Снимки

След новината, че Атина и Скопие са постигнали споразумение в спора за името, както в Гърция, така и в Македония започнаха да назряват вътрешнополитически конфликти.

Не повече от 120 секунди продължи срещата на президента на Македония Георге Иванов с премиера Зоран Заев и външния министър Никола Димитров, които отидоха да го информират за договора с Гърция за името на Македония, съобщиха македонските медии. Иванов попитал Заев и Димитров имат ли писмено договора за името. След като получил

положителен отговор

президентът казал на Заев и Димитров, че не е необходимо да продължават срещата.

Кратка бе и срещата между Заев и лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски (около 5 минути). "Стана ясно, че няма какво повече да си кажем. За нас това е договор за капитулция на Македония", каза след това Мицкоски. Според него Заев иска "контрабандно" да прокара решението за "Република Северна Македония", което предварително обяви за "епохално". Мицкоски повтори позицията на ВМРО-ДПМНЕ, че няма да подкрепи промяна на конституцията с цел да се смени конституционното име на страната и посочи, че партията е за членство в ЕС и НАТО и това ще остане нейна цел и по-нататък. "Ако Зоран Заев се опита да прокара контрабандно капитулацията чрез парламентарна процедура, трябва да знае, че трябва да има референдум и резултатът от него да бъде задължителен, а не консултативен, каза Мицкоски. Според него сериозна дилема се отваря с факта, че този международен договор предвижда промяна на конституцията, а всеки договор, който предвижда намеса в конституцията, не може да се приема с обикновено мнозиство.

В същото време премиерът Заев обяви, че договорът ще бъде разгледан в четвъртък на заседание на правителството и ще бъде представен пред всички значими политически субекти, предаде агенция МИА.

Гражданите ще имат последната дума за договореното име Република Северна Македония, заяви македонският премиер Зоран Заев на пресконференцията късно във вторник. Гражданите трябва да излязат на референдум наесен и той да бъде успешен. Те ще вземат решението, а аз ясно съобщавам своята позиция и призовавам гражданите да уловят този шанс, каза Заев.

Междувременно дискусии за внасяне на

вот на недоверие

към правителството текат в офисите на опозиционната гръцка партия Нова демокрация в парламента, съобщи в. "Та неа", без да назовава източниците си. Според вестника в Нова демокрация смятат, че със споразумението със Скопие правителството е извършило институционално "престъпление", защото договореностите ще бъдат представени за одобрение от парламента месеци след сключването им и пред свършен факт що се отнася до влизането на бившата югославска република в НАТО и ЕС.

Лидерът на Нова демокрация Кириакос Мицотакис поиска на среща с президента на страната Прокопис Павлопулос споразумението със Скопие да бъде внесено в парламента преди подписването му, съобщи в. "Катимерини".
Мицотакис поиска от Павлопулос да се намеси, за да се установи дали споразумението се ползва с доверието на гръцкия парламент.
Гръцкият президент е заявил пред лидера на Нова демокрация, че конституцията определя ясно правомощията на президента и той ще предприеме такива действия, които съответстват на неговите правомощия.

Както при всички големи споразумения, особено когато става въпрос за национални теми, съществуват "сиви зони", които трябва да бъдат проучени, пише в. "Та неа".

Дяволът се крие в детайлите, така че публикуването на окончателния текст на компромиса между Ципрас и Заев ще зададе тона оттук нататък. Ако някои смятат, че въпросът е лесен и в него няма спънки, противопоставяния и трудности, те се заблуждават горчиво, твърди изданието.

Ако хвърлим поглед на

графика за прилагане

на договореностите, след тържествените изявления в Атина и Скопие ще стане ясно, че става дума за едно споразумение, което изисква много обяснения и на което ще са нужни месеци, за да стане реалност. Става дума за подписването на споразумението в Преспа от министрите на външните работи Никос Кодзиас и Никола Димитров – на 16 юни. Ще последва ратификация на споразумението от парламента в Скопие. (Президентът на Македония Иванов най-вероятно няма да подпише ратификацията, като така ще забави процедурата, но не може да я осуети).

Гръцкото правителство ще трябва да изпрати послание до ЕС и НАТО, че подкрепя започването на присъединителни преговори със "Северна Македония" с ЕС и изпращането на покана за присъединяване към НАТО при условие, че ревизията на конституцията бъде завършена успешно. Ще последват срещи на върха на ЕС и НАТО в Брюксел за евентуално за започване на преговори за присъединяване (спорът за името досега бе основна спънка за това). През есента Скопие ще проведе референдум (факултативен и консултативен) по темата. До края на 2018 г. трябва да последва ревизия на конституцията от парламента в Скопие. Ще последва писмо от правителството на Заев до всички страни, които са признали "Република Македония", че оттук нататък в двустранните отношения и на международните форуми валидно е името "Северна Македония", изброява изданието и преминава към т.нар. „сиви зони“ в споразумението, свързани с понятията „македонски език“, „македонски граждани“ и т. н. Предстоят и други промени, като например статуята на Конника (Александър Велики) в центъра на Скопие, на която ще бъде поставен надпис, който ще уточнява, че изображението се отнася до елинистическия период и символизира дружбата между Гърция и бившата югославска република Македония, пише още "Та неа".

Европейският съюз и НАТО приветстваха споразумението между Атина и Скопие за името на Македония и заявиха, че то ще й даде възможност да предприеме стъпки за присъединяване и към двата съюза. "Това ще постави Скопие по пътя към членство в НАТО и ще помогне за укрепване на мира и стабилността на Западните Балкани", заяви генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. "Това историческо споразумение е резултат от дълги години търпелива дипломация", добави шефът на НАТО и призова премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев да работят за ратифицирането му.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск изказа в Туитър "искрените си поздравления" към Ципрас и Заев. "Благодарение на вас невъзможното става възможно", добави Туск.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини каза, че европейската перспектива на Западните Балкани е

ключов стимул

за това споразумение в духа на добросъседското сътрудничество. Могерини и европейският комисар за разширяването на ЕС Йоханес Хан изразиха очакване по-късно този месец ЕС да започне с Македония преговори за присъединяването й.

Споразумението между Атина и Скопие за името на Македония ще допринесе за укрепването на регионалната сигурност, заяви говорителката на Държавния департамент на САЩ Хедър Науърт.

Албанският премиер Еди Рама определи двамата си колеги от Гърция и Македония като "прогресивни лидери" и заяви, че "Балканите днес са по-добро място" благодарение на тях, предаде АП., припомняйки, че етническите албанци са около една четвърт от населението на Македония, което е общо 2,1 милиона души.

По темата: Гърция Македония
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Скандални снимки за състоянието на моста "Моранди" преди срутването

Скандални снимки за състоянието на моста Моранди в Генуа публикува във Фейсбук Красимир Костадинов от Сдружението на българските професионални шофьори. Според него така е изглеждало съоръжението преди срутването.

Кралицата на соул музиката Арета Франклин почина

Голямата звезда на джаза Арета Франклин почина, съобщиха световните медии

Арета Франклин е родена на 25 март 1942 г. в Мемфис. Музиката я влече още от малка. Заедно с двете си сестри започва да се изявява с местния госпъл хор, чийто ръководител е нейният баща - Си Ел Франклин.