Седмичен мониtоринг (31 август – 4 септември)

Седмичен мониtоринг (31 август – 4 септември)

За бесилките по улици и кръстовища, излезлите от употреба гумени кукли, средните пръсти, траурната хореография и паветата, които замениха яйцата и доматите

Улиците на София тази седмица почерняха от полицейско присъствие. Като се замисля, че има още поне наполовина толкова служители на реда, които не носят униформи и не са мобилизирани за протестите, ми причернява пред очите. Сигурно има обяснение защо са ни цяла армия полицейски служители. Колко добре би било обаче на тяхно място на площадите да има също такова насищане на земеделски производители, фабриканти, инженери, техници, водопроводчици. Може да не респектират останалите, а и тях да не ги застрашават. Просто нека ги има. И още – как жълтите павета, които са част от историята на София, станаха инструмент в ръцете на хора, които си въобразяват, че пишат историята. И как от „Отровното трио” започнаха да гледат като отровени, когато другите протестиращи се разграничиха от тях.

31 август, понеделник

Девиз на деня: Изолатор на входа на училището? Добре ли сте?


Наистина недоумявам как ги раждат тия идеи някои хора. Не знам как си представят, че учителите могат да озаптят децата и да ги накарат да пълзят на редички и на дистанция в голямото междучасие, когато всички тичат навън. Не знам защо настояват училищата да се дезинфекцират вечер и сутрин. Никой до момента не е излязъл със становище дали одобрените за дезинфекция средства не предизвикват алергии и не е казал какво трябва да вземат податливите на алергии деца, за да неутрализират действието на препарата. Но най-абсурдното и идиотско предложение е да се изградят изолатори, в които кихащите и кашлящите деца да стоят като в карцер, докато родителите им успеят да ги приберат. Или докато не дойде медицински екип да ги травмира още повече.


Още преди края на ваканцията Иванчо разбра, че серия кихавици означават още две седмици почивка.


За Иванчо не знам как ще го докара кихането, но като ученици ние го правехме със смъркане на лимонтузу. От опит да кажа – нито една грипна ваканция не си докарахме по този начин. Учителите ни хванаха, че кихаме на редички и на кратки серии.

 


1 септември, вторник

Девиз на деня: Кого ще бесим утре?

 

Бесилки на кръстовища, гумени момичета, излезли от употреба, и листовки с ковчези станаха част от ведрата хореография на „мозъците на протестите”. В района на Орлов мост колите бяха превърнати в траурно агиттабло. По този повод националният координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев каза: „Като национален координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата заявявам, че тази ужасяваща препратка, недвусмислено носеща белезите на послание и заплаха, е израз на тоталното отсъствие на мисъл и способност за формиране за съдържателни послания. Подобни прояви напомнят за сюжет от най-мрачните времена на световната история, когато репресиите са били норма, а човешкият живот - предмет в ръцете на диктатори и тирани. Авторите на гореизброените прояви, както и онези, които разстлаха черни чували пред частен дом, сякаш се опитват да ни убедят, че достиженията на европейската цивилизация днес нямат място в българското общество, а правила ще бъдат налагани с цената на човешки животи”.


Омразата е минно поле, по което се разхождат и онези, които я провокират и практикуват. Дано знаят какво правят, ама надали.


Ситуацията с бесилките напомня на един виц. Осъден на смърт. Казват на надзирателя да го подготви тактично. А той с каруцарски такт отива при затворника, почесва го по врата и казва: „Гъди-гъди, кого ще бесим утре?”.


На бесилките по кръстовища и булеварди увисна не друго, а моралът и липсата на такъв на мразещите хора.

2 септември, сряда

Девиз на деня: Денят Х

 

Фотографските агенции разпространиха кадри на „натокани” полицаи, наредени в редичка. Изглеждат, сякаш всеки момент ще се раздвижат в такт с музиката и ще се разхвърлят по мускул. Домакинята Ведра измисли спешен план за действие – още довечера да набие канчето на мъжа си и да предизвика вреслив семеен скандал. Току виж й изпратят трима-четирима от атлетите на площада, които да й потанцуват на нея. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайно. Оставяме Ведра с нейните мокри сънища. Тези полицаи от снимките са нереални. По улиците срещаме предимно тюфлеци, които пухтят, ако трябва да догонят трамвая. Слепнали за седалката на полицейския автомобил, отегчени. По-късно през деня се видя, че тези надъхани полицаи от протестите не са сами. Появиха се и онези, които добре познаваме. Някои от тях много приличаха на полицаите, които вардеха София по време на извънредното положение и връщаха хората, излезли от столицата преди още то да бъде обявено, с думите: „Връщай се на село!”, „Отивай да си гледаш доматите”, „Бегай обратно, не ме интересува кой си и къде искаш да отидеш”, „Обръщай! Ще чакаш да мине извънредното и тогава ще се прибереш у дома”.


Отбелязвам този детайл, защото има и такива полицейски служители, които възприемат професията си като повод и начин да унижават „обикновените граждани”, които им плащат заплатата. Вечерта полицейски шефове се оплакаха, че протестиращите унижавали техни колеги. Такива неща са се случвали и се случват и от двете страни. И трябва да се предприемат мерки арогантните полицаи да не продължават да са такива. Защото точно те съставляват процента, на който в непредвидени ситуации му избива чивията. Полицаят, който стреля по улични котки, както и онзи, който реже гумите на съседа си или поръчва на хора, които е срещал по време на работата си, да му свършат някаква работа в разрез със закона, няма място в системата на вътрешните работи. Тези, които се изживяват като мутри, да си заработват парите по друг начин, не като представители на силово ведомство.


И все пак на мен лично ми беше жал за по-голямата част от полицаите, които в жежката сряда бяха командировани сред протестиращите и безмълвно търпяха да бъдат замеряни с яйца и поругавани. Не искам да си представям какво би се случило, ако това бяха американски полицаи. Тези, които си позволяват това поведение, днес по-скоро щяха да ги опяват. Което пък щеше да провокира нови размирици, защото този тип агресия се върти в порочен кръг.


Видя се защо са им на някои от протестиращите знамената – за да къртят с тяхна помощ павета. И да замерят с тях полицаите, пред които наредиха и клада. Това пък беше продължението на бесилките и нажежаването на обстановката в социалните мрежи с призиви, че „тази власт няма да си тръгне без бой”. Не знам дали къртещите павета имат понятие колко ценни са те и дали знаят колко сложно се редят. В София вече няма майстори, които да умеят занаята на старите. Затова, когато кадрите с къртенето на паветата бъдат анализирани, нека тези вандали да бъдат осъдени на общественополезен труд. Да се пробват да редят павета и ако още им се струва фасулска работа това, да повторят някой ден упражнението си.


3 септември, четвъртък


Девиз на деня: Не бяхме ние, те бяха


Христо Иванов и компания се разграничиха от „Отровното трио”. Провокаторите в сряда били оттам. Ако лидерът на „Да, България” или някой негов партиен съюзник знае нещо, което би могло да помогне при разследването на престъпленията, които се случиха предната нощ, да не мълчи. Другото е плямпане на хора, от които нищо не зависи.


От „Отровното трио” посрещнаха с мълчание обвиненията, че стоят зад провокациите. Вместо дължимото обяснение оттам размахват разрешение. Могат да си протестират на воля, щом са им казали „да“. Няма лошо да изразяват мнението си по начина, по който искат. Агресивното отричане на всяка гледна точка, която не върви по правата линия, начертана от отровните, умните и красивите е присъщо на друг един режим.


Хитът на деня го произведе гост в телевизията 7/8 на Слави със странно име, което нямам амбиция да запомня. Инж. Завен Астадуров обясни, че арестът на бившия дансаджия Росен Миленов бил груба грешка, защото той бил национално богатство и трябвало да бъде пазен. Не се майтапя, точно това бяха думите на г-н Завен. Но той определено се майтапи или взима зрителите за идиоти. Това пролича от обяснението му, че арестуваният се бил качил върху полицейска кола, защото осъзнавал, че тя е държавно имущество и искал да я опази. Той не искал да се качва отгоре, но хората от тълпата го накарали и нямало как да им откаже. Другарят на задържания призова хората да се стекат пред СРС в деня и часа на гледането на мярката, вероятно за да упражнят натиск над съда. Оказа се, че той е много загрижен и за това, че бившият служител на ДАНС си бил оцапал дрешките с яйца. С яйцата, донесени и хвърляни от протестиращите.


4 септември, петък


Девиз на деня: Акция „Среден пръст”

"Умните и красиви" културтрегери на олигарха Иво Прокопиев от партията "Да, България" оня ден ентусиазирано се хвърлиха в акция "Среден пръст", след като само допреди няколко дни активно оплюваха жената, чиято кола беше потрошена по време на незаконна блокада в района на румънското посолство и морализаторстваха за средния пръст, който тя показа на вандалите.


От камионетката, от която смелчаците от "Да, България" говорят, в сряда те призоваха събралите се пред БНБ да покажат средни пръсти към сградата на бившия партиен дом, защото се виждало как хора гледат през щорите. Така красивият протест на бутиковата партия, която ламти да направи лидера си Христо Иванов ако не служебен премиер, то поне главен прокурор, показа същината си.


Първоначалният жест на обида според Уикипедия произлиза от битката при Аженкур през 1415 г. между французи и англичани. Французите били сигурни, че ще победят, и заплашвали, че ще отрежат средния пръст на всеки пленен англичанин, защото той е изключително необходим при стрелбата с лък. Вследствие обаче англичаните побеждават и тръгват да се присмиват на французите, показвайки само средния си пръст.


Голяма почитателка на средните пръсти беше и пенсионираната протестърка Ивет Добромирова, която дори си беше направила голям макет и го проветряваше на балкона на лъскавия си офис при Опашката на коня. Той впоследствие стана символ на средния пръст, който Тетте от Протестна мрежа показа на бившите си сподвижници, след като се опита да ги прецака и те се разграничиха от нея.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.