Седмичен мониtоринг (6 – 12 април)

Седмичен мониtоринг (6 – 12 април)

За цветните хора и мисли, които празнуват на Цветница, за търгашите в съдебната власт, които си пласират продукцията свободно и целогодишно, за несвободните фрийлансъри, Пеевски и Прокопиев

Няма да ви тормозя тази седмица с коронния номер за коронавируса, в който всички напоследък се специализирахме. Големи разбирачи станаха всички. Аз не разбирам едно – даренията на Пеевски не им харесвали на някои. А Прокопиев фигурираше май само в един дарителски списък – за предизборната кампания на „Да, България”. Без коментар!

6 април, понеделник

Девиз на деня: Свободата, Санчо! Не я търси в „Капитал”

 

Неграмотен, но добродушен селянин, дълбоко привързан към господаря си. Питае искрено възхищение към него и се удивлява на неговата начетеност. Не, не визирам Санчо Панса и господаря му Дон Кихот. Народният човек е фрийлансър, жълтопаветник, нещо от този род. Седи си човекът у дома, понякога прави разни филмчета, колкото да се каже, че нещо прави. А от нямане какво да прави, понякога пише трудове, които и сам не си ги чете. Директно ги пуска в пощенската кутия „Свободна Европа”. Българската секция на гостоприемното и някога свободно радио ще се прекръсти и тя на „Фрийлансър Европа”. Заради свободата и най-паче лекотата, с която тенденциозно се тиражират мнения на лица, предани на господаря Прокопиев.

 

Докато господарят Прокопиев имаше още свободни пари за харчене и не бе стигнал дотам – да залага редакционната политика на изданията си, кръгът „Капитал” се оплоди и нарои добре. Някои от отрочетата му станаха НПО-активисти, други се пръснаха по комитети и организации, на трети им направиха (репортерски) организации, за да лъжат през тях, че кръгът „Капитал” прави журналистика, а не бизнес. Свободата, Санчо, не е там, където я търсиш. Не и в кръга „Капитал”. Има почтен бизнес. Има и непочтен. Вторият не дарява, а омаскарява. Откакто го помня, все това прави. Ето такива хора си струва да се разследват и проверяват. За това няма давност. Само едно ще те питам – не те ли е срам, че човекът, зад когото подклекваш, не фигурира сред дарителите срещу коронавируса. Прокопиев винаги е бил на първа линия само с една цел – да дарява партии и хора, които му вършат услуги и работят за него. Още едно доказателство за объркана ценностна система. Това точно не е дарителство, а спонсорство. Спонсорство с условие, също като това на шефа на „Уолтопия”.

 

Пеевски, в когото неизменно са се вторачили хората на Прокопиев и Цветан Василев, помага на болници, а не на разни партийки, дето социологическите изследвания трудно ги ловят. В момент на изпитание се видя колко реално струват и те.

 

7 април, вторник

Девиз на деня: Тон за песен – старата опорка на нов глас

 

Световен ден на здравето. Благодарим на медицинските работници, без които не можем. Благодарим за професионализма, за грижата, хладнокръвието, характера. Трябваше да ни застигне такава пандемия, за да оценим всички онези, които винаги са правили точно това – да спасяват човешки животи. Благодарение на кризата много хора осъзнаха неоценимата работа на лекарите и учителите. Дано не забравят урока, който научиха.

 

А сега към една незначителна тема. Кой друг, ако не „Капитал”. С извинение, че произнасям мръсни думи в два поредни дни. Професионално увредена съм и чета и вестници, в които никога не бих работила. Трикът е отработен. „Капитал” пуска непроверена информация (най-често за Пеевски), а някой от неговия отбор поема топката и продължава играта. Или ако трябва да прозвучи музикално – първият по веригата дава тон за песен. Трябва да звучи като марш. Вторият продължава на фалцет, като оперета, третият го докарва на люта чалга. Идеята е това общо произведение с много кавър версии да озвучи публичното пространство и да му се създаде имидж на хит. Някои кратки музикални форми си ги въртят с години.

