Те сега вече убиецът Джок Полфрийман може и да стане „Човек на годината“. Сега, когато цяла глутница от платени правозащитници и зависими от олигарси медии се хвърлят настървено срещу всички онези, които се опълчват на това австралийският тарикат да бъде реабилитиран. Сега, когато медиите бухалки нагазиха етичния си кодекс. Сега, когато платените „демократи“ показаха, че усещането им за демокрация е изкривено и маниакално. Какъв е следващият стадий - да бесят инакомислещите по дърветата?

30 септември, понеделник

Девиз на деня: Рушвет с две кликвания


Мобилно приложение за противодействие на корупцията на граничните пунктове на Балканите обмисляли в МВР. При някакво незаконно действие щяло да е достатъчно да кликнеш два пъти до съответния орган. И тутакси искащият рушвет щял да влезе във филма „Щрак, Марийке, на портрет“. Не знам от колко време го мислят това в Дирекция „Вътрешна сигурност“, но мисленето ще да е от скоро. Като знам как изглеждат откъм обзавеждане и технологично оборудване кабинетите в МВР и колко боси са повечето полицаи в това отношение, ми е леко странно как ще ловят виртуално рушветчиите само с две кликвания. Вероятно ще има и такива, които ще си свалят приложението, за да се изгъбаркат с полицаите. Иначе е повече от ясно, че „заснемането на определени действия“ (тоест даването и вземането на подкупа) не е никакво доказателство в съда. Как ще я борят в такъв случай корупцията със снимки и анонимни сигнали?


Убиецът Джок Полфрийман иска от Софийския градски съд да отмени едната от двете забрани да напуска страната. Постигне ли своето, той вече няма да е убиец. Съдът на Калпакчиев направи каквото можа за него. Медиите бухалки също помогнаха – с опорните точки за неонацистите и австралийския херувим, бранещ невидим циганин. Въпроси на деня: правилно ли е да се отчита становището на Българския хелзинкски комитет за убиеца пред съдии, получавали хонорари от същия този комитет? Колко от „безпристрастните“ журналисти, които обясняват колко правилни са действията на съдиите, начело с Калпакчиев, са били номинирани и награждавани от БХК? Колко кадри на Иво Прокопиев се преселиха в правозащитни организации? Има ли свое лоби в БХК кръгът „Капитал“? И докога най-агресивните и манипулативни медии ще се представят за нещо, което не са?

1 октомври, вторник

Девиз на деня: Хонорарис кауза


Казусът с БНР продължава да е на дневен ред. Честно казано, опитвам се да се ориентирам. За каква цензура говорят част от работещите в националното радио? Има медии, които толерират интерпретативната журналистика и арогантното поведение, което изключва диалога като форма на общуване. Има и медии, в които опорните точки съвпадат със светогледа на конкретния журналист. Тук ситуацията е малко „Бий ме, обичам те“. А още е и „хонорарис кауза“.


Ревлата от протестите през 2013 г. – кандидат за кмет на Банкя от „ДаБе, България“. Този виц ме разсмива от няколко дни. Знам, че тук се плаче, но като не ми идва отвътре.


2 октомври, сряда

Девиз на деня: Безсилие


Знак за равенство или опорна точка? Кръг от медии на различни издатели показват завидно единство в текстовете си, когато пишат за депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Изключително забавно е, когато сайтът на Огнян Стефанов нарича Пеевски корпулентен. По мои спомени и този мил човечец с агентурно име не е фиданка. Балеринка да съм, ако бъркам, че журналистическите стандарти не позволяват изтъкване на физически белези и данни.


„Корпулентният“ израз се среща толкова често в медии, свързани с няколко знакови български олигарси, че не може да не провокира съмнения. Другото любимо клише на същите е омерта. Разбира се, не е задължително анализаторите да знаят в какви случаи се използва този термин, но солидарността между техните шефове е същинска омерта.

3 октомври, четвъртък

Девиз на деня: Обединени бухалки


Очаквам т.нар. Комисия по журналистическа етика на медиите бухалки да се самосезира по повод грубото погазване на етичния кодекс, който те уж съблюдават. Ако не знаят къде да търсят, да прегледат сайтовете „Свободна Европа“, „Дойче веле“, „Дневник“ и „Медиапул“. Да търсят името на Вероника Имова, член на съдийската колегия на ВСС. Морализаторката, която изнася данни за личния й живот, е едно хубаво, ведро, позитивно и винаги усмихнато същество. Не им трябват повече жокери, вероятно се сещат коя е журналистката, която отговаря на тези характеристики. Може да са я засичали на някой прайд. Може даже да са обсъждали морални казуси с нея.


