Още една седмица с баба и нейните болки в ставите. Но сега тя е различна... Още една седмица доводи за и против оставките на тримата министри, подадени след трагедията в Своге. Още една седмица, в която учените и метеоролозите демонстрират, че разводът им ще стане по трудния начин. Още една седмица, преди да настъпи суматохата около първия учебен ден на 15 септември. Но сега и той е различен. Зачертаваш два дни в календара и всичко си идва на мястото. На 17-и, като на 15-и.

3 септември, понеделник

Девиз на деня: Няма директор, има дъжд


Управителният съвет на Българската академия на науките (БАН) реши да си отмъсти на метеоролозите, оставяйки ги без директор. С това „феодалните старчета”, както ги нарече преди време един министър, урониха престижа си така, както никой не би могъл да го направи вместо тях. Не предвидиха обаче, че всички ръководители на звена и отдели в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) ще подадат оставки в знак на солидарност с Христомир Брънзов. А на тяхна страна застана и просветният министър Красимир Вълчев, според когото това решение оставя усещането за „наказателно отношение”.

Поредният епизод от драматичния развод между БАН и НИМХ ядоса и времето, което пусна бърз дъжд над София. И това ако не е наказателно отношение, здраве му кажи. Кой знае какво ще се посипе от небето, ако се сбъдне прогнозата, че общото събрание на академиците мисли още гевезлъци.

Открай време се знае, че темата за времето е универсална и винаги може да влезе в употреба. Нискочел мутрафон хвърлил око на интелигентна девойка, която не му се връзва на плоските шеги и свалки. Върти се, суче се, не се сеща как да й привлече вниманието. „Виж там, нещо за времето й кажи. Това винаги върви, когато няма какво друго да кажеш, пък и няма да изглеждаш много тъп, защото какво толкова има да се приказва за времето”, посъветвали го. Речено-сторено. Заредил се на другата сутрин мутрафонът. Идва девойката насреща му, след нея подтичва йоркширски териер. Теглил умникът един шут на йоркито и със загрижена физиономия съобщил на слисаната стопанка: „Ужас, времето се разваля. Виж кучетата днес колко ниско летят.”


4 септември, вторник

Девиз на деня: Баш реформаторът и гнусливите


Страната има спешна нужда от дълбоки и смели реформи. Смело умозаключение на бивш министър в спешна нужда, който не успя да се докаже като никакъв реформатор, но продължава да бърка дълбоко в нищото и да раздава акъл или в краен случай каквото там се намери. Приятели в нужда се познават. Само Ристо Иванов да се изока и насреща презглава тича някое негово другарче (генералче) по орташка партийна линия. Тича, а тоалетната хартия се вее отзаде му като знаме...


Един умнокрасив политолог се е нафейсбучил за няколко секунди, а от „Дневник” само това чакат. Меракът му още не се е спихнал, а те вече са го изтъпанили на видно място на дувара си. Нали са си комбина, трябва да се поддържат. Та така освен приятелите на Огито Минчев помежду другото да го прочетат и онези, които не симпатизират на бившия преподавател по диалектически материализъм и бивш член на БКП, променил възгледите си по посока на вятъра. От дневника на нафейсбучването става ясно, че Минчев така се е загрижил за народа, че му пробутва някаква резервна мотика. И понеже не знае за какво служи тя, бърза да се отърве от нея и дава акъл на народа да я връчи на избраниците. От последващото изхвърляне се разбира, че авторът се гнуси от народа и възприема сливането на едни или други парламентаристи с него като неприлично деяние, от което въпросните могат да прихванат някоя срамна болест. Такива като него хич и не се пробват да се сливат с народа, че народът като нищо ще ги тури на мястото им.


В обществена тоалетна влиза мъж с високо вдигнати ръце. Застава в средата срещу писоарите и замръзва. Един от пикаещите се обръща към него:

- Нещо да помогна?

Този с вдигнатите ръце само кимва с поглед, насочен надолу. Другият дърпа ципа, изпикава го, пакетира го обратно и пита:

- Нещо парализа?

- Не бе, гнус ме е да го барам...

5 септември, сряда

Девиз на деня: Данък въздух


Поредна еко хрумка – данъкът върху леки и товарни автомобили под 3.5 тона да зависи не само от мощността на двигателя и годината на производство, а и от замърсяването, което причиняват. Ако предложенията за промени в Закона за местните данъци и такси, публикувани на сайта на Министерството на финансите, бъдат приети, логично трябва да се очаква и следваща стъпка – в кварталите, затънали в боклуци и мръсотия, някои ги наричат гета, да се плащат по-високи данъци. На финансистите обаче не им стиска да лансират такава идея, защото са наясно, че е въздух под налягане. То и другата не е много по-читава, но поне събираемостта е гарантирана. Възникват обаче разни въпроси. Ако колата е по-стара, но не се кара редовно, как ще замърсява повече от новата, която гори бензин като змей? Тук опираме до реалните показания в независими пунктове. Колко пък да са независими? И още нещо – ако данъкоплатецът има лична и служебна кола, пита се в задачата, с коя от двете замърсява повече?


