Новината за убитата русенска журналистка Виктория Маринова бе брутално "яхната" от хора, представящи се за журналисти и от обикновени поплювковци, наметнали протестърството като кукерски одежди. Достойнството на едни едри чифтокопитни, чиито „разследвания“ се нуждаят от значителни човешки и финансови ресурси, се самоунищожи като картина на Banksy. Те не се посвениха да извлекат дивиденти и от смъртта. Но вината и този път бе споделена. Очите на грантаджиите блеснаха примитивно и нечистоплътно. На последните избори се видя колко струват палячовците с големите мегафони. Въпреки това клоунадата продължава. Все по-извратена и изродена. Окрилени от девиза „Стани да седна“, изтърсаците в политиката и слугите на олигархията лъжат и мажат. Манипулират. Изкривяват истината в своя угода. Активират пощенски кутии тук и в чужбина. Пълнят ги с опорки. Манифестират. Понякога и „мЪнифестират“. А след тях остава слузеста диря.

8 октомври, понеделник

Девиз на деня: Безсрамие!


Гавра с паметта на убита 30-годишна жена – само така може да се определи присъствието на някои хора с политически амбиции и лозунги на бдението за убитата журналистка в Русе. Гнусно и непростимо е по този начин да умират жени. Независимо дали са на 30 или на 92 години. Независимо от професията и социалния им статус. Независимо дали извергът им е посегнал докато тичат по алеята. Или докато спят в леглото си в крайната къща на селото. Митингаджиите от жълтите павета за пореден път се опитаха да извадят дивиденти. Форма на самозадоволяване на хора с отклонения или интересчийство? Всеки мислещ човек може да си направи съответните изводи, даже да не е психиатър.


След като системно плюха, обругаваха, порицаваха, назидаваха журналистиката в България и я навираха в измислени класации, които ползват за вътрешна употреба. След като неглижираха и толерираха езика на омразата в социалните мрежи по адрес на конкретни журналисти, които не им играят по соросоидната свирка. След всичко това тези същества не се посвениха да надянат скръбни маски, за да демонстрират лицемерието и двуличието си.


Метаморфозата на тези безпардонни същества е забележителна. На единия протест са фаянсаджии, които напират да пренаредят плочките пред столичната църква „Св. Седмочисленици“. На другия са опитни криминалисти, които са разкрили с Фейсбук вещина всичко около престъплението и вече раздават осъдителни присъди по косвени улики, които отгоре на всичко са си измислили. Със същия умствен и професионален капацитет реформират съдебната система, медийната среда, каквото им падне.


Речник на чуждите думи за мрежестия елит на протестъриата:

безсрамие - отсъствие, липса на срам, на чувство за приличие; безочливост, наглост.

9 октомври, вторник

Девиз на деня: Насила хубост не става!


Активисти подеха инициатива за връщането на задължителните ученически лагери. На някои хора очевидно им липсват социалистическите порядки. Опашките за хляб, бананите по Нова година, манифестациите. Сините престилки с бяла яка (по-преди хлъзгави, от черен сатен), вечерният час, забранената музика. Някои наричат всичко това дисциплина. Но в този ред на мисли, ако се върнем още по-назад, ще стигнем и до концентрационните лагери. Слава Богу, никой още не копнее за тяхното завръщане. Или поне не си го признава. Но идеята с ученическите лагери също не е толкова човеколюбива, както се опитват да я представят. Уж идеята е да се премахне неравенството. Ами, вложете малко повече ентусиазъм. Измислете някаква кауза, която да обединява децата. Без да ги прави еднакви обаче. Равенството по задължение няма как да се случи.


Залитането в една или друга посока никога не води до добро. Така и с някои чужбински порядки, които се опитваме зорлем да вкараме тук. Ето, и в Америка имало скаути. Та затова дай да правим и тук дечурлигата скаути. Пускаме ги в природата да се ориентират. Да се сдружават и сплотяват край лагерния огън. Много искам да видя как ще се случи това. Един на всеки четирима европейци на възраст между 24 и 35 години живее с родителите си. Девойките напускат бащиния дом средно на 26.5 години, а „мъжовете“ - на 31.1. Вероятно защото не са ходили на скаутски лагери.


Темата за и против мобилните телефони в училище, която се раздухва периодично и отшумява, се отнася само до класната стая. Кажете ми кой грижовен родител ще пусне само дете на лагер и няма да го чува сутрин, обед и вечер. Абусрд! Само да изреве, че няма кой да го завие на лягане, и на супермама ще й се запали фитила. А таткото, примирен, махва с ръка – да прави каквото ще.


Не знам как стоят нещата със скаутите, но тук ученическите екскурзии са сериозно изваждане на пари. Тези, които настояват всички деца да ходят на лагер под строй, едва ли очакват държавата да финансира това начинание. Ако тридневна ученическа екскурзия до Хисаря струва 260-280 лева, то какво остава за двуседмичен лагер? И с какво точно ще бъдат ангажирани децата там, щом като идеята е просто да се отделят от семействата си за известно време?


Носталгията по миналото не е лошо нещо. Но нека е с мярка. Задължителна казарма, задължителни лагери... Как още никой не се е сетил за задължителното връщане на ергенския данък? Никой ли не иска да го припознае? Щом ще реставрираме миналото, нека да караме поред.


10 октомври, сряда

Девиз на деня: Всички обичат Барби!


