Има нещо общо между традиционно изпадащите зад борда политически формации и Женския пазар, и това са търговските трикове. На сергията най-отпред се излага на показ т.нар. представителна стока. Лъскава, гримирана, фотошопирана. Вместо нея обаче ти пробутват нещо, дето не става ни за лютеница, ни за компот.

7 октомври, понеделник

Девиз на деня: Бръчки като на кино


Спомняте ли си сърдитата котка Гръмпи, превърната от собственичката си Табата Бъндсен в машина за пари? Въпрос на време беше и сърдитото момиче Грета Тунберг да бъде употребено. Това впрочем се случва от самото начало. Някои казват, че не било за пари. Тази седмица обаче мернах снимка, на която Грета се усмихва. Позира щастливо със знаменцето на лесбийките, гейовете, трансджендърите и останалите от тайфата. Май това й е единствената нахилена снимка.


И актрисата Чарлийз Терон се забавлява по странен начин. Тези дни се появи снимка на осиновената й дъщеря (на 7 години), която всъщност й била син. Без коментар!


Не само актьорите и екоактивистите гримасничат. Киното е вредно за фейса, твърдят специалисти на фирмата за козметика „Форео“, които са установили, че докато гледат хорър, лицата на зрителите се изкривяват от ужас поне 20 пъти. Трилърите предизвикват шокирана, напрегната или изненадана физиономия 50 пъти. Комедиите пък изкривяват устата в усмивка поне 115 пъти. Всичко това води до образуване на бръчки между веждите, покрай очите и около устата, а в краен резултат и до преждевременно остаряване. Това сигурно означава да имаш бръчки като на кино.


8 октомври, вторник

Девиз на деня: Психо, ама не по Хичкок


Слухът, че извеждат ромски деца от училище и ги карат в разни приюти, изпразни няколко класни стаи. Да се говори за масова психоза е твърде пресилено, защото точно тези класни стаи и без друго са населени, само защото от това зависят нечии помощи. „Някой се опитва да подмени проблема, дневния ред и списъка ни от предизвикателства“, заяви по този повод образователният министър и хвърли четящата аудитория в джаза. Споко, родителите на опразнените класни стаи не са в тази група. Идат избори и слуховете са част от играта. Вече се чува, че на някои роми им било обещано да се возят безплатно в градския транспорт. Опа, ама те и така си го правят. Тази оферта не върви.


На фона на истерията за децата, които може да бъдат взети от класната стая и уверенията как образователните експерти ги връщат там, се сещам за вица с ромчето, дето паднало в локвата:

- Айше, шъ го мием ли или ново шъ си напрайм?

9 октомври, сряда

Девиз на деня: Не по врат, а по шия


Този слоган би трябвало да стои до главата на вестник „Сега“. Примери много, цитирам един от тях. Всички медии информират читателите си, че според главния прокурор Сотир Цацаров искането на ВМРО за закриване на Българския хелзинкски комитет (БХК) е неоснователно. Само в „Сега“ обаче заглавието е поднесено така: „Цацаров затвърди законността на Хелзинкския комитет“. Всъщност, в мотивите на прокуратурата не се казва нищо подобно. Там пише, че в сигнала до главния прокурор няма данни БХК да се финансира със средства от тероризъм или да извършва такава дейност, основания, при които единствено главният прокурор е легитимиран да сезира съда. Цацаров напомня също така, че гражданите имат конституционно право да се сдружават.


Журналистическата версия е, че това било обрат в отношенията му с БХК, защото преди два месеца той е отказал да приеме годишния доклад на организацията за състоянието на правата на човека у нас. Четейки текста обаче, оставаме с впечатления, че грешката е в нечий друг телевизор и обрат има, но в отношението на журналистите от „Сега“, които най-после, след месеци самоцелни атаки, гръмки заглавия и наситени със злоба и ирония коментари, си намериха повод да харесат поне от малко главния прокурор. Отношението им не би трябвало да се мени като ветропоказател, но това са принципи в журналистиката, които в някои издания не са на почит. Бихме приели това за частен случай, но не е. Интерпретациите са тенденция в изданията на Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев, за квакащи сайтчета даже не си струва да се говори. Какво е общото между тях? Топло, топло... Олигарсите знаят защо.


Шефът на Съюза на грантаджиите в тога в България продължава да вири накривен калпак. Много важно, че го обвиняват в пристрастност и конфликт на интереси по делото за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман. Няма какво да се обяснява. Медиите бухалки го правят вместо него.


10 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Кадри N-та употреба


Разглеждам листите на една формация, която е в процента на статистическата грешка и ми става едно мило, протестърско. Мислехте си, че не е останал протестър, който да не се е уредил я с грант, я с финансиране под масата, я с хубав съветнически пост? Я пак. Вижте листите на „ДееБъ“ и пак нека да си говорим. Същите хора, които мааха гащи по жълтите павета и блогърстваха, сякаш са на заплата, са отново на барикадата. И ти става едно хубаво на душата – хем революционно, комитско, хем ревливо. А също и екозелено – в нюанса на вечния кандидат на „ДееБъ“ Тома Белев. Хайде, неговата е ясна. Продължавам да не разбирам обаче с какво живеят някои професионални протестъри. Нямат ли кредити, не издържат ли семейства, как оцеляват, след като официално никъде не работят?


Виц за един безделник, оставен от сродниците си да оцелява сам, докато те се борят за преференции: За да не се чудите с какво се занимавам, ще ви кажа... Занимавам се с общественополезен труд - лежа си и не преча на никого...


Това са неприлични въпроси, които не бива да се задават. Позволиш ли си такъв лукс, значи си от онези медии, които попадат в забранителни и ограничителни списъци. В същото време онези, дето въртят латерната за 111-ото място, са най-несвободни, защото трябва да се придържат към опорките. Парадоксът е, че тези, които ти ограничават правото на изразяване и се опитват да те преформатират по свой образ и подобие, крещят, че били репресирани. Как бе, джанъм, ви репресират? Да не би да ви забраняват да тъчете на няколко стана – в „Дойче веле“, „Свободна Европа“, „Дневник“, „Капитал“, „Сега“, „Медиапул“? Нищо подобно – даже ви кичат с медали. Под формата на награди за „доблестна журналистика“. А ние, глупавите и грозните, само да отворим уста, и веднага ни наскачат озверели тролове. Или разни психари ни звънят по сто пъти, за да ни питат защо, аджеба, не ги харесваме. Те, разбираш ли, не могат да допуснат, че това е възможно. Ами, е.


11 октомври, петък

Девиз на деня: Майсторе, майсторе!

Петък, ден на майстора. Поредно провалено заседание в Народното събрание поради липса на кворум. Не й върви на опозицията. Цяла седмица точи зъби как ще сръфа министрите с повод и без повод. И в деня на Баш майстора – йок.


Музикален поздрав за всички Баш майстори от медийното задкулисие, които и тази седмица се потрудиха върху производителността на фейкове:


Майсторе, майсторе, пипни тука, майсторе,

майсторе, майсторе, правиш го добре.


Майсторлък е да се представяш за експерт в дадена област, а да демонстрираш пълно непознаване на материята или да тълкуваш правото както на теб ти изнася. Такъв пример дават една дузина грантови хрантутници в тога, които са се запънали, че било посегателство срещу независимостта на съдебната власт изискването към същата да се придържа към закона, да не произнася сервилни решения, за да угоди на кръга „Капитал“ и да спре да се държи като политическа формация. Много просто. Като искате да сте политици, късате тогата, хвърляте я на земята, ако искате даже може и да я стъпчете, за да е още по-изразително. И „Баш реформистите“ на съдебната система ви тургат за водач на листа с общински съветници. За да докажат, че всички критики за политиканстване са били основателни.


„АРГО“ завераджиите преди време заявиха в прав текст кой е техният кандидат. Ако не бяха „лебедовите му зависимости“, Лозан Панов можеше да се уреди и на кандидатпрезидентски билборд. Много бързо забравиха за политическите кроежи обаче и отново започнаха да го лансират отново като независим съдия. Е, колко да е независим?


Юристите протестъри се клонираха. Изборът на главен прокурор вече няма да е единствената нива, в която ще сеят и жънат зависимостите си. Ще продължат да се слюнчат експертно срещу Иван Гешев, докато в същото време громят кандидата за нов председател на комисията със сложното име КПКОНПИ. Правилата за избора още не бяха гласувани от ресорната парламентарна антикорупционна комисия, когато разните му там експерти с угрижен вид тръгнаха да споделят притесненията си. И на нероден Петко му кроят калпака.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (4 - 8 ноември)

Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

Седмичен мониtоринг (28 октомври – 1 ноември)

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Седмичен мониtоринг (21-25 октомври 2019)

Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.