Всеки знае, че най-нетрайното нещо са новогодишните обещания. И най-вече онези, че след периода на угояване край празничната софра още „от утре“ се подхваща най-жестока диета. Къде по-просто е да се превърти кантара с 5-10 кила назад. Така и съвестта е чиста, и не се налага да се произнасят клетвени лъжи. Не стига, че кантарите са неточни, ами и огледалото криво – показва човека в перспектива.

31 декември, понеделник

Девиз на деня: Мъж „втора употреба“


Сред най-нежеланите подаръци за новогодишните празници най-неочаквано се подреди „малко употребяван“ съпруг. Жителка на Хамбург се изгаври с домашния си повелител и го пусна на търг в Ибей с първоначална цена 18 евро. Доколко е амортизиран мъжът не е ясно, но 40-годишната Дорте уточнява, че не го е ползвала активно продължително време – само 7 години. Причината да пожелае да се отърве от него била, че отношенията им вече са се изчерпали и няма какво повече да получат един от друг. Стоката не върви с гаранция, тъй като е втора употреба. Продавачката все пак прави жест към евентуалните купувачи и предлага да тестват за съвместимост мъжа й по време на тържествата. Въпреки нейната добронамереност, никой не приел офертата насериозно. За да не е капо, германката излезе с номера, че всичко било на майтап и всъщност нямала намерение да продаде съпруга си в действителност. То майтап, майтап, ама на голо...


Надпис пред обществена тоалетна в търговски център: „Продаваме храни и напитки втора употреба!“.


Предложение за реклама на магазин за съпруги втора ръка: „За мъже с бъдеще – предлагаме жени с богато минало“.


1 януари, вторник

Девиз на деня: Ха наздраве, много ви здраве!


От 1 януари тази година влиза в сила забраната за публикуване на обяви за продажба на домашно вино. Глоба от 500 до 1000 лева е надвиснала над потенциалните нарушители.


Наближат ли празници, държавата се активизира. Бой по нелегалните производители, бой. После инициативата се спихва. Чак до следващата партида от празници, в която митничари душат въздуха за алкохолни изпарения, а мераклии за новогодишни бонуси се маскират като купувачи и дебнат обявите в интернет, около които се сбират мухи винарки.


С ето това последното се отчетоха на финала на миналата година служители от Митница Варна, които се представиха за купувачи по обява в сайт за продажби в интернет. На 30 ноември договорили по телефона да си купят домашна ракия. Седмица по-късно цъфнали в къщата на търговеца в град Долни чифлик и вместо портмонета, наизвадили служебни карти. При последвалата проверка конфискували от стопанска постройка 26 десетлитрови туби, пълни с етилов алкохол без документи за платен акциз.


Няма лошо митническите служители да не спят, стига да не е като ефекта на фойерверките, които гръмват веднъж и отшумяват. Че тогава всичко е на принципа: „Ха наздраве, много ви здраве“. Същата работа като онези инспектори по пазарите, които хич не вдяват откъде се взимат целогодишно цигарите без бандерол. Един месец всекидневни проверки, и бизнесът на мургавите търговци ще умре. Вместо това проверките тръгват от единия край на пазара и докато стигнат до другия, продавачите вече предлагат миша отрова, потници и чорапи. А като приключи акцията, пак наизваждат цигарите. За по-големи количества се отскача до някое мазе в района. Купувачът обаче никога не стига дотам. Точно за да не отиде зян цялата стока.


Нелегалният алкохол не означава непременно отрова. Там поне се влагат истински материали, особено като производството е домашно. И от купешката ракия боли глава. За виното в кутиите по 60 стотинки литъра пък да не отваряме дума. Няма производител или вносител, който да декларира, че на тази цена не предлага оцветена вода. То и вкусът е като жива пикня.


