Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

4 ноември, понеделник

Девиз на деня: Тука има, тука няма... доказателство


Случай 1. Слагаш камера на дома си. Тя снима как двама бандити прескачат дувара, разбиват вратата и тършуват. Снима ги как си тръгват, натоварени с плячка. Оставили са навсякъде отпечатъци, от които се разбира кои са. Не им е за пръв път. Но следователят завежда дело срещу неизвестен извършител и след няколко месеца ви уведомява, че било каквото било, виновни няма. Питаш го – добре де, тоя отпечатък на микровълновата е на Пенчо Пенчев. Отговаря ти – може, ама няма доказателство, че го е оставил у вас. Може да е опипал печката още в магазина. - Ама тя е оставена до вратата с очевидното намерение да бъде изнесена. - Може, ама не се знае Пенчо ли я е носил или е Енчо. С други думи – доказателства няма.

Случай 2. Разбиват ти колата. Веднъж, два пъти. Строшено задно стъкло. На третия път извършителят решава да се похвали в Инстаграм. Мята се като Брус Уилис върху колата, стъклото става на сол. Пак не било доказателство това, а освен това извършителят, който е пуснал записа от собствения си профил, е неизвестен.


Случай 3. Родители на малко дете решават, че е подложено на тормоз. Монтират незаконно устройство в играчката. Правят запис. На него се чува, че медицинската сестра обижда детето. Чува се и пращене. Това бяха шамари, категорични са родителите. Цялата Фейсбук общност настръхва. Съдебните заседатели в социалните мрежи се събират и се произнасят единодушно: „Виновна!“. Следват призиви тази мръсница, животно, говедо, крава, вещица и т. н. никога повече да не може да си намери работа. Щом са й малко парите, да ходи да продава зелки на пазара. Нищо, че е квалифицирана медицинска сестра.


В задачата се пита: как в едни случаи записите са нещо, което може да бъде оспорвано, в други случаи записите са 100-процентово доказателство за вина? Има нещо сбъркано в схемата, май.


Тема за размисъл след поредния семеен скандал, в който се обиждахте с половинката си на „животно“ и „мръсницо“. У дома може, навън не може.


5 ноември, вторник

Девиз на деня: Живот в мрежата


Още едно скандално видео в мрежата. Гражданското общество явно се е пренесло трайно там, защото всички важни теми, изведени на дневен ред, се случват в социалките. Няма ли го в мрежата, не се е случило. Героят от въпросното видео мята малко куче в пясък, зарива го, малтретира го. Коментаторите се разделят на кучефили и кучефоби. Едните твърдят, че изрод, който посяга на животни, задължително ще посегне и на човек. Другите твърдят, че животните – кучета ги яли, важни са хората. Истината е, че насилието е неприемливо в каквато и да е форма. За сравнения не може и да става дума.


До пет бона глоба, ако не пуснеш ветеринар в кочината. Това предвиждат промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Ветеринари – бол. Не е сигурно, че ще има какво да търсят обаче в кочината. Цените на свинското хвръкнаха покрай чумата. Явно обаче търговците не различават добре мръвките, защото и пилешките кълки скочиха, както и телешкото. Пък чума там не е имало май.


Две оцелели от чистката прасета пият кафе и си врачуват. Едното казва на другото:

- Виждам топла кочина, хубава храна, добър стопанин... Опа, и някакъв тъмен субект виждам край кочината, ветеринар ли е, касапин ли е?!


Върви си Прасчо из гората и среща Пух, който припка, нахилен до ушите.

- Пух, защо си толкова весел, да не е поевтинял медът?

Мечо, още по-доволен, вади сатър и го размахва:

- Не, Прасчо, свинското поскъпна!


6 ноември, сряда

Девиз на деня: Порно карикатури


Медийната „Златна малинка“ тази седмица отива при един карикатурист, който издига грозното в култ. Карикатуристът Комар Христов е на заплата при газовия олигарх Сашо Дончев, но иначе го раздава много принципен, добродетелен и високоморален. Съди, бичува и критикува. Заклеймява. Отмъщава. Порицава.


