Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

3 юни, понеделник

Девиз на деня: Наесен с песен


Първо класиране на първолаците. Кой успял – успял. Винаги има втори шанс за останалите. Няма да има неприет първолак, уверяват от РУО-София. По-любопитно е случващото се след класирането в т. нар. елитни училища, в които класовете по традиция набъбват наесен. Там атмосферата е нездравословна. Няма нищо по-вредно за детската психика от общуването и съревнованието с връзкарчетата, вкарани по втория начин. Каквито родителите – такива и децата им. Нагли, безпардонни и закърмени с увереността, че парите и връзките са трамплин в живота.


Казват, че който се смее последен, най-добре се смее. И за уредените първолаци важи. И за амбициозните им родители.


Училището на бъдещето: Учителка на първокласници ги наставлява: „Сега, ученици, ще имаме четене. По този начин хората инсталират софтуер в своя мозък.


1989 г. - образователната ни система не е перфектна, но дава много добри резултати!

2030 г. - убразувателната ni systema e жили бонба - си4ко шес!


4 юни, вторник

Девиз на деня: Кукуригупетлювци


„Гражданите всеки път с изненада откриват, че яйцата не растат по дърветата. Поради тази причина петлите трябва да кукуригат, а кокошките да кудкудякат, независимо от това дали на някой му харесва или не!“. Това не е реклама за гейпарада на 8 юни, макар че звучи съвсем актуално и за тази проява. Част от изказване е на кмета на община Гажак в Югозападна Франция – Брюно Дионис дю Сежур, който излиза с инициатива характерният звуков фонд на селските региони, включващ кукуригането, кудкудякането, лаенето, цвиленето и мученето, да попадне в списък на националното наследство на Франция. На градоначалника му омръзнало срещу неговите съграждани да бъдат образувани дела заради шума, издаван от селскостопанските им животни. Фермерката Корин Фесо например се сблъскала с Темида заради петела Морис, пробуждал с кукуригането си свикналите да си поспиват по до късно виладжии. Изкукуригалите чичковци и лелички поискали от съда да се вземат мерки срещу пернатото. „Недопустимо е виладжиите да ни диктуват как да живеем живота си, изтъква кметът. Когато аз отида в града, не тръгвам да искам да бъдат премахнати светофарите и спрени автомобилите, защото не ги харесвам!“


5 юни, сряда

Девиз на деня: Събраха се


„Боецът“ на Цветан Василев посегна на журналист, след като не му хареса въпросите. Люба Кулезич рискуваше да й отвърти и на нея един, след като тръгна да го разпитва. Оказа се, че това са едни добри въпроси и гостът се държа уважително към нея. Шефът им Цветан Василев също хареса предаването.


И грантаджиите в тоги се събраха като за реклама на македонска наденица. Нещо като „Стройте се, пребройте се“. Така, трябва да се знае кой от кои е, когато се дават персонални поръчки. Голата Темида да се срамува в ъгъла.


Обобщиха резултатите от миниматурите в четвърти клас – българският добре, математиката горе-долу, Човекът и природата и Човекът и обществото – пълна скръб. И тъй като монетата винаги има две страни, не можем да не ръкопляскаме във възторг. Резултатите сочат 101 процента успеваемост, като се има предвид с какви учебници боравят учителите и учениците в началния курс.


6 юни, четвъртък

Девиз на деня: Българи, юнаци, дракулаци


Видният археолог проф. Николай Овчаров метна във въздуха поредна сензация – че Дракула бил българин. И като го емнаха, че не било така, че търсел сензация и други такива. Хич не са прави тези, които си мислят, че само се прави на интересен. Дракула в наши дни е стопроцентов българин. Има много версии с какво се занимава. В една от най-разпространените раздава бързи кредити. Има офиси на всеки ъгъл. И примамва лековерните с обещания как има едни пари за раздаване, които даже не иска чак толкова, а и не придиря много на закъсалите. Пише си го в обявите: „Кредити до 5000 лева, може и с лошо ЦКР“. От вампирските филми се знае – кръвопиецът иска информирано съгласие от жертвата си. Получи ли го, изцежда и последната капка кръв. Този подход прилагат и фирмите за бързи кредити. По тази логика и те са пълни с братовчеди на Дракула, а за мобилните оператори, горивата, ЧЕЗ и Топлофикация да не говорим. Излиза, че дракуловците по родните ширини никак не са малко. Ненаситни са. И са много далеч от героичния образ на Влад Цепеш.