След акциите преди Коледа и главите на нелегалните производители на алкохол ще уврат и ще започнат да крият стоката в чужди гаражи, а не чик ачик да е пред очите на проверяващите. Ако все пак случат на инатливи проверяващи, могат да процедират като в следния виц: Мъж вари ракия в плевнята, но му потрябвала вода, отива с две кофи до кладенеца, връща се, а вътре двама полицаи и един митничар.

- Ракийка варим, а? И к'во правим сега? Пиши обяснения!

- Какво да пиша?

- Ами пиши всичко, както си е.

Взема нашият лист и химикал, пише, пише, па подава листа със следните обяснения: „На 3-и септември си бях на село. Тъкмо да си тръгвам, гледам от плевнята се носи дим. Реших, че е избухнал пожар. Грабнах веднага две кофи вода от кладенеца и побегнах да го гася. Влизам вътре и какво да видят очите ми - двама полицаи и един митничар варят ракия.“


2 януари, сряда

Девиз на деня: Такса „вход“ - днес във Венеция, утре в Калофер


Такса „вход“ във Венеция за пишман туристи, дето си носят в раницата храна, мятат боклуци дето им падне и не купуват сувенири. За избралите нощувка в местен хотел такса няма да има. Сега умуват къде да се редят на опашка туристите и как да различат сред тях еднодневките от двудневките.


Такса „вход“ се върти и в главите на кметската управа на Калофер. Първи в ледените води ще наджапат кореняците, а после – пришълците. Ако вторите се бутат, където не им е работата, ще се намеси охраната. Това определено ще предизвика интереса на наблюдателите от ЮНЕСКО, които отмятат по параграф дали традициите са това, което са или имат модерен привкус.


Казват, че каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. И за калоферци важи същото. Хем искат да печелят от гостите, хем им слагат ограничения. Язък за хубавите традиции, щом ще ги опошляват така. Идеята на хорото е в споделянето. Ръка за ръка (или пояс за пояс) се хваща и младо, и старо. Познати до непознати. Приятели до заклети неприятели. Границите се размиват, ограниченията отпадат. Всички стават едно цяло. Да отцепиш ВИП-хоро за калоферци в река Тунджа и да опънеш един басейн на входа на града, в който да се плицикат туристите от страната, е като да обявиш Калофер за държава в държавата. Нищо чудно македонците, които играят подобно хоро да се окажат по-разсъдливи и да се класират те за ЮНЕСКО, докато калоферци разбутват и изтласкват нежеланите гости с частна охрана.


3 януари, четвъртък

Девиз на деня: Всеки луд с номера си


Паметна дата, на която китайският космически апарат "Чанъе-4" кацна на обратната страна на Луната, а у нас пуснаха тол-системата. И двете инициативи бяха обявени за успешни. Привечер от Националното ТОЛ управление дадоха отбой след многобройните новогодишни пожелания от страна на шофьорите към близки техни роднини.


Телевизионната черешка на тортата - покъртителен и поучителен репортаж с прочута иначе репортерка в ролята на държач на микрофон, в който някакъв хахо обяснява как е маал гащи на Черни връх в новогодишната нощ, а някакви гадни типове не пожелали да му влязат в положението и го оставили да мръзне гол до кръста на минус 15 градуса вън. Всеки луд с номера си. Някои – с цял арсенал.


Веганка пощуря и започна да яде само месо, след като разви инфекция от ухапване от паяк, съобщи в. „Дейли мейл“. През юли 2017 г. Силвия Табор от Сакраменто била на къмпинг с приятели, когато я ухапал паяк. Отначало не обърнала внимание на пъпчицата на глезена си, но когато се изринала цялата, а една от пришките набъбнала колкото ябълка, се наложило Силвия да легне под ножа. Още повече я шашардисали лекарите, когато й казали, че е развила така наречената „месоядна болест“. Оказало се обаче, че месото е единственото, което прероденият й за нов живот стомах приема, без да го изкарва навън в течно състояние. Понастоящем Силвия е заклет месоядец и отказва категорично да се върне към веганското си минало, гласи новината, която като нищо може да се окаже фалшива. Всеки знае, че веганите не ходят на лекар, а на агроном.


