Севдалин Маринов: Нено Терзийски едва не ме  гръмна по време на тренировка

Севдалин Маринов: Нено Терзийски едва не ме гръмна по време на тренировка

Севдалин Маринов, известен сред приятелите си като Дико, има десетки интересни истории за разказване от времето, когато господстваше на световния подиум във вдигането на тежести. Ето какво сподели олимпийският шампион в кат.52 кг от Сеул 1988 пред „Меридиан Мач“ за спорта текбол, в който е първият лицензиран у нас съдия от Международната федерация, както и за годините, в които бе непобедим в Европа и света в щангите.


- Севдалине, както стана ясно, очаква се до края на тази година да има федерация по текбол в България – спортът, който се превърна в мания и по който луднаха всички. И професионалисти, и аматьори. Играе се навсякъде - от Бразилия до Германия, от Неймар и Роналдиньо през Томас Мюлер и Мануел Нойер, так чак до Дейвид Бекъм... Къде ще се проведат курсовете за треньори и съдии, след които ще се издават лицензи?

- Както вече казах – това ще се случи на международния турнир Чалъндж Къп в Пловдив в периода 28-30 август. Самият турнир ще се състои пред Младежкия център на Гребната база в града. Призовавам всички, които имат интерес, да дойдат и да гледат, а на останалите – да се запишат да спортуват текбол в градовете, в които има клубове – Асеновград, Габрово, София, Пловдив, Хасково, Димитровград, Бургас и Велинград. Вече може да се похвалим и с участие на световно първенство. Това се случи миналата година на шампионата в Будапеща, където участваха 158 състезатели от 57 страни.

- С какво друго се занимаваш, освен с развитието на текбола в България?

- Текболът отнема повечето ми енергия, но намирам време и за други неща.

Опитвам се да стегна майчината ми къща

в родопското село Виево. Занимавам се също така с градинарство, а и съм страстен ловец и рибар. От 12 години съм ловец, член съм на ловната дружинка към съседното на Виево село – Славейно. Като цяло обаче обичам да ловувам не само в Родопите, а на много различни места из България.

- Къде стои олимпийския ти златен медал от Сеул?

- На стената у дома, в Асеновград. В специална рамка, заедно с грамотата, подписана от Хуан Антонио Самаранч, и снимки от олимпиадата. В друга рамка пък са златните ми медали от световните и европейски първенства. Запазил съм и всичките ордени, с които са ме награждавали през 80-те години.

- Има един голям въпрос – как така признаха за редовен опита ти на 120 кг в изхвърлянето в Сеул 1988, след като при клека приседна толкова ниско, че докосна подиума със задните си части. Това е трета опорна точка и подобно нещо е забранено в щангите. Опитът би трябвало да е несполучлив...

- Да, но аз го направих толкова бързо, че съдиите не се усетиха (смее се). Абе, веднъж признали ли са го за редовен, няма връщане назад. А и да не го бяха зачели, в изтласкването щях пак да ги бия всичките.

- Чувал съм, че сте правили много щури неща по време на лагерите и състезанията при Абаджията, лека му пръст. Разкажи ми нещо подобно, което няма как да го забравиш...

- О, те са толкова много лудориите, че няма да ни стигне времето. Но ето ти нещо наистина щуро... Веднъж трикратният световен шампион Нено Терзийски едва не ме гръмна в главата в тренировъчната зала на Дианабад. Не се шегувам. Имаше двама полицаи, които бяха охрана на хотела, басейна и комплекса. Много често ние с Нено вдигахме щури купони в стаята и те често бяха викани, за да ни озаптяват. Ние обаче се сприятелихме с тях и си правехме заедно купона. Те идват, ние им взимаме оръжието и им казваме: Няма да ви го дадем, ако не изиграете по един танц. Такива работи... Един път пак дойдоха и Нино взе пистолета на единия. Свали му пълнителя и изкара патроните. После каза на полицая, че няма да му ги върне. А той му отвръща: Няма проблем, задръж ги, аз имам много. И ни ги остави – 5 патрона. Нено ги взе и влезе с тях в залата за тренировки. Започна да удря два патрона един в друг и то точно до главата ми. Ние тренирахме да един подиум и бяхме неизменно заедно. А това са патрони за пистолет Макаров, със силен заряд, знаете ги - с червената лента под гилзата. Аз си пазя главата с едната ръка и му викам на Нено: Недей, ще стане беля. Но той продължава да ги удря до главата ми. Три, четири пъти – нищо, и на петия като гръмна единият патрон... Ужас! Ръката с която си пазех лицето, пострада сериозно, а от пръските гърдите ми бяха станали на решето, да не говорим че

едното ми ухо замина

от шума. Нено пък си нарани лицето – цялото беше в кръв. Абе, ужас. Бяхме в шок! Не след дълго дойдоха хора от Военното контраразузнаване и стана страшно. Трябваше да даваме писмени обяснения, да признаваме откъде имаме патроните, кой ни ги е дал и т.н.

- Децата ти живеят при майка им в Австралия, успя ли да ги доведеш да видят България, защото при последния ни разговор все още не бяха идвали у нас?

- Още не са идвали в България. Синът Джейк е на 20 години. Завърши спортен мениджмънт и фотография. Сега страстта му е да снима с дронове. Като му показах Родопите, ахна от удивление. Съгласи се да дойде и да обикаляме България, да снима навсякъде. Но пандемията от коронавирус провали тази идея. Австралия сега е затворена до края годината и няма как да дойде. Дъщеря ми Ейми пък е вече на 17 години и се занимава с каланетика. Надявам се догодина най-после да имат възможността да дойдат в България.

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Меридиан Мач"

ТОВА Е СЕВДАЛИН МАРИНОВ

Роден: 11 юни 1968 година в Асеновград
Състезава се в кат. 52, 56 и 64 кг

Успехи

Олимпийски шампион от Сеул 1988
Световен шампион от Сьодертале 1985
Световен шампион от София 1986
Световен шампион от Острава 1987
Европейски шампион от Катовице 1985
Европейски шампион от Карл-Маркс-Щат 1986
Европейски шампион от Реймс 1987
Европейски шампион от Кардиф 1988
Европейски шампион от Олборг 1990
Втори в Европа от Атина 1989
Втори във финала на Световната купа в Атина 1988
Победител в турнирите за Световната купа в Пазарджик 1987 и Пловдив 1988
Балкански шампион от Кикинда 1984Трикратен шампион на България от Кърджали 1986, Сливен 1988 и Добрич 1989
Шампион на Игрите на Британската общност през 1994 като състезател на Австралия.
Работил е като треньор В Австралия, Малайзия и Бахрейн.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.