Ж ителите на селата масово отказват да гледат прасета в кочината, показа репортерска проверка на "Телеграф" в страната. Въпреки че от началото на септември наредба на МЗХГ позволи стопаните могат да населят задния двор със свине за домашно отглеждане, желаещите са с близо пети пъти по-малко отпреди настъплението на Афиканската чума в района на Русе.
Жителите на селата масово отказват да гледат прасета в кочината, показа репортерска проверка на "Телеграф" в страната. Въпреки че от началото на септември наредба на МЗХГ позволи стопаните могат да населят задния двор със свине за домашно отглеждане, желаещите са с близо пети пъти по-малко отпреди настъплението на Афиканската чума в района на Русе.
Според БАБХ подадените заявления за регистрация на животновъдни обекти тип „лично стопанство“ за отглеждане на прасета в страната към началото на месец октомври 2020 година са 6 139. Процедурата по регистрация са преминали 5 070 обекта, в които могат да се населват прасета.
Освен страха от АЧС, стопаните изтъкват непосилните мерки
които трябва да изпълняват по разпореждане на БАБХ. Мнозина от запитаните селяни твърдят, че наложените мерки са добри, но за стопанства с повече от 10-20 прасета. А за стопанства тип „заден двор” трябва да отпаднат, тъй като отглежданите 2-3 прасета максимум били за собствена консумация, а не за търговия.
Във великотърновско например, до миналата година почти всяко домакинство имаше грухтящ любимец за Коледа, а всяко трето семейство си отглеждаше по две, три и повече за собствена консумация. В Русенска област засега 4,5 пъти по-малко стопани искат прасета в задния двор в сравнение с времето преди африканската чума. Това съобщи за „Телеграф“ Свилен Иванов, заместник-областен управител и председател на междуведомствената епизоотична комисия в Русе. Той уточни, че досега са подадени заявления за ново заселване на обекти от тип „заден двор“ от 174 стопани, като 126 са получили разрешение, а 48 очакват да им бъде дадено положително становище. Преди кризата с африканската чума по свинете 780 бяха личните стопанства в Русенско, в които се отглеждаха прасета.
Страх от Африканската чума е основната причина, която изтъкват запитаните стопани. След като през миналата година десетки хора бяха принудени да заколят прасетата си, тази година са категорични, че
не искат да претърпят същите загуби и притеснения
„След тази епидемия Агенцията по храните принуди хората да си регистрират животновъден обект за отглеждане на свине. При нас в Соволяно имаме регистрирани 86, но в тях няма прасета. Хората си ги изклаха през миналата година и са категорични, че сега няма да си взимат“, обяснява кметът на селото Пламен Илиев. По негови думи сега, след като стопаните си закупят прасе, е задължително да се повика ветеринарен лекар, който да му вземе кръвна проба. След това обаче е задължително тя да бъде отнесена за изследване в Благоевград и едва, след като се установи, че прасето не е болно, се пристъпва към регистрация.
"Преди регистрацията беше безплатна, сега всичко е усложнено и просто хората се отказват. Много е голяма бумащината, да не говорим че
и кръвната проба си заплащат, която е 60 лв.
Аз лично няма да позволя на никой да гледа прасета, докато не му вземат кръвна проба, защото акта е страшно голям за това нарушение“, уточни Пламен Илиев, който е и ветеринарен специалист. Той казва още, че притеснение сред хората има и от завръщането на африканската чума, и евентуалното избиване на прасетата.
Идентично е положението и в кюстендилското село Слокощица. Там кметът на селото Венера Илиева казва, че двама-трима са останалите стопани, които отглеждат прасета в дворовете си. Причината отново е същата – тромавата процедура при регистрацията на животински обект и страхът от завръщането на заразата. „Въпреки, че стопаните могат да си отглеждат прасета, те не искат. Казват, че са били на загуба през миналата година“, обяснява още Илиева.
На второ място селяните поставят изискванията за отглеждане на прасета, които според тях били непосилни. Те са свързани основно с изискванията за необходимата минимална площ за отглеждане на едно животно, използваният инвентар, местата за съхранението и обеззаразяването на тора и отпадъците. Освен това кочината трябва да е снабдена и със специално място за почистване, дезинфекция. Лицата трябва да влизат в обектите само със специално облекло и обувки. А решат ли да колят животните, собствениците трябва да съобщават на ветеринарните лекари най-малко 24 часа по-рано.