Веганите, към които Силвия от Сакраменто вече не принадлежи, са жестоко племе. Насилието буквално извира от тях. Дерат картофите, пускат ги живи във вряла вода или в сгорещено олио. А компирите са невинни душици, всеки е индивидуалист, има собствен стил, заоблени форми, излъчване. Не на последно място – всеки картоф е способен да даде живот на ново картофче. Докато кюфтето – вари го, печи го, нищо не дава.


Както се знае – веганите имат изначална вина за всичко. Ако Ева беше изяла змията, вместо да се полакоми за ябълката, още щяхме да пърхаме с крилца в рая.


4 януари, петък

Девиз на деня: Всички са бедни, а някои – нагли


За тези, които още не са разбрали – Нова година мина и замина. Който пил-пил, който ял-ял. На някои от баницата им се паднаха късметите, на други – калориите. Олекването е трудно, но не и невъзможно. Ето, данъчните напомниха, че кампанията за одрусване на миналогодишните доходи стартира от 10 януари. Такива акценти водят със себе си различни симптоми – от диария до тежък махмурлук.


На фона на новогодишните пространни репортажи от дома на кметицата на Младост Иванчева, на драгия зрител откровено му липсва за десерт включване на живо от ареста на олигаршата Евгения Банева, която да сподели въжделенията си за живота и да покаже бутикова затворническа мода. Архивите помнят прозренията на буля Баневица, че в тази държава „всички сме бедни“. През 2014 г., когато се кандидатираше за евродепутат, Банева заяви на всеослушание: „Влизам с послание към подобряване на състоянието и на благосъстоянието на българските граждани“. Тя поне няма грижи в това отношение. Така е в живота – някои са по-оправни, разчитат на много ум, а ако и той липсва – на специфични умения. Ако ги хванат накрая, винаги може да врътнат изтърканата плоча, че за всичко е виновна държавата. Калпава държава, не случи на олигарси.


4 дни след идването на Новата година във фитнеса нахлува запъхтяна пълничка дама. Инструкторът я поглежда с разбиране:

- Новогодишно обещание, а?

- Аха – клати глава тя ентусиазирано.

- Имаме нещо точно като за вас – еднодневен курс с четири селфита.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10 – 14 февруари)

Да удариш печалба от лотарията, без да си пуснал фиш. Това го могат само някои полицейски началници. На по-значимите закононарушители им слагат пранги, снимат им домовете и ги развяват по медиите с най-големи подробности. Злосторниците на реда са привилегировани да ги пишат с инициали. Защо?

Седмичен мониtоринг (3 – 7 февруари)

Учудващо е да има водна криза в страна, в която оплюването се е превърнало в масов спорт. Всеки знае, че когато двама се карат, третият печели. Не важи в случаите, в когато двамата са първите в държавата. Ду ю спийк рашън, товарищ судья (дърварски превод на темата на седмицата)?

Седмичен мониtоринг (27 - 31 януари)

Измислици- премислици – имало едно време такава поредица за деца. Сега пак я има – вече за възрастни. Някакви отрудени хорица се радват, че с търкане на талончета ударили кьоравото. Други се радват, че те се радват. Как пък не се намери спечелил, който да каже, че ще проиграе парите на хазарт, ще си завъди харем или ще инвестира в тумбака си. Всички еднотипни мечти и намерения отдавна навяват едни съмнения, че печалбарите не са, което са. Чак сега ли го проумяха това от прокуратурата и всъщност има ли лоша реклама? Защото се сещам за доста реклами на кремове, които превръщат разни красавици в още по-големи красавици, а на по-обикновените жени нямат ефект. А също се сещам и за разни, дето раздават кредити на разсипия, взимаш парите, щракаш с пръсти и харчиш на воля.Тях кога?