именно заради тези моменти на щастие, които завинаги ще си останат скъпи спомени.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.