По-любопитната новина е, че хората, които притежават повече от едно жилище, ще изгубят 50-процентната си отстъпка, която ползват за данъка за основния си дом. Предлага се облекчението да остане само за хората с едно жилище, което означава двоен данък догодина. Когато това се сервира като гарнитура на новина за данъците за таралясници обаче хората се емват да се разправят за и против возилата на Флинстоун и не виждат как всъщност ги цакат.


Метрото, час пик. Мъж започва да крещи с все сила:

- Помощ, помощ, синът ми се задави с банкнота. Ще умре. Помощ!

Дебела леля се надига невъзмутимо, протяга ръка към слабините на младежа и започва да стиска. Младежът облещва очи, казва: „А-аа” и изплюва петолевката.

Бащата, с възхитен поглед:

- Не мога да ви изразя признателността си. Вие сигурно работите в Бърза помощ?

- Нищо подобно, в данъчното работя.


Труден избор: тъща ви влиза в данъчното, лумва пожар. Може да спасите нея или данъчния. Какво ще изберете:

Отговор А: да отидете на кино.
Отговор Б: да отидете да изпиете една бира.


6 септември, четвъртък

Девиз на деня: Да изкъпем паметника сега


Не е за вярване, че водеща новина за една телевизия беше, че предпразнично мият паметника на Съединението с шампоан. Като се имат предвид топлофикационните проблеми на нацията, къпането за много хора е новина, така че неоползотвореният шампоан все пак може да влезе в употреба.


Денят на Съединението за някои българи е дъждовен. Тарикатите не разчитат на прогнози, а на фалшиви болнични, за да слеят четвъртъка и петъка с почивните дни.


В моловете по празниците е пълно с наблюдатели на ООН... Като видят цените, казват „Оо-НЕ!” И подминават.


7 септември, петък

Девиз на деня: Време за губене

Край на казуса с времето. Край на дилемата наше или ваше е то. Европейската комисия ще предложи на Европейския парламент и на съвета на ЕС да се сложи край на практиката да се местят часовниковите стрелки през пролетта и през есента, за да се осигури повече дневна светлина през зимата, съобщиха от Брюксел. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че „милиони вярват, че в бъдеще лятното време ще е целогодишно и това ще се случи”. А щом Юнкер го казва, трябва да е така.


84 на сто от гласувалите 4.6 млн. европейци в анкетата заявяват, че не желаят повече да се мърдат стрелките на часовниците. Ние сме някъде на дъното по активност с мижав дял от около 0.18 на сто от всички участници в допитването. С други думи – не ни пука изобщо дали ще си правим усилието да мърдаме стрелките с час напред или с час назад. И това не е признак на социална неангажираност, а обикновен прагматизъм. Участието в такива анкети е мижи да те лажем. А българинът традиционно не се връзва на такива номера, защото е наясно, че нищо не зависи от него. Малко по-незаинтересувани от нас се оказват италианците и румънците с участие от 0.04 процента, а на последно място са британците, които догодина трябва да излязат от Европейската общност. Така и така се дистанцират от всички, защо им е да си губят времето с разните му там анкети. Промяната, на която държаха, им е приоритет. Пък и всичко зависи от гледната точка. Последното място автоматично става първо, ако класацията се преобърне.


Ентусиазмът на еврочиновниците е трогателен, чак просълзява. А на прагматичния българин му се завърта в ума коя ще е следващата тъпня, която толкова ще ангажира чиновническия апарат, че да организира всенародно допитване. Нямат ли си друга работа евробюрократите, че си клатят краката и имитират дейност?

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (10 – 14 септември)

Около 60 000 ученици ще прекрачат за първи път училищния праг. Не на 15 септември, както повелява традицията. Но то пък едни традиции... И тази година учениците ще са експериментални мишки. По метода „проба-грешка“ ще тестват както тях, така и нервите на родителите и на учителите. А като стана дума за родителите, в началния курс те вече получиха финансова сурвачка. Помагалата за уж безплатното образование притурят между 40 и 60 лева отгоре към разходите за тетрадки и учебни пособия. То пък едно образование... За без пари – толкова.

Седмичен мониtоринг (27 – 31 август)

Фатални грешки, пропуски и престъпно нехайство доведоха до трагедия със 17 души загинали и 21 ранени. Докато някои гонят звезден рейтинг с репортажи от събитието, други гонят звездни статуси. Хвани едните, та удари другите.

Седмичен мониtоринг (20 – 24 август)

Нападната с ножица медицинска сестра, цапардосана журналистка, набита камериерка на Слънчака, която си искала заплатата... Една седмица, изпъстрена с новини в стил „со кротце, со благо, со малце кютек“.