След всички интерпретации на медиите бухалки по казуса „Полфрийман“ мога да кажа само едно – това е лицето на необективната журналистика. Изпъстрено с брадавици и дефекти, представяни за ефекти. Полфрийман е следствие. Можеше да е всеки друг злодей. Медиите бухалки изобщо не се интересуват него. Те бранят с нокти и зъби съдиите от своя лагер. И да, те отлично знаят, че съдия Иванова при все връзките й с Българския хелзинкски комитет не може да бъде наричана безпристрастна. Знаят, че Джок Полфрийман със спънатата му кандидатура за „Човек на годината“ и затворническата му активност също развява знамето на БХК, защото това са неговите бранители. Знаят, че Калин Калпакчиев не е случаен човек и гузното му поведение сега е опит за бягство. Знаейки всичко това, те си поставят за цел да изкарат членовете на тази странна компания жертви. А съюзът на грантаджиите в Темида чел ли е публикацията за Имова? Нещо май избирателно се реагира.


Сърце юнашко не трае – Лозан Панов преметна расото си през рамо и тръгна да пише писма, за да заслужи ролята си в кампанията срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Сега вероятно Гешев трябва да отвърне на удара и да зададе писмено въпросите как и най-вече кога си върши работата г-н Панов, след като повечето време е толкова зает да политиканства. Някой да се сеща до кого трябва да се адресира това писмо? Знам, че е тога, не расо. Но с хрисимия си вид шефът на ВКС ми прилича на свещеник, готов да даде опрощение на съгрешилия: Простено да ти е, чадо Прокопиево!


Колко по-просто щеше да е уязвимите в поведението си съдии да обосновават сами решенията и постъпките си. Вместо това напред излизат обединените медии бухалки, за да млатят наред всички, които казват на глас, че това е недопустимо.


И още едно позорно събитие от седмицата, за да разширя кръгозора. Оперният певец Пласидо Доминго обяви, че се оттегля от поста генерален директор на Лосанджелиската опера. Обвиненията в непристойно поведение срещу него не бяха доказани, но той е принуден да „чисти името си“. Как точно свързвам това с протестърите, грантаджиите и медиите бухалки у нас? Много просто. Стилът е същият. Петнят се хора с име и авторитет. Без аргументи, без да им се даде възможност да се защитят. Ако това ви е демокрацията, евала.


4 октомври, петък

Девиз на деня: Фейковете и голямото завръщане от отвъдното


Ален Делон се завръща в киното след 10-годишна пауза. Съвсем наскоро той беше „убит“. Лъжливи сайтове погребаха и него, също като Киану Рийвс, Бритни Спиърс, Къванч Татлъту, Слави Трифонов, Христо Стоичков. Стените на мрежата са накичени с некролози менте. Тези фейкове виреят в общество, което се доверява на всякакви съмнителни източници. А после някои се чудят как бабите и дядовците се връзват на телефонни измамници. Ето как.

В Шотландия приеха закон, с който се забранява пляскането по дупето. Това според премиер-министъра на Шотландия Никола Стърджън означава, че децата вече могат да разчитат на защита срещу агресията, както и възрастните. Това там може и да върви. Тук агресията е на почит. Особено във форума на „Дневник“, където под публикациите за убиеца Полфрийман има разсъждения как убитият справедливо е отишъл на оня свят. Троловете на кръга „Капитал“ активно поддържат тезата, че австралиецът бил пребит, насинен и наранен, преди да извади ножа, за да се защити. Това е популярна сцена в екшъните. Актьорът влиза в ръкопашен бой, стрелят го, ръгат го, а в края на цялото това меле по костюма му няма ни петънце, нито прашинка. И с Джок Полфрийман според доказателствата по делото е така. Били го, ритали го до несвяст. След което рипнал и се затичал чист и невредим. Абе, кой ги пише тия сценарии? БХК продакшън, може би?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (7 – 11 октомври 2019)

Има нещо общо между традиционно изпадащите зад борда политически формации и Женския пазар, и това са търговските трикове. На сергията най-отпред се излага на показ т.нар. представителна стока. Лъскава, гримирана, фотошопирана. Вместо нея обаче ти пробутват нещо, дето не става ни за лютеница, ни за компот.

Седмичен мониtоринг (23 – 27 септември)

Цялото кралско войнство на „не-журналистиката“ се втурна да брани честта на съдия К. К., който не рачи да обясни мотивите за освобождаването на австралиеца Джок. Същият този Джок Полфрийман изчаква общественото напрежение да утихне, за да си духне под опашката. Не бил платил кръвнина на почерненото семейство. Не бил се покаял и превъзпитал, според надзорниците. Много важно какво смятат те. Щом на съдия К. К. му е през калпака за тези подробности, не чакайте особено развитие по случая. Имало едно време подсъдими по делото САПАРД, имало едно време Джок Полфрийман. Само хелзинкските защитници са неизменна величина. И на тях не им пука за правата на онази част от обществото, от която нямат финансова изгода. Виж, чуждите интереси ги бранят отлично.

Седмичен мониtоринг(9 – 13 септември 2019)

Шпионски игри и сценарии, в които за пореден път изплува един мустакат силует. Протести за, протести срещу. Трагично е състоянието, до което сме се докарали. Наистина ли няма тема и кауза, която да ни обедини поне за малко?