Колкото и да не ни харесва, ние сме всичко онова, в което ни обвиняват. Ако не припознаем Дракула, дори и само от кръвопийската му страна, това означава да се отречем и от Андрешко. А той е национален символ с тарикатщината си и селската хитрост на дребно. За Бай Ганьо да не говорим – един достолепен и снажен мъж със самочувствие. Естествено, че е повече българин от метросексуалните женчовци. По-добре той да пъчи космати гърди и да се провиква басово „Булгар! Булга-ар!“, отколкото някакъв инфантилен тип с неидентифицирана полово идентичност и епилирани гърдички да натрапва евроценностите си и да се срамува от всичко българско. С такъв най-много да си бъркате чорапогащите, хайде няма нужда.


Хайде да не се правим на такива светци. Дракула може и да е герой за някои, но досега да е потънал в забрава, ако не беше легендата. А в нея той е кръвопиец. За ужас на веганите, целият прогрес в човечеството е обилно полят с кръв.


7 юни, петък

Девиз на деня: Делим журналистите на наши и ваши


„Като професионална асоциация ние нямаме никакви съмнения относно нуждата от журналистически разследвания и ползата, която носят на обществото и ще работим тази нужда да се осъзнае от колкото се може повече представители на българското общество, които да развият нетърпимост към всеки опит за ограничаване на тази важна част от журналистическата професия.“ Откъс от позиция на Асоциацията (на Прокопиев) на европейските журналисти, публикувана на 15 септември 2018 г. в подкрепа на журналисти от „Биволъ“.


5 април 2019 г. АЕЖ изпраща сигнал до германското посолство заради „предполагаема заплаха към журналист на Биволъ“. Предполагаема, правилно го прочетохте.


7 юни 2019 г. Изданията на олигарха Прокопиев и сайтовете от приятелския му кръг усилено препечатват безпрецедентна позиция на АЕЖ, в която се подкрепя и толерира физическото насилие над журналисти. Много европейско мислене, няма що. Но показва истинското лице на въпросната асоциация, която дели журналистите на наши и ваши. „Нашите“ са винаги прави, даже когато не са. За другите – як кютек. Винаги има защо.


Когато журналистите от кръга „Капитал“ и дружките им от „Биволъ“ задават въпроси и размахват пръст на разни хора, това е безгранична репортерска смелост. Когато въпросите ги задават журналисти, причислени към някакъв вражески кръг, това е провокация. Дерзайте, труженици на „свободното слово“, асоциирани европейски журналисти (на Прокопиев) и други. Свободата на словото не е частен бизнес. Имаше едно време, в което всички журналисти трябваше да са по калъп и да мислят и пишат еднакво. Там ли искате да се върнем? Няма лошо. Но спонсорите ви по онова време не бяха назначени за олигарси. Ако върнем часовника на времето, току-виж приватизацията на „Каолин“ и „Дамяница“ не се случила. И тогава какво правим?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10-14 юни)

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмичен мониtоринг (27 – 31 май)

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.



Седмичен мониtоринг (20 – 24 май)

Дъждовното време породи слухове за неделен флашмоб за бране на гъби. За тези, които предпочитат в такива дни гъбите да си ги купуват от търговските вериги, прогнозата е далеч по-благоприятна. Човекът с ясен избор винаги има ясен хоризонт и избор накъде да поеме. Гъбарите да си държат мухлясалите принципи на проветриво и да не дават акъл пред монитора. Техният път е безпътица.