Седмичен мониtоринг  (9 – 13 март)

Седмичен мониtоринг (9 – 13 март)

Под короната на вируса – светът е в извънредно положение. Мониторингът също. Иска ми се да продължавам да се усмихвам, па макар и само с очи. Може и да се плезя под санитарната маска, ако не ме е страх. Хората преодоляват стреса и шока от неизвестното по различни начини. Едни се смеят, други са в постоянна жалейка, трети мразят първите, защото са си порода „мразячи“. Всяка проява на чувство за хумор се смята за престъпление от Фейсбук морализатори, които раздават присъди на килограм и порицават онези, които не се държат лековато, след като всички ще мрем. Маските на хейтърите трябва да са черни, за да отиват на лицемерието им.

9 март, понеделник

Девиз на деня: Тупанджия или тъпанар?

 

Гошето от „БОЕЦ“ бие тъпана на площада в Барселона. Тъпанджия или тъпанар? Нека езиковеди спорят как е по-правилно да се нарича онзи, дето думка по тъпана. На Гошето функцията му е малко по-различна и няма никакво значение кой е и за какво се бори. Важното е да не забравя за какво са го наели за солдат в армията от наемници на банкера. Тежка е съдбата на човек, претърпял толкова силна метаморфоза, че от пръв „гербер“ да се докара до активен борец срещу властта. За такова тежко отклонение психиатрите имат и диагноза.

 

С питане далече се стига. Ей го къде е Белград. Питате ли го Гошето колко е лесно? Изтърка му се езикът от питане.

 

10 март, вторник

Девиз на деня: Диковизми

 

Бившият спортен журналист Сашо Диков пусна порция диковизми. Бил съм бил чул, казва Диков за едни записи, дето ги наизустил от раз преди година и може да ги каже дума по дума. Не е важно по какъв повод са му пуснали въпросните записи, не е важно с кого и защо разговаря. Важно е какво казва, че е чул Диков. Можем да му вярваме и даже е задължително. Един глас му се причува със сигурност. Идва от Белград.

 

Малко ми е жал за журналистите, които си контактуват редовно с банкера беглец. Като ги слушам да се оплакват, че му ходят на крака в Белград, а той една вода дори не ги черпи, ами си плащат плескавиците и ущипците от джоба – Кевин Буут, Георги Георгиев, сега и Сашо Диков. Иде ми да се напия от мъка вместо тях. Дип, че не мога толкова да пия. Къде изчезна онзи щедър банкер, който раздаваше пачки с размах като мутрите от 90-те? Колко тъжно, че скиорчето Диков не го познава в тази му светлина.

 

Жал ми е и за Прокопиев. Или по-точно за колито, което е изгубил. Знам какво е да изгубиш домашен любимец. Но и в най-голямата ми мъка не би ми хрумнало да употребя личната си трагедия. Въпрос на морал. Или на липса на такъв. "Дневник" препубликува поста от Фейсбук на Иво Прокопиев - съиздател на "Дневник" и "Капитал". Редакцията работи по темата... за кучето на шефа си. Не е ли това ярка демонстрация за начина, по който „добрият олигарх“ употребява журналистиката? Колкото и да се опитвате да придадете купешки вид на продукта, това е журналистика домашно производство, мили Прокопиевчета. Сварена в нелегален казан в задния двор.

 

11 март, сряда

Девиз на деня: По статусите ще ги познаете!

 

Синдромът „же сюи нещо си“ отново избуя като вирус в социалните мрежи. Не си ти, ако не изразиш острата си гражданска позиция и не пуснеш пост в социалната мрежа колко загрижен си за здравето на нацията. Всички трябва да стоят мирно и да козируват, докато Фейсбук ораторите държат речи. Те изразходват безценното си време, за да се самоизтъкват все пак.

 

Привечер учениците в София и на други места научиха, че на следващия ден няма да ходят на училище. И удариха един „Коронавирус кючек“. Изглежда им на майтап. И така трябва да бъде! Има кой да се тревожи и вместо тях. Нека не ги превръщаме в сърдити старчета без време.

 

Из записки на градския транспорт: по-безопасно е да пръднеш в метрото, отколкото да се изкашляш.

 

12 март, четвъртък

Девиз на деня: Ще се глобяваме май

 

Светът въвежда извънредни мерки – глоби и даже затвор за хората, които при съмнения за коронавирус не спазват карантината. Българинът тупа космати гърди в стила на Бай Ганьо и се репчи: „Ай да видим кой ще ме глоби!“.

 

За глобите за бегълците от карантината – ясно. Но когато забраняват на шофьорите в градския транспорт да продават билетчета, за да нямат физически контакт с пътниците, какво правим с контрольорите? Безопасно ли е да чекират карти и да прибират парите на гратисчиите по принуда, които няма откъде да си вземат билети?

 

Санитарните маски от десет стотинки скокнаха на два и три лева. Нещо за спекула да се чува? Глоби за аптекарите, които печелят от страха на хората ще има ли?

 

Дадоха последен шанс на домакините, които не готвят у дома, да напълнят тумбаците на семействата си. Както знаем, любовта на мъжете минава през стомаха.

 

Като извънредна мярка: нека се обичаме, но без да се събличаме.

 

13 март, петък

Девиз на деня: Който е безгрешен...

 

Който доктор е безгрешен, пръв да хвърли камък по колегите си от Втора  градска болница в столицата, които не искат тя да бъде преобразувана в инфекциозна, защото нямат достатъчно гаранции, че ще бъдат защитени. Ситуацията е още по-нажежена на фона на частните болници, които си тупкаха топката в изчакване да се включат, сякаш разпространението на заразата тях изобщо не ги касае.

 

Драматургията в министерствата предстои. Даже да се приеме, че ще се изнамери платформа за дистанционно обучение на учениците, докато трае принудителната ваканция, кой и как ще гарантира „присъствието“ им в час, след като има домакинства, които не разполагат с компютри и таблети, а интернетът все още не е задължителен. Още по-интересен е казусът с учебниците, които трябва да бъдат поръчани, след като са одобрени и от обществените съвети към всяко конкретно училище, които обаче в момента не могат да се събират заради забраните. На този фон оптимистичните прогнози от страна на експерти от МОН как учениците и учителите нищо не губят и все някак ще си наваксат с материала (към момента никой не отваря дума за удължаване на срока, а се мисли най-вече как да се отрежат части от учебния материал), изглеждат като зле написано ученическо съчинение. Да ме прощават, ама... каквито експертите, такова и образованието. Зариха директорите в бумащина под предлога, че правят реформа.

 

Затварянето на откритите пазари като извънредна мярка звучи почти като виц. Опасно е да си купуваме зеленчуци на открито от сергиите, а не е опасно да се снабдяваме с тях от магазините. Може ли някой да ми обясни логиката, че не я хващам?

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.