Седмичен мониtоринг  (3 – 7 февруари)

Седмичен мониtоринг (3 – 7 февруари)

Учудващо е да има водна криза в страна, в която оплюването се е превърнало в масов спорт. Всеки знае, че когато двама се карат, третият печели. Не важи в случаите, в когато двамата са първите в държавата. Ду ю спийк рашън, товарищ судья (дърварски превод на темата на седмицата)?

3 февруари, понеделник

Девиз на деня: Жили, но мед не носи. Що е то?


Грантаджиите в Темида пак зажужаха като кошер. Жилят, но мед не носят. Ако отдаваха толкова сили и енергия и в правораздаването, както в политическите интриги, нямаше да има хора с висящи присъди. Ама има.


У нас е селектиран един особен вид насекоми. Има търтеи в тоги. Има и с униформи. Чиновниците са отделен раздел в науката. Възнамерявах на следващото преброяване да се самоопределя като представител на малцинствена група, за да спечеля благоволението на един комитет и да ме назначат на хонорар да търся под вола теле, но напоследък ме спохожда мисълта да се пиша държавен служител. Нищо няма да търся, нищо няма да върша. Само ще си навия алармата на часовника (за да не изпусна почивките и да не пресроча работното време), ще хокам хората (щото аз им правя услуга, не те на мен) и ще си седя крак връз крак, в очакване на премиите, отпуските и националните празници. Като непушач ще се уредя и с два дни повече отпуска от комините с филтър. Много ли искам? Нека и аз да се почувствам като бял човек! Ако не става по нормалния начин, че в администрацията назначенията са пожизнени, по роднинска линия и с наследствени права, може да се навия да съм чиновник по заместване. Няма място за обида тук. Мераклиите да видят какво им е на мисирките, да заповядат.


4 февруари, вторник

Девиз на деня: Грипна адвокатска ваканция


Двама от адвокатите на Цветан Василев се бъгнаха. Грипът ги стиснал за гушата и им казал: „Стой тук. Не мърдай!“. Затова пропуснаха вторнишкото заседание на спецсъда по делото за КТБ. Връщам си назад думите за чиновниците. Техните болнични понякога ги проверяват.


Един съвет към Националния осигурителен институт (НОИ). Миналата година обясниха, че щели да изискват справки от летищата и ако засекат някой тарикат в самолета, докато се води в болнични, жална му майка. Ако е мръднал до Сърбия, няма опасност да го хванат. Има и други лесни начини - да се ловят такива, дето болен здрав банкер беглец носят на гърба си. Чакаш го да обяви по телефона, че вирусът го е гепил и си пускаш bTV. Видиш ли го там, ясна е работата.


Много специален грип върлува в съдебната зала и проваля заседание след заседание. Уж грип, пък държи с години. Помня, че през 2016 г. Цветан Василев отърва с хрема заседание на Висшия съд в Белград за екстрадирането му. Сега онзи вирус се е прехвърлил на адвокатите му.


Ако някой чуе за противогрипни маски с щампа на Темида, да свирка. Голям бизнес ще развъртим. Ноу-хауто е мое.


Китайците ряпа да ядат с техния коронавирус. Тук такива президентски и премиерски вируси прехвърчаха, че ум да ти зайде. Държавният глава сне доверие от правителството, министър-председателят му върна. А народът, разделен на агитки, подкрепя вирусоносителите.


Един приятел така се впечатли, че побърза да снеме доверие от зимата. Друг се кефи, че досега сме имали циганско лято, но за пръв път имаме циганска зима. Израз е това, израз. Не ми слагайте черна точка веднага.


5 февруари, сряда

Девиз на деня: Как се коват (горят) боклуци


Що е то – мъничко, червеничко, грип не го лови? Тук трябва да кажа ягодка, но тъй като съм проклетия, ще се запъна на въглища. Знаете ли го вица?


Глутница наперени разбойници вълча порода сгащили Червената шапчица в гората.

- Виж са, сладурче! Даваме ти шанс - питамe те гатанка. Ако отговориш

правилно - пускаме те. Ако ли не - ще те оправим всички поред!

- Питайте, питайте. Всичко ще си кажа!

- Добре! Мъничко, червеничко, царят от пътя отбива. Що е то?

- Въглища! - изстреляла уверено, без изобщо да се замисли, Червената шапчица.

- Хохохо! Айде, момчета!

Четири часа групов с*кс. Запотен и доволен, главатарят пита пак.

- О'к! Ако отговориш, те пускаме, ако ли не - знаеш какво.

- Питай! - Мъничко, червеничко, яде се. Що е то?

- Въглища! - категорична е Червената шапчица.

- Хайде момчета! Пак!

И така 7-8 пъти. Вече грохнал, главатарят й се моли:

- Недей така бе, мацка! Хич ли не се сещаш? Ще ти кажа първата, втората, третата буква. Кажи ягодка, молим те!

- Тцъ, въглища, въглища!


Докато ви разказвам вицове, полицаи и прокурори нахлуха в ТЕЦ „Брикел“ на Ковачки, за да видят за какво са им складираните боклуци. Не трябва много ум, за да се сети човек, за какво служат, но такава е процедурата. Така че в осъвременения вариант на вица бизнесменът Ковачки се пъчи гордо, а пред него стоят на колене дузина прокурори и полицаи и му се молят:

- Кажи боклуци!

- Ядец, въглища!


6 февруари, четвъртък

Девиз на деня: Предай нататък!


Точно преди година банкерът беглец Цветан Василев пожела да бъде разпитан. Всичко щял да си каже, ама ако е по интернет. То верно, че му стана навик да си отговаря онлайн на въпроси, които предварително е задал, но май бърка малко жанра. При исканата от него връзка с прокуратурата чрез безплатните приложения WhatsApp или Skype насреща му няма да стоят Академик Оги и Люба Пулезич. Все пак може да разчита на тях да предадат на аудиторията точно какво е искал да каже. Предай нататък!


