К олко млади актьори се казват Севар, пък макар и с баналната фамилия Иванов? Засега има един-единствен и със сигурност сме го запомнили не заради ханското му име, което се среща рядко, а заради няколкото силни роли, които на своите 25 години вече е записал в CV-то си. И заради поразителните сини очи, които всъщност не са точно сини, а като на Дейвид Боуи, различни – синьо и синьо с кафяво петно.
Колко млади актьори се казват Севар, пък макар и с баналната фамилия Иванов? Засега има един-единствен и със сигурност сме го запомнили не заради ханското му име, което се среща рядко, а заради няколкото силни роли, които на своите 25 години вече е записал в CV-то си. И заради поразителните сини очи, които всъщност не са точно сини, а като на Дейвид Боуи, различни – синьо и синьо с кафяво петно.
Що се отнася до ролите, след разтърсващото превъплъщение като момчето Алън Стренг в „Еквус“ на Питър Шафър в Младежкия, наскоро Севар отново бе избран от режисьора Стайко Мурджев, за да изиграе още един забележителен образ на прочут автор: Дориан Грей на Оскар Уайлд. Спектакълът по романа „Портретът на Дориан Грей“ се роди преди по-малко от месец на сцената на Благоевградския театър, софийската му премиера ще е утре вечер в театър „Азарян“ в НДК, а на 15 април ще бъде показан пак в Благоевград.
Севар Иванов печели този творчески ангажимент в конкуренция с повече от 70 свои колеги. „За мен всеки кастинг е изпитание и преживяване. Има го притеснението, все едно съм на изпит в Академията. Периодът беше много натоварен покрай излизането на друг спектакъл с мое участие – „Апарт“, и дипломната ми защита на магистърската теза по мениджмънт на сценичните изкуства в НАТФИЗ. Допълнително ме тревожеше и фактът, че съм работил със Стайко Мурджев и директора на театър „Никола Вапцаров“ Маргарита Мачева в „Еквус“. Да те оценяват познати е доста напрягащо, защото се стремиш да покриеш вече изградени критерии, които в случая бяха твърде високи. И слава Богу – аз обичам да се изисква от мен“, твърди Севар.
Главен художник на мистичния
портрет, който се променя зловещо
в постановката и постепенно остарява с всяка отвратителна постъпка на героя, е Владислав Илиев, майстор на графичния дизайн и 3D анимацията. За основа на страшните метаморфози служи огромно изображение 5 х 5 м на лицето на Севар. „Красотата и грозотата са нещо субективно. Ние не наблягаме на грозотата на портрета, а на характера на персонажа. Един портрет, колкото и да е грозен, е изкуство и в него има и нещо красиво. Докато душата е тази, която може да бъде грозна и черна без светлина. Действията на Дориан, отношението му към хората, са по-ужасяващи от всеки портрет“, разсъждава актьорът. Той не се бои, че образът може до такава степен да го обсеби, че в един момент да не може да излезе от него, напротив. „От работата над ролята се научих да не се страхувам от промяната, от остаряването. Не знам как ще се чувствам на 30, на 40, на 50 години, но съм убеден, че във всяка фаза от живота има хубави неща. Плаши ме това да поискаш да спреш развитието си – все пак остаряването също е вид развитие. А Дориан Грей се страхува от него, без да осъзнава как вътрешно се променя по такъв начин, че другите вече започват да не се интересуват от красотата му“, обяснява чаровният млад мъж. Той е доволен, че посланието на онова, което екипът е градил в продължение на 3 месеца, видимо „хваща“ публиката и я кара да се замисли. На вероятността да направи хората по-добри не смее да се надява...
Една история, разказвана от майка му, актрисата от дублажа Светлана Смолева, е първото свидетелство, че Севар привлича околните и един ден може да държи в шепата си вниманието на негово величество зрителя: „Още от малък, когато сме пътували в градския транспорт или сме били на обществени места с маса народ наоколо, аз съм се усмихвал, докато и последният присъстващ човек не ми се усмихне в отговор. И сега гледам
да се усмихвам често, дори и да не ми е до смях
вярвам, че понякога дори такова „насилствено“ побутване на настроението може да те зареди с положителна енергия“, смята Иванов. Като дете той мечтаел да стане готвач или пилот на изтребител, после го заинтригували биологията и зоологията, а по-късно записал Националната търговско-банкова гимназия и изучавал финансовите тънкости на френски език. Мислел да продължи съответното образование в родината на Жак Атали и НАТФИЗ не бил опция за него, докато някак между другото не го приели актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов, който завършил като лауреат на престижната витизчийска титла „Най-най-най“. Понастоящем се занимава и с продуцентска дейност в „Камен Во Студио“. „Благодарен съм на различните посоки, по които съм поемал, защото те обогатяват общата култура. Все още разностилието владее живота ми, но крайностите взаимно се уравновесяват и потушават. Съчетавам актьорските изяви с организационната активност, защото артистичният хаос в театъра понякога ми идва в повече, а прекалената подреденост и стерилност на работата на бюро доскучава“, отбелязва универсалният боец. Когато му дойде нанагорно и с двете, предпочита да се усамоти и да си мисли по свои проекти. Неотдавна излиза от щата на Младежкия театър, където към тогавашна дата участва в 9 постановки и се явява пред публика 20-25 пъти месечно: „Реших да напусна, преди да започна просто „да ходя на работа“ там. Защото в театъра никога не съм се чувствал като някой, който отива да върши работа – това беше животът ми. Когато усетих, че лека-полека емоциите се охлаждат, прецених, че ми трябва промяна, за да се отдам и на други неща, за които горя“. Междувременно Севар Иванов се е снимал в образа на Апостола в документалната лента на Камен Воденичаров „105 минути София“ и се превръща в най-младия актьор, претворил Васил Левски на екрана. Скоро пък предстои премиера на филма на Анри Кулев „Имало една война“ (става дума за Сръбско-българската от 1885 г.), в който си партнира с Луиза Григорова.
Миналото лято свободният артист предприема първото си
голямо пътешествие – до Бразилия
„Когато имам възможност, гледам да инвестирам в пътуване. Не го приемам като харчене на пари – опознаването на нови места, хора и култури те обогатява, ти ставаш по-толерантен и разбиращ околните“, категоричен е Севар. За 2 месеца там той усвоява добре португалски, тъй като малцина в страната на самбата владеят английски. Приключението отвежда българина от най-северната до най-южната част на бразилското крайбрежие: „Преди да замина, намерих списък на 50-те най-опасни града в света, 17 от които са в Бразилия. Аз минах през 7 от тях. Нищо опасно не ми се случи, тъй като знаех къде да ходя и къде да не ходя. Понякога човек сам си търси неприятности с незнанието си“. Иванов буквално се влюбва в 16-милионния Сао Пауло. „С удоволствие бих живял там, но проблемът е, че ще съм далече от целия останал свят. Ние трябва да сме благодарни, че България е прекрасна отправна точка за пътуване навсякъде“, казва актьорът.
До неотдавна свободното време на Севар е сведено до санитарен минимум от няколко часа за сън. Сега му остават сили дори да домакинства (красивият Козирог е обвързан и е много щастлив във връзката си), а има и огромно семейство, с което обича да споделя деня си. Има двама по-големи братя, също изкушени от творчеството: Иван-Александър се занимава с фотография и визуални изкуства, а Димитриан е собственик на студиа за татуировки (най-малкият брат още не се е възползвал от услугите му, защото е убеден, че тялото на актьора трябва да е универсален инструмент, а не да е белязано с индивидуални знаци). Светлана пък преди месец става майка за четвърти път. А бабата на младежите – пенсиониран електроинженер, от десетилетия води дневник за всеки ден от живота на фамилията. Така че, не се съмнявайте – артистичното израстване на Севар е надлежно документирано.
Монитор
