О т днес, с отварянето отново на Софийската градска художествена галерия за посещения, ценителите на изобразителното изкуство могат да разгледат изложбата „Между театъра и живописта“ на големия ни художник Пенчо Георгиев. Експозицията, която ще може да се види до 7 март, е посветена на 120-годишнината от рождението на твореца, чието име остава относително непознато за по-младите поколения.
От днес, с отварянето отново на Софийската градска художествена галерия за посещения, ценителите на изобразителното изкуство могат да разгледат изложбата „Между театъра и живописта“ на големия ни художник Пенчо Георгиев. Експозицията, която ще може да се види до 7 март, е посветена на 120-годишнината от рождението на твореца, чието име остава относително непознато за по-младите поколения.
Пенчо Георгиев започва професионалния си път през 20-те години на ХХ век заедно с автори като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др. Той остава завинаги свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на новите художници – трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната си смърт през 1940 г. При
инцидент в асансьорната шахта на Народния
театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.
От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на новите художници, са изминали почти 80 години, а от огромния брой картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.
Сегашната експозиция представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.
Творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи между театъра, в който работи с цялото си сърце, и живота такъв, какъвто го представя в произведенията си. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници. Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града,
бездомни скитници, улични музиканти, безработни
и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.
В основата на неговия творчески интерес обаче остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта, участващи активно в техническото изпълнение на декора, с магията на сцената. От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926-а до 1928-а, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.
Изложбата се осъществява с партньорството на Държавна агенция „Архиви“, Националната галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ – Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Куратори са Станислава Николова и Любен Домозетски. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“ (1981) с режисьор Петко Константинов и сценарист Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ.
Монитор
