Сензационни открития от манастира Урвич излизат в книга
5

Сензационни открития от манастира Урвич излизат в книга

Николай Овчаров и Бони Петрунова вадят на светло тайните на средновековната обител. Съкровище от позлатени сребърни накити намерено в руините на старата крепост

„Мнозина мислят, че работата на археолозите е само по полята и планините. Това съвсем не е така. Днес, затворени по къщите си, ние имаме възможност да осмислим откритото от нас и да го представим пред света. В това отношение великолепен пример е проучването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, който ние с доц. д-р Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов разкрихме през последните години. А сега, по време на пандемията, пишем финалната монография, където са събрани сензационните резултати от изследването“, обяви проф. д.и.н. Николай Овчаров.

Напоследък едни от най-интересните открития в българската археология се направиха в древния Урвич, чиито руини са само на десетина км от центъра на София по посока Самоков. През XIII-XIV в. той е бил важен средновековен град с мощна крепост и красиви църкви, изписани с чудни стенописи. Интересът към твърдината се подклажда от изключително важното сведение в „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. То гласи: „Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И

7 години стоял Иван Шишман покрай Искър

Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода”.

В края на ХІV в. твърдината наистина става главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от района между София и Самоков е известен най-големият народен епос за героичната съпротива на цар Иван Шишман срещу османското нашествие.

Но може би най-интересният период на Урвич идва след ХV в., убеден е проф. Овчаров. Тогава около храма „Св. Илия” се развива голям манастир, проучен от неговия екип. От запад са разкрити трапезария, магерница (кухня), складове, а от юг – цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на 2 етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки в стените. На запад се оформя официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Множество монети, накити и керамика показват, че манастирът просперира през „тъмните векове” на османското робство. Големината му подсказва, че монасите са били не по-малко от 40-50, смята Овчаров.

„Най-вероятно завоевателите са дали уникалната привилегия на хората от околните села – Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, да имат свой манастир, защото те са били „войнуци“ и „дервентджии” (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на ХVІІ в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман ІІ (1687-1691).

Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната между Свещената лига и Османската империя“, разказва ученият. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, достигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения.

Изгорени са много християнски светини

сред които и Урвичкият манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир „Св. Архангели”.

Две десетилетия по-късно, през 1722 г., се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите. „Днес всеки ученик ще каже, че Паисий Хилендарски е роден в Банско. Всъщност това е едно хрумване на големия български учен акад. Йордан Иванов, което той публикува в популярна вестникарска статия през 30-те години на миналия век. Поради неговия авторитет идеята е възприета безкритично от мнозина. Всъщност и досега не е открит документ, за да се разреши въпросът в кое село или град се е родил първият народен будител – Паисий Хилендарски“, отбелязва друг наш изтъкнат учен, акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем досега е, че е от Самоковско. Това той отбелязва сам в „История славянобългарска”, изтъква Николай Овчаров.

Според него, именно разкопките на Урвич поставят нещата на място. В своята „История славянобългарска” Паисий Хилендарски следва почти дословно едно историческо съчинение на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва

един-единствен локален топоним

- „манастирът Урвич” в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки околности и лично е познавал мястото на изпепелената обител. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич в края XIV в. драматични сражения, твърди проф. Овчаров.

През ХV-ХVІІ в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и околностите им. Тук те са се черкували, учели са в килийното училище, дори са се женели. За последното свидетелства невероятното съкровище от позлатени сребърни накити, открити в руините на старата крепост и датирани от ХVІ-ХVІІ в. То се състои от 9 сватбени венеца, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки...

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.