Мартин Карбовски се похвали в социалните мрежи, че взел 3700 лв. компенсация за разхода по едно гражданско дело и възнамерява да ги изпие с приятели. Дотук добре. Тази седмица стана ясно, че удавен в спирт, коронавирусът гинел. По-любопитно обаче е делото. Някакъв мъж се възмутил от израза „политиката е лека жена“ и сигнализирал Комисията за защита от дискриминацията, където също не били чували за метафора и се съгласили с него, че това е женомразка реч. Човечецът се оказал истински състезател – мятал иск след иск като дискохвъргач. Дано на Карбовски и приятели не им хрумне да вдигнат наздравица за него, че не им мърда ново дело. На обидчивия обаче като жена ще му подшушна едно: Пич, няма жена, която да се обижда на лека! Ако ми го кажеш на мен, ще те черпя едно.


Понеже съм на диета, та да стана наистина лека жена, вместо със зелева чорба черпя ранимия правозащитник с един виц, за да си дообогати речника:

Срещнали се две жени и започнали да спорят има ли сега порядъчни жени.

- Кажи ми ти, муцка, какво значи порядъчна жена?

- Много ясно, муцка, порядъчна е жената, която има един мъж и един любовник.

- Не, това е лека жена.

- Лека жена е, когато има един мъж и много любовници.

- Това е пропаднала жена.

- Пропаднала жена е, когато няма ни мъж, ни любовник.

- Това е самотна жена.

- Самотна е жената, която има само един мъж.


Информация на уше – истинската обида за една жена е да я нарекат „пълна глупачка“. Каже ли ми го това на мен някой, умно ще го тресна с кантара.


7 февруари, петък

Девиз на деня: Плюй нататък!


Петъчно се заемам с темата от седмицата, която най-много ме впечатли. Имам предложение – да наредим всички учители и лекари до стената и да започнем да ги плюем. Докато не отхрачим всичките си жалки комплекси. Оплюването на представителите на тези професии до такава степен се е превърнало в национален спорт, че на никой не му прави впечатление поредния случай. Достатъчно е лицето Х – независимо доктор или учител – да бъде оплюто от някого. И всички вкупом започват да се словослюнчат в социалните мрежи, защото това е сигнал за публичен линч.


Иначе ситуацията е следната – едно мило, съвършено и добре възпитано дете в произволен български град тормози съучениците си. Плюе ги в междучасията и не му дреме за забележките, защото така е научено – можеш да правиш каквото си искаш. Учителите са обслужващ персонал. Ние, любящите мама и тате, им плащаме заплатите. И ако си позволят да ти се скарат, да те плеснат или да ти размахат пръст, ще им стъжним живота. Това радио, телевизии, социални мрежи – ще орезилим провинилата се даскалица навсякъде. А ти, обично наше дете, можеш да си правиш каквото си искаш, защото ние, добрите родители, сме зад теб и те подкрепяме.


Друго дете в произволен български град се прибрало у дома унило и без апетит, защото някаква даскалица му дала урок и накарала съучениците му да постъпят с него така, както и то прави. Истинско престъпление! А как са се прибирали у дома оплютите му съученици – все тая. Важното е, че скъпоценното се е прибрало у дома с увесен нос, защото е било публично унижено в класната стая. Затова ние, перфектните родители, които не търпим такива неща, ще орезилим публично – в национален мащаб – строгата даскалица.


Извинете, но да не сме в Индия? Ако е така, да взаимстваме техния опит и да линчуваме изнасилвачите, крадците и убийците, още преди да се стигне до съд. Там тези престъпници ги събличат голи, замерят ги с камъни, пребиват ги до смърт. Тук тези прояви не предизвикват такова масово недоволство, колкото провинението на учителката, дръпнала ухото на някой келеш. Каква е тая? Какво си позволява? Ей сега ще й дадем да се разбере!


Не визирам конкретния случай, защото до момента се чува само версията на едната страна. А и ако действително масово оплюваната учителка от Пазарджик е толкова некадърна и лоша, едва ли щеше да има подписка в нейна защита. Знам обаче, че да си учител е професия, достойна за уважение. Ако не внушавате това на децата си, не се чудете после, че излизат от училище прости и необразовани. Никой не може да им налее насила акъл в главите, нито да ги научи какво е морал, ако не виждат това в средата, в която живеят.


Чели ли сте „Вечерята“ от Херман Кох, гледали ли сте филма по този роман? Ако не сте, препоръчвам ви го. Понякога любовта към децата граничи с извратено разбиране, че те трябва да бъдат защитени на всяка цена. Дори когато това означава да се прикрие извършено от тях престъпление. Подобни примери има навсякъде около нас. Майка на обирджия, която свидетелства в полицията, че откраднатият телевизор е семейна придобивка. Баща, който осигурява алиби на автоджамбазина син, за да го отърве от присъда. Тези хора са дълбоко убедени, че правят на децата си услуга. Докато обирджията не разбие главата на майка си с чук, защото е отказала да му даде пари за наркотици. Звучи брутално, но за да се стигне дотам, връзката между дете и родител някъде във времето е била скъсана. Детската калпазанщина, която е била оправдана и толерирана, е избуяла в нещо страшно и непредвидимо.


Замислете се върху това следващия път, когато лепите гадни квалификации на човек, когото не познавате, само защото е лекар или учител. И ако трябва, издърпайте ухото на детето си и му отвъртете един шамар, задето плюе и бие съучениците си или ги обижда и унижