Седмичен мониtоринг (30 март – 3 април)

Седмичен мониtоринг (30 март – 3 април)

Какво се случва, когато маските паднат и как се джуркат дела на "случаен" принцип

Поредна седмица, в която социалната изолация и дистанция свалят много маски и зад тях се виждат оголени зъби. За и против разходките. За и против мерките. За и против живота. За и против възрастните хора. За и против майките с издивели от затворническия режим деца. А между „за“ и „против“ има толкова нюанси.

30 март, понеделник

Девиз на деня: Ей ти, с бинокъла...

 

Някои не са дарители от вчера. Правят го от години, без да го афишират. Други правят добрини, без дори да го осъзнават. Защото им идва отвътре, защото са Човеци. Тези дни вероятно няма да забележите присъствието им във Фейсбук или ако регистрират участие, то е с идеята да разведрят обстановката, а не да нагнетяват допълнително напрежение. Не защото са несериозни. Напротив, зад усмивката често се крият много неща.

 

Докато някои регистрират карантината ден по ден с положителни постове, в които се хвалят как „автосугестират“, полезните хора даряват, излизат навън, ако се налага да помагат на други хора, движат се с градския транспорт, защото не могат да си позволят друго, режат старите си рокли и шият от тях маски, даряват. В тази ситуация няма малки и големи хора. Всички, които се раздават, са Хора.

 

Някои активисти във Фейсбук погрешно разбират ситуацията с карантината – като начин да се развихрят като доносници, каквито винаги са били: „Ало, 112 ли е? Съседът излиза на балкона по боксерки, щото е ексхибиционист, а децата го гледат!“, „В парка има две бабички без маска“, „В задния двор безсмъртен родител и безсмъртните му чавета правят снежен човек, като при това са без маски“.

 

Ей, ти! Прибирай веднага бинокъла и спри да ангажираш спешните телефони с егото си! Вероятно са прегрели от такива безполезни обаждания на безполезни за обществото хора и комсомолски активисти. Ако не можеш да помагаш, не пречи на тези, които го правят.

 

И вие, платените оплювачи, които мерят даренията и добрите инициативи и ги мърсят с гнусните си коментари. Не слагайте прът в общите усилия да излезем от кризата, не мразете, не завиждайте, а подкрепяйте. Или, всъщност, правете каквото искате. Толкова сте нищожни в дребното си мислене, че не си струва да ви се обръща внимание.

 

31 март, вторник

Девиз на деня: Три умни глави, ама на градус

 

Някакъв агент Академик, ама не какъв да е, взел та объркал датите. И подранил с първоаприлската наздравица за Делян Пеевски. На агент Академик може и да му се сливат дните и нощите, но броячът цъка фейковете му с такава скорост, че досега да е навъртял завиден километраж. Не го прави май. Стои си на едно място и генерира. И не е сам, ама никак. Особено като се съберат в една стая с колегата Борис или Бисер (все не мога да му запомня този псевдоним) и Попкутуевият доктор (нещо като ланския сняг). Три умни глави, ама на едно тяло и явно на градус. Не е лесно да си ламя в днешно време и да се озърташ за юнаци, на които да пробутваш гнили ябълки, за да се пишеш и ти покрай тях юнак.

 

И шефът на „Оги, затвори очички“ чете. Чете и препрочита. Даже си води и записки. Някои си мислят, че си стои в Белград и щрака с пръсти. А той суче омазани в далавери мустаци и чете „Монитор“.

 

1 април, сряда

Девиз на деня: За едно парче плат

 

Началникът на Централния кризисен щаб за борба с коронавируса в Чехия Роман Примула защити заповедта хората да носят маски извън домовете си и изтъкна, че те са важни, за да предпазват другите. Примула, другото име на игликата, е цъфнал и вързал. Ако беше седнал да го обяснява това тук, веднага щяха да се намерят десетки, хиляди хора, които да му кажат, че някой кактус е казал нещо различно.

 

Мда, маската вероятно не пази. Ако беше толкова лесно да се предпазим на 100, даже на 200 процента, досега да сме му хванали цаката. Миеш си ръцете по 20 пъти на ден, изпиваш по литър ракия и лъхаш на чесън – и коронавирусът бяга от теб като дявол от тамян, примерно. Но нещата не са толкова прости. Виждате медицинските работници на първа, втора, трета линия. Дори шлемовете не помагат в някои случаи, та какво ли остава за парчето плат, което ти пречи да пафкаш цигара на автобусната спирка или да дърдориш непрестанно.

 

Какво пречи на тукашните експерти да обяснят внятно на хората защо маската не е препоръчителна, а задължителна? И защо всъщност маските се превърнаха в дефицитна стока? Ето това е проблемът. А не дали аз вярвам в чудодейните свойства на едно парче плат. И кръстът на шията вероятно не ме пази. Но няма да го сваля. И няма да призова да се затварят църквите, както правят разни безбожници. Искам и мога да вярвам в нас!

 

2 април, четвъртък

Девиз на деня: Преписвачи и дописвачи

 

Тазседмичната антинаграда за журналистика се пада на „Медиапул“. Този сайт отдавна износва старите дрешки на голямото си братче „Капитал“, но напоследък го е ударил съвсем на втора, трета, даже пета употреба. Първоаприлската квота лъжи на сайта на някогашната говорителка на Командира – Стояна Георгиева, може да се възприеме само по един начин. Като нескопосан опит за хумор от скучновати хора, изгубили реална представа за живота извън рамките на ограниченията.

 

Шегаджиите от „Медиапул“ отдавна преживяват като преписвачи, а също така и като дописвачи. Някаква нова разновидност на дописниците. Няма унизителна работа явно, след като се примиряват да повтарят и доукрасяват опорните точки на кръга „Капитал“ и производните му организации.

 

Независимо дали става въпрос за кухи доклади или за многократно преповтаряне и изпиране на лъжи по адрес на неудобни на задкулисието хора и издания, голямото преписване заслужава всички работи до една на този „неразделен“ клас да бъдат анулирани. До една. Вместо това те нагло представят еднаквите си домашни и претендират за отлични оценки.

 

Тазседмичната единица за преписвачите е по повод на зле преписания и дописан доклад на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович. Браво, „Медиапул“, знаехме си, че не сте си научили урока, че изводите трябва да се разграничават от фактите, така че да не звучат като евтина манипулация. Знаем, че не сте евтини. Изобщо не искаме да ви обиждаме. Израз, който сте чували и друг път. Иначе вие си знаете за какво ви плащат – да се правите на журналисти, преписвайки един от друг.

 

3 април, петък

Девиз на деня: Джуркана система за дела ала Бойкикев

 

Централизираната система за случайно разпределение на делата в Темида не била случайна. Ха добро утро! Като ви казвахме, че при Ристо Бойкикев няма нищо случайно, много врякахте и крякахте, че не било така. Това джуркане на делата, при което правилни хора плейтват правилни чинии и се оценяват сами, е от ВИП-шкембеджийницата на Бай Ристо Бойкикев. Някои не умеят и един джуркан боб да направят, други джуркат цяла система. Кой каквото.

 

И Вальо Аптеката тръгна да мери даренията на килограм. При това насред парламента. Да я зареже тази работа с меренето и да каже защо в аптеките му няма маски и дезинфектанти. Въпрос от социалните мрежи, в които се оглежда..

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.