Сеизмологът Пламена Райкова: Афтършоковете може да продължат с години

Сеизмологът Пламена Райкова: Афтършоковете може да продължат с години

·      Все още земетресението е нещо, което не може да бъде прогнозирано

·      Колкото повече сгради има, колкото по-гъсто населено е едно място, толкова е по-голям рискът

·     Опасността е най-голяма в Южна България, районът е доста сеизмичен и има влияние от Гърция

- Г-жо Райкова, земетресенията в Гърция и край Измир имат ли нещо общо с усетените у нас през миналата седмица?

- За връзка между земетресенията не може да се говори. Гърция специално е доста активен сеизмичен район. Да не казваме непрекъснато, но на територията на страната земетресенията са често явление. Имат и слаба, съответно и силна сеизмичност, като земетресението от 30 ноември сутринта, което беше умерено, с магнитуд от 4,9. За него имаме данни, че не е усетено на територията на страната ни. Колегите винаги проучват дали има вероятност подобни трусове да се усетят на територията на България. Гърция като цяло си е сеизмичен район. България също, но при нас сеизмичността е характеризирана като умерена. Това, което се случи миналата седмица в Самоков, не е нещо необичайно. Софийската сеизмична зона, където се намира и град Самоков, притежава историческа сеизмичност. Също така Пернишкото земетресение от 2012 година, което всички помним, е в същата тази зона. А земетресението във Велинград е от различна зона, която също притежава историческа сеизмичност. През 1977 година е засечено земетресение с магнитуд от 5,5. След това събитие е наблюдавана активна афтършокова сеизмичност. Наблюденията ни през последните години сочат, че този район, където се намира и Велинград, се характеризира с роев тип сеизмичност. Това са предимно слаби земетресения, с приблизително еднакъв магнитуд. Магнитудът им е между 2,5 до 3,1. Това са сравнително слаби земетресения, които може да усетим на територията на страната ни.

 - На какво се дължат трусовете от миналата седмица?

 - Сеизмичните събития се генерират по разломни структури, които са характерни за сеизмичните райони. И двете земетресения не са нищо странно и необичайно, те се реализират в близост до тези структури .

 - България на кое място е по степен на сеизмичния риск?

 - Не мисля, че има точна класация. Може да се каже, че при нас има зони, които спрямо риска са много важни. Софийската сеизмична зона, включва град София, а той е доста населен. Това е от съществено значение, защото колкото повече сгради има, колкото по-гъсто населено е едно място, толкова е по-голям съответно рискът. Благоевград, сеизмогенна зона Кресна, Югозападна България също се характеризира с по-висок риск, тъй като има историческа сеизмичност и самият район е доста активен. В тази зона е реализирано едно от най-силните европейски земетресения през ХХ век.

 - Може ли да се прогнозира сеизмичната активност?

 - Не, тя може да бъде наблюдавана и следена. Има няколко огнища, като някои от тях се характеризират с определена афтършокова серия, която може да продължи с години, други се характеризират с по-малка афтършокова серия. Но да се прогнозира точно определено земетресение или активност, все още няма как. Надяваме се това някога да се случи.

Правят се проекти по този замисъл, но за момента резултатите са незадоволителни. За момента земетресението е явление, което не може да бъде прогнозирано.

 - Има ли някаква специфичност на земетресенията у нас и на Балканите?

 - В повечето случаи има основно земетресение, което е с по-силен магнитуд, а след това следва изразена афтършокова серия, при която съответно магнитудът намалява. Тоест силата на земетресението намалява с времето. Обикновено така се характеризират събитията. Има някои случаи, в които се наблюдава слаба сеизмична активност преди земетресение. Те се наричат форшоци, или трусовете преди основното земетресение. Понякога в Гърция се наблюдават такива събития. Форшоците могат да бъдат наблюдавани месец, до две седмици, до дни преди основното събитие. Магнитудът на тези събития е по-малък от този на основното събитие, след това се генерира основното земетресение, а след това идва афтършоковата серия, която във времето отслабва и може да продължи години. Голяма част от тях не са осезаеми за хората.

 - Какви са основните типове земетресения?

 - Според силата, според магнитуда можем да ги разделим на умерени, които са между 4-та и 5-а степен, силни, които са над 6-а, умерено силните са между 5-а и 6-а. В зависимост от магнитуда и разпространението сеизмичната активност може да се раздели на роеве, това са малки земетресения с приблизително еднакъв магнитуд с малко разпространение. Форшоците са преди основното земетресение в същата област на основното събитие, но с по-малък магнитуд и афтършоците са в същата област, отново с по-малък магнитуд, но се проявяват след основното събитие. Могат също така да се разделят на дълбоки и плитки земетресения.

 - У нас в кои райони опасността от земетресения е най-голяма?

 - Може да се каже, че опасността е най-голяма в Южна България. Районът е доста сеизмичен и има влияние от Гърция. Други подобни сеизмични райони са около градовете София и Пловдив. Те имат както историческа, така и съвременна сеизмичност. Русе също е град, който е силно повлиян от земетресенията от сеизмичното огнище във Вранча.

 - Какви са правилата за действие по време на земетресение?

 - На първо място е важно да не се паникьосваме, въпреки че е много трудно за човек да не се притесни в подобна ситуация. След това е добре да се застане на най-сигурното място в дома ни, препоръчва се касата на вратата или банята. В никакъв случай не е препоръчително да се тича по стълбите по време на труса в опит да излезете от сградата, тъй като това са едни от най-нестабилните части. Може да се застане под маса, като това е мярка, за да се предпазим при евентуални срутвания.

 - По какви проекти, свързани със земетресенията, сте работили в последно време в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН?

- През последните години работихме по проект за управление на сеизмичния риск на сгради. Беше направена нова оценка на сеизмичната опасност на територията на България, както и общи концепции за риска. Това мога да кажа, че е един от най-големите проекти, който приключи през 2019 година. Публикувана е и книга на тема управление на сеизмичния риск, където е описано абсолютно всичко, включително и новите ни изчисления, които са от съществено значение за строителството в градовете.

 ВИЗИТКА

-Пламена Райкова е родена в Добрич

-Завършва Физическия факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

-Има степен магистър по геофизика

-От 2017 г. е доктор по сеизмология и вътрешен строеж на Земята

-От 2009 г. работи в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН

-В момента е гл. ас. д-р в департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН

-Основно се занимава с мониторинга на сеизмичност на територията на България и околностите

-Научните интереси и изследователските задачи на учения са фокусирани върху статистическите методи в сеизмологията, спектралния анализ на сеизмични събития, характеристики на форшокова и афтършокова и роев тип активност, както и оценка на сеизмичната опасност

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.