Грозната картинка, в която като в криво огледало прозира нечия душевност, е посветена на кампанията за донорството. Къде е тук вицът? С присъщата си липса на всякаква естетика, щатният карикатурист Комар Христов се гаври брутално с болезнена тема за всички онези, чийто живот зависи от нечий чужд орган, както и с техните близки, които съпреживяват тази трагедия. Ако това е черен хумор, иди дойди. В случая обаче е манталитет. Грозен и уродлив.


За да не остане назад, в същия стил и по същия повод

изразява себе си и друг един добре платен карикатурист, известен с това, че когато му спрат хранилката, се озлобява неистово. Не е учудващо, че двамата, дори без да се търсят, са се намерили. Абсолютно подходящо е наименованието на общото им начинание „Пляс прес“. Какъвто Комар Христов, такова и другарчето му. Пращящото им прес творчество остава недооценено от „елементарния“ вкус на българската аудитория. Това е причината вестничето им с порнографски карикатури да отлежава на рафтовете и да не се купува.


Не е прилично да обяснявам какво е нарисувал единият и какво другият. Само ще кажа, че този хумор е безвкусен и грозен. И авторите му трябва да се замислят какво и на кого искат да покажат, защото това, което вършат, е жив ексхибиционизъм.


Загрижената за медийната свобода у нас г-жа от „Репортери без граници“ Полин Адес-Мевел дали е прелистила броя на вестник „Сега“, в който е поместена тази пошлост? Дали ще го включи в следващия доклад на организацията? Защо не се смеете, г-жо Мевел?


7 ноември, четвъртък

Девиз на деня: Сини, та чак червени


Синята кръв на аристократите от „Демократична България“ кипна, след като премиерът Бойко Борисов призова: „Да спрем да наричаме десни децата и внуците на бившата червена номенклатура“. В случая той е прав. Призивите на същите да се спре на всяка цена „реставрацията“ на комунизма, са си чиста проба шизофрения. Черпя всички пребоядисани демократи с един виц:


- Тате, тате, какво е това?

- Сини сливи.

- А защо са червени?

- Защото са зелени.


Преди някой да ме е обвинил, че смятам наследниците на другаря преподавател по политическа икономия за недорасляци, вкарвам уточнението, че зеленият цвят някои от тях го докарват от злоба. Няма по-мразещи същества в обществото от тези с измислените биографии, които не са постигнали нищо в живота си сами, а призовават другите да скачат като хахави.


8 ноември, петък

Девиз на деня: Тричане в детската градина


Продължава тричането на помощник-възпитателката от пловдивска детска градина, обвинена от активни родители в това, че е принуждавала 5-годишно дете да мие тоалетни. Тя отрича. Пасивни родители организират протест в нейна защита. Тече спор за следобедни закуски. На едните деца възпитателката им давала храна, на въпросното дете не му давала. Тя отрича. Хора, които нито са я чували, нито са я виждали, се произнасят като съдебни заседатели, заели обаче страната на обвинението. А презумпцията за невиновност? Тя къде остана? Уж искаха тричането да бъде забранено. Много от тези, които уж са срещу тази варварска практика, нямат нищо против тя да се прилага срещу хора.

Подобни процеси вървят и в световен мащаб, като тричането вече взима опасни размери. Испанският тенор Пласидо Доминго, обвинен при липса на всякакви доказателства в сексуален тормоз от двайсетина жени, продължава да е персона нон грата в редица театри. А докато американската сцена се лишава от неговото пеене, за да слуша граченето на обвинителките от движението #MeToo, в Европа бурно го аплодират.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (28 октомври – 1 ноември)

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Седмичен мониtоринг (21-25 октомври 2019)

Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.

Седмичен мониtоринг (14 – 18 октомври)

В седмицата, когато всичко изглежда е футбол, си припомняме доброто старо време, когато този спорт действително имаше някакъв облик. Сега е порнография с омекнали... крайници.