За преобладаващата част от хората в търновските села, тези изисквания били направени, за да ги накарат да не отглеждат повече прасета, тъй като на практика били неизпълними. „Пълни глупости са това. За да удовлетворя изискванията им,
трябва да хвърля повече пари, отколкото ако си купя едно отгледано и заклано 150-160 кг прасе
А още по-евтино ще ми е да си купя две плешки чисто месо от някой магазин на промоция. Зная, че те няма да са от български прасета, а внос. Ама то точно това беше целта с чумата, да ни убият родното отглеждане на домашни прасета и да ни накарат да купуваме тези от Европа. Е, постигнаха го”, ядосва се Иван Николов от село Първомайци.
Таня Петрова: Глезя прасенцата с коприва
Таня Петрова е от малкото, които са продължили да отглеждат прасета в кюстендилското село Слокощица. Регистририрала е животновъден обект, който й позволява да отглежда до 3 прасета. „В момента аз имам две големи прасета. Купевала съм преди от животинския пазар, сега се налага да търся от някоя ферма. Прасенцата ми са от породата „Голяма бяла“, специализирана и стандартизирана за месо и за бекон. Даже като си ги купих продавачът ми обясни, че те правят повече месо и сланина почти няма, а ние всички сме мръвкари в къщи“, обяснява още Таня. Отглеждането не е лесно нито пък евтино, разказа тя. „Основно им купуваме жито, ечемик и царевица, Смиламе ги, а след което ги попарваме с топла вода. Ние глезим прасетата с прясна коприва, даваме им също и тиква. За да си подпомогнем изхранването садим и картофи, които им варим“, разказа Петрова. „Излиза ми много по-скъпо, но няма как. Предпочитам да зная какво ям, както и синовете ми“, категорична е стопанката.
Животновъдката припомни, че тези, хора които през миналата година са си заклали прасетата и са получили по 300 лв. на стопанство, не са имали право да гледат прасета до месец септември тази година. Тя успява да спаси прасетата си през миналата година, като регистрира животновъден обект. Надява се, че вече фермите разполагат с малки, тъй като се надява до месец вече отгледаните да заминат в буркани или домашни суджуци. Ние колим едното прасе преди Нова година, другото след това. Задължително обаче ще си вземем първоначално едно мъничко, а след това и друго, за да ги подновим“, обяснява още Таня.
БАБХ : Регистрацията е безплатна и безсрочна
Животните трябва да са кастрирани
Свине за зареждане на стопанствата за лични нужди могат да бъдат закупени единствено от регистрирани животновъдни обекти за отглеждане на свине – индустриални и фамилни ферми, в който е позволена развъдна дейност. Животните трябва да бъдат кастрирани и идентифицирани индивидуално. Няма ограничения за породи, казаха от БАБХ пред "Телеграф".
За регистрация на животновъден обект - лично стопанство и за въвеждане на данните от идентификацията на животните в него в Интегрираната информационна система на БАБХ не се събира такса. Регистрацията е безсрочна. Собственикът на обекта подава заявление по образец до директора на ОДБХ чрез кмета или кметският наместник.
За да бъдат регистрирани личните стопанства трябва да отговарят на следните изисквания – да имат обособено място за отглеждане на животните, което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни, и е осигурена защита от гризачи. Обособеното място, използваните съоръжения и инвентар трябва да са изградени от материали и по начин, позволяващи цялостно и ефективно почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, припомниха изискванията от Българска агенция по безопасност на храните.
Площта за отглеждане на едно животно е не по-малка от 1 кв. м. Достъпът, влизането на лицата до мястото за отглеждане на прасета за угояване и излизането, се осъществява с работно облекло и обувки след преминаване през място за дезинфекция. Необходимо е осигуряването на място за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с броя на отглежданите животни, за не по-малко от 40 дни, а в нитратно уязвимите зони – за не по-малко от 6 месеца.
По темата работиха:
Северина Иванова
Иван Първанов
Жанета Йорданова
Светлана Трифоновска
Монитор
