Седмичен мониtоринг (4 - 8 май)

Седмичен мониtоринг (4 - 8 май)

Без КПП-та, без маски – народът се юрна да си навакса за времето, в което твърдите мерки бяха в сила. Което само показва колко необходими са били те наистина.

 

4 май, понеделник

Девиз на деня: Наш'та маса поздравява ваш'та маса

 

Метър и половина дистанция – такова предложение за разстоянието между масите има председателят на управителния съвет на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов. Нормално е асоциацията да не одобрява сегашното изискване за два метра и половина дистанция. Нормално е също така собствениците на малки заведения и семейни кръчми да не одобряват и този метър и половина, защото това означава хората да се хранят на крак. А масовият Льольо, на когото му е през оная работа за заведенията и оборотите им, се диви как още не са пренаредили седалките в тролеите и автобусите, защото там дистанцията е мисия невъзможна. Но от Асоциацията на пътуващите с градския транспорт не рачат да излязат с предложения до Столичната компания за градски транспорт примерно. Нещата бяха тръгнали уж към създаването на такава неформална организация с предаването на билетчето от ръка на ръка. Сега – с разреждането на превозните средства и с невъзможността да си купиш билетче, коронавирусът пътува гратис.

 

Наш'та маса поздравява ваш'та маса – тазгодишните абитуриенти като нищо може да щракат с пръсти онлайн. Под въпрос са и сбирките на родата за изпращане на абитЮрента. Но това пък е чудесен повод планираният разход да бъде пренасочен за нещо практично, което ще е от полза на завършващите, защото баловете са отживелица. Още от времето на Пепеляшка те се изродиха в парад за стъклени обувчици, фъш-фъш прически и лъскави рокли.

 

Сухото мляко се завръща в сиренето. Това била планирана мярка за подпомагане на родните производители. Новината лично за мен е, че някога е излизало оттам. Не си прави илюзии, че ядеш мляко – чисто нишесте си е, каза ми преди доста години колега, който скъса с журналистиката и стана пиар на голяма компания. Вкусът, какъвто го помня оттогава, не се е променял. А после – кравата била луда. Ми как да не е? На всеки друг на нейно място щеше да му писне да представят нишестени кремчета в кофички за нейни продукти. Истинското мляко не се точи на лига и не сладни. А който иска да опита вкуса на истинското сирене и кашкавал, винаги може да отскочи до Сърбия. Не за друго – да знае какво му пробутват за истина.

 

5 май, вторник

Девиз на деня: Наш'та махала не е като ваш'та

 

Ромската махала в Ямбол се „короняса“. Цар Киро вече не е символ на короната в тази общност, но такива новини още повече му бият по репутацията. Което ме подсеща за всички онези цигански асоциации, които по друго време цицат пари за култивирането и облагородяването на представителите на малцинствата. Нищо не се чува сега за тях. Вероятно са преминали на режим „хоум офис“, докато коронавирусът отмине. А точно сега имаха шанс да докажат, че не са тези грабливи птици, за каквито ги смята голяма част от обществото и че наистина вярват в това, което на книга правят. Къде са стотиците ромски организации сега, когато циганетата масово наизлязоха във ваканция, защото онлайн обучението повечето не ги лови? Къде са тези будни граждани от разните му там български комитети, които броят колко пъти се е появила думата „циганин“ в някое печатно издание, за да отчитат дейност?

 

Съдийката Румяна Ченалова вече не е това, което беше. Чудно като каква ще я представят вече в телевизиите, в които гастролира. Дисциплинарното уволнение е вид реклама за съдиите от тази група. Нито един от тях не знае значението на думата лична отговорност. Виждате Ченалова, чувате пърхане на лебедови крила и пред вас вече е застанал шефът на ВКС Лозан Панов, за да политиканства или за да се оправдава. В махалата на съдиите, близки емоционално и не само до кръга „Капитал“, така стоят нещата. Моралът е след капитала.

 

6 май, сряда

Девиз на деня: Наш'то агънце грухти

 

Гергьовден без парад и без агнешка мръвка – такова нещо не е било. За много неща не предполагахме, че така ще станат. Нашето агънце например никога не е било от мълчаливите. Грухтяло е, преди да опъне бутчета в тавата. Някои твърдят, че манифестациите и парадите не им липсват. А аз носталгично си спомням за голямото хоро на Трети март, на което всички се държахме за ръце. По всичко личи, че за дълго време ще преминем на ръченица, когато и както се случат нещата.

 

21 215 акта за нарушение на мерките, от които 16 000 – за неносене на маската, която така или иначе вече отпадна като задължителен аксесоар. Безспорно, санкции трябва да има. Иначе настава анархия. Всеки си прави, каквото си иска. В някои държави от региона (и не само) маските ги раздаваха безплатно. Тук някои чевръсти колежки ме поучаваха, че колко му е да си ушия. А ако не мога? Извън хокането кой и как не спазва мерките ми липсваха образователни клипчета по телевизиите как да си направим собственоръчно маска. Който търси в YоuTube, намира. Жал ми е обаче за всичките фирми, които се възползваха от ситуацията да наводнят интернет пространството с реклами за двуслойни и трислойни маски. Заради такива неща агнешкото избяга в графа „други“.

 

7 май, четвъртък

Девиз на деня: Наш'те съдии са на кръга „Капитал“

 

„Мале, мале“ - един висш съдия рапира в онлайн издание на кръга „Капитал“. С оглед на жанра – Лозан Панов би трябвало да е по черни прашки. Представям си колко ще му отиват. На сериозен мъж като него обаче повече му приляга компанията на Черен лебед, както добре знаем. Меко казано скандален е начинът, по който Лозан, Бойко (Атанасов) и разните му там лаловци, льольовци и други в съдебната система издевателстват с търпението на гражданите. Не знаят ли, че има Видовден? На какво разчитат?

 

Няма лошо, че лебедовата половинка размахва крила в позната среда. Все пак той беше човекът, чиято кандидатура на сбирката „АРГО гейт“ обсъждаха хората на Прокопиев. Но на кастинга го прецака негов човек – Христо Иванов. Така че да не обикаля като цветарка от маса на маса и да не хленчи. Щеше да му отива да участва в клипа, в лекия жанр можеше да покаже неподозирани възможности. Защото като съдия отдавна олекна.

 

8 май, петък

Девиз на деня: Наш'та карантина е по-друга от ваш'та

 

Колегите следят потока от новини, свързан с едно интервю на един бизнесмен, извадил пурата от устата си, за да сподели мисли от разстояние. А аз съм се вторачила в новината на деня според мен – за мъж от Хасково, признат за виновен за нарушаване на наложената му карантина от РЗИ-Видин и осъден на 3 месеца затвор условно с 3-годишен изпитателен срок и глоба от 10 000 лева. Бил нарушил задължителната 14-дневна изолация на 12 април т. г. и напуснал адреса си в Хасково, на който изтърпявал карантината. Решението за наказанието е окончателно. Чета мотивите на съда, па си мисля. Лошо е да си неосведомен. Един коскоджамити бизнесмен, олигарх и издател, заяви в съда, че не познавал законодателството, затова не си бил платил данъците. Върти ми се някаква цифра в главата за укрити близо 63 млн. лева. Добре де, точно толкова са и човекът, изтарикатил се да каже това в съда, е шефът на „Софарма“ Огнян Донев. Нямат ли адвокати нарушителите на карантина, да ги научат? Не четат ли вестници?

 

Много се съмнявам, че това нарушение на карантината е единичен случай. Не че това оневинява нарушителя, но е кофти един-двама-трима да операт пешкира за всички.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.