 

 

8 април, сряда

Девиз на деня: Чае шукарие!

 

В международния ден на ромите, те се нуждаят от спешно напомняне, че извънредните мерки за овладяване на ситуацията с коронавируса се отнасят и за тях, както и за всички останали граждани. Подозирам, че дисциплината, която не е тяхна отличителна черта, може да доведе до по-голямо форсиране на мерките. Скоро ще се разбере дали ще стане така.

 

Някои българи се циганят защо за едни можело разходки в парка, за други не можело. А на други изобщо не им е до разходки, мислят само за оцеляване. Не знаят дали другия месец ще имат средства за лекарства и стоки от първа необходимост, защото са осигурявани на минимална заплата и сега, когато отиват на борсата, ще разберат какво на практика означава това.

 

9 април, четвъртък

Девиз на деня: Втори дубъл.

 

Втори дубъл на акцията по дискредитирането на Пеевски. Николай Стайков отива при Сашо Диков, за да преразкаже публикацията, която е пуснал в пощенската кутия „Свободна Европа”. На Диков, който по-малко чете, повече приказва, наистина се налага да му се обяснява. Банкерът беглец Цветан Василев затова обича да си говори с него, защото хубаво си се обясняват.

 

Очаквам с интерес разследването, което Николай Стайков ще направи за пробитата система за случайно разпределение на дела. Но май ще си остана с чакането. Точно това разследване никога няма да се появи в „Свободна Европа”, освен ако не отразява гледните точки на Атанаска Дишева, Олга Керелска, Лозан Панов, Христо Иванов и Калин Калпакчиев. Мненията им са „случайно” разпределени и в други медии от този приятелски кръг.

 

10 април, петък

Девиз на деня: С филтър или без филтър?

 

Столичната РЗИ наложи акт на (културния) министър Боил Банов, който културно си пушел на работното място. Бдителен зрител обаче го видял на дистанционното правителствено заседание да си пафка, щракнал го набързо и подал сигнал. Пушачите винаги са отгоре, когато тръгнат такива спорове. И винаги вадят аргумента: „не ви пречат изгорелите газове, не ви пречи миризмата в градския транспорт, ние ви пречим”. Или директно те обвиняват, че си терорист и престъпник, защото ги „убиваш” с искането да не димят около теб. В конкретния случай обаче Боил Банов реагира като мъж и си призна, че е сбъркал.

 

Ден по-късно друг негов колега – Красимир Каракачанов, показа на всички, че правилата са разтегливо понятие, като тръгна да спори, че градинската пейка, на която е поседнал с пиара си, не била в парка, ами на плочките. Не по врат, а по шия, както казва народът. Къде по-достойно щеше да е да си плати глобата и да се забрави. Сега може да очаква нова вълна от колажи след „Била”-торбичката.

 

11 април, събота

Девиз на деня: Пазиии се!

 

„Пазят ме, како! Мъжът ми така не ме пази, шест деца ми направИ, а дори не сме женени”. Такъв коментар чух в автобус 79 по повод жандармерията, изпратена в кв. „Христо Ботев”, за да се следи дали се спазват мерките, свързани с коронавируса, и да се избягва струпването на хора.

 

Одобрявам, и още как тези мерки. Като не става с добро, може и с лошо. Така гледат жандармеристите, покрай които днес минах. Мисля да ги нагледам обаче след седмица, когато по поляните в квартала заблеят за последно агънца. Може да щракат с пръсти и те, както правиха жителите на граничните квартали в първия ден от извънредното положение, когато дискотеката в кв. „Христо Ботев” продължи докъм два – като за последно. Повече не сме се друсали в ритъм. Явно са си взели бележка братята роми. Ама малко ме съмнява да им е дошло отвътре това.

 

В първите две седмици автобусите по тази линия пътуваха празни, а дезинфекцията се изразяваше в широко отворени прозорци. Сега пак се редят вътре като сардини. После – що имало много народ на Женския пазар. Ми там им е „Дисниленд”, затова.

 

Пък един колега от провинцията ми вика днес: то контролно-пропускателни пунктове хубаво има, но ги спират от едната страна, те излизат от другата. Това ме подсеща за друг подобен случай, за който ми разказа приятелка с къща в Боснек. Пратили специализирани части да завардят района по данни, че там се укриват банкови обирджии. Пръснали се силите на реда по полянки и паланки, а въпросните двама апаши пъргаво прескокнали по тайни пътечки, за които всички местни знаели. Ма какво им е пречело и на специализираните части да си вземат някой местен водач, не знам. Но тя лично разбрала за това, когато ги спрели на импровизирано КПП. В колата пред тях пътувал бизнесмен, с крими репутация малко. Звъннал един телефон, разбрал, че не го чакат него и се успокоил. Казал и на моите хора да знаят, че няма да им проверяват багажниците за аптечки. И още им казал: „Ма те тия, дето ги чакат, са духнали още преди няколко часа.”

                                                   

Общо 63 пропускателни пунктове били изградени на входовете и изходите на “Христо Ботев”, “Факултета”, “Филиповци” и част от “Орландовци”. Освен полицейските постове в кварталите се извършвала и дезинфекция по улици и тротоари. Ако може и пъплещите по тях хора малко да дезинфекцират, че не се трае в автобуса. Иначе пускали само хората, които твърдяли, че отиват на работа.

 

Преди година отивам на работа, накиприла съм се в туника на японски рози, нагримирала съм се като никога, качила съм се на токчета. Щото съм на родителска среща следобеда, не за друго. Тъкмо ми дошло едно самочувствие, вирнала съм нос, мисля си нещо, усмихвам се. И изведнъж забелязвам как от последната врата ми маха една жена. Махвам дискретно и аз, докато се опитвам да си спомня откъде я познавам. Но тя разсейва съмнението на високоговорител: „Колежка ми е тая, у една работа работим”. И се сещам, че това е чистачката, на която дадох плик с дрехи. Едната блуза даже е на гърба й. Ми права е жената, колежки сме си.

 

Обичам чувството за хумор на тези хора и начина, по който гледат на живота. Обичам и баба Нада – проклетията, която като говори, сякаш те гълчи. Но е толкова добра, че винаги ми идва да я разцелувам. Сега не, нали пазим дистанция. Баба Нада продава цветя. В момента бизнесът й е умрял. Късно в събота и баба Нада трябва да е научила, че на Цветница цветя по пазарите няма да има. Но за това утре.

 

 

12 април, неделя

Девиз на деня: Цветница, ама с откъснати цветя.       

 

Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен... За продавачите на цветя по пазарите щастието повехна. Ден година храни. Не и в условия на коронавирус.

 

Мислете и чувствайте цветно, не само на Цветница. И не забравяйте, че хейтърите са далтонисти. Не им се предоверявайте и не предозирайте с тях, за да не посивеете и вие.

 

Хубави мерки за маски и дезинфекция, одобрявам ги. Не че някой ме пита. Но ми се въртят разни недезинфекцирани мисли. Що например на държавните служители не им намаляват заплатите при извънредното положение. И що изобщо хрантутим толкова търтеи? А в банките, като масово са на съкратен работен ден и по две служителки с охрана, ще си вземат ли пълна заплата или и те го раздават „хоум офис”? Тия, дето са „хоум офис”, кога изобщо работят, след като са нонстоп във Фейсбук и бичат жизнеутвърждаващи и древномъдри статуси на конвейр? И що, по дяволите, трябва да ми обясняват какво казал и защо го казал генералът, кои дарения били о’ к и кои не били? Ето такива недезинфекцирани мисли ми минават. Като гледам обаче, част от коментаторите срещу дарителите редовно се дезинфекцират. Предимно вътрешно.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.