Производителят на играчки "Мател" оповести, че баба Барби, набор 1959, в най-новата си, еманципирана версия, щяла да разбива сексистките стереотипи. Целта на многогодишния проект е да бъде привлечено общественото внимание върху „различни фактори, които пречат на малките момичета да реализират напълно потенциала си“, се казва в комюнике на компанията със седалище в Ел Сегундо, Калифорния, цитирано от Франс прес.


Малко момиченце дудне на татко си:

- Тате, тате, купи ми голяма Барби. Моля те, тате, искам голяма Барби!

- И аз искам голяма Барби, миличка, ама майка ти не дава.


Научно изследване, публикувано в сп. „Нейчър иколоджи енд еволюшън“, установи, че глупавите самки не подбират партньорите си. Вместо да изберат някой красавец за продължаване на рода, те се мятали на който им попадне. А най-любопитното в изследването е, че наблюденията са извършени въз основа на поведението на декоративни рибки гупи. Да не помислите друго.


Британската асоциация на счетоводителите поръча изследване, което констатира, че средностатистическата британка мисли за търсене на нова работа 17 пъти в годината, пише в. „Метро“. Мъжете са извън статистиката. По време на работа те си мислят за други неща.


11 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Регистри разни


Учени от Федералния политехнически институт в Лозана, Швейцария, изявиха готовност да направят регистър на извънземните. Това ще се случи въз основа на разработен от тях статистически модел, който позволява да се определи вероятността да бъде открита извънземна цивилизация в Млечния път. Ако човечеството не открие източник на радиосигнали в радиус 40 хиляди светлинни години, в галактиката най-вероятно няма други освен нас, смятат учените.


Извънземни се завръщат на родната си планета след екскурзия до Земята. Питат ги:

- Има ли там интелигентни форми на живот?

- Има, разбира се. Наричат ги Смартфони,


Докато швейцарците се подготвят да броят извънземните, тук още не можем да се оправим с лудите. Създаването и поддържането на Национален регистър на пациентите с психични заболявания в България е заложено в проектонаредба към Закона за здравето. Около 20% от българите или 1,4 млн. души са имали поне веднъж в живота си небезопасни за здравето психични състояния (депресии, разстройства на съня, храненето и сексуалността и други подобни), сочи статистиката. Създаването на такъв регистър всъщност е лесно. Преброителите на лудите само трябва да се повозят една седмица в градския транспорт. Може и преоблечени като контрольори.


12 октомври, петък

Девиз на деня: Висшисти на конвейр


27,8%, или всеки трети наш сънародник на възраст 25 - 64 г. е завършил висше образование, сочи анализ на Евростат за нивото на образование в ЕС през 2017 г. С темпото, с което родните университети бълват висшисти, в скоро време неуките ще са кът. Само социалните мрежи развалят хубавата статистика. Толкова неграмотни люде бродят там, че да се чудиш какво и как са завършили, след като са пропуснали първата образователна степен.


- Как му викаха на онова приложение, дето оправя правописните грешки?

- Основно образование!


Картина на Банкси се самоунищожи и от това стойността на произведението се повиши. Ето тази странна и налудничава новина развълнува някои медии понеделнишки. Както можеше и да се очаква, се оказа, че не е картина, а репродукция. А самоунищожението не било цялостно, а частично. Петъчно „Сотбис“ потвърди, че въпросната творба от Банкси е купена за 1 042 000 британски лири на търга. Дамата, в чиято колекция се озовали лентичките от репродукцията на „Момиче с балон“, се похвалила, че ще притежава „част от историята на изкуството“. Във вид на хартиени спагети.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (15 – 19 октомври)

Българинът разбира от всичко. Но най-много от футбол и политика. А пък правото му е в кръвта. Може да осъди човек, без да му мигне окото. Може даже да го направи със затворени очи. И без друго кьоравата Темида не ги умее тези неща. Съдийството и адвокатлъкът са масово разпространени хобита в обществото. Всеки ги упражнява и управлява в свободното си време. А свободно време – бол. Вместо всеки да си гледа работата и да върши това, от което разбира, напира да дава мнения и оценки. А независимият български съд се клатушка в желанието си да угоди на разбирачите и в същото време да спази буквата на закона. Така графитите тук са произведение на изкуството, а в Япония са вандалщина. Такъв двоен стандарт проявяват особено силно онези, които от една страна са се вкопчили в темата за съдебната реформа, а от друга я разтягат като локум.

Седмичен мониtоринг (1 – 5 октомври)

Всичко Мара втасала, та до плочките опряла. На това приличат поредните протестърски напъни. Няма нищо лошо в това софиянци (кореняци и приходящи) да милеят за своя град. Но баш ония жълтопаветници, дето мааха гащи по площадите и цапотеха публичното и градското пространство с думи и действия, да не се правят на много загрижени. Трябва да им се припомни за какво се бореха и какво постигнаха. След което да си наврат мегафоните в някоя дупка. В мишата дупка иначе безпроблемно виреят едни мутирали гризачи, дето си гризкат грантаджийското сиренце и се изживяват като мачоци.

Седмичен мониtоринг (24 – 28 септември)

Есен е. Пъстър сезон. Някои са боси, по джапанки, други зъзнат и с ушанки. Есен е. Някои прелистват учебниците да търсят в тях куриози, а попадат на джендъри. Други оглеждат сергиите за евтини корнишони. Който каквото търси – това намира. Скоро ще започнем да се оплакваме, че въздухът е напоен с мирис на изгорели газове и кюмюр, така че нека да вдишваме с пълни гърди аромата на печени чушки. Да ни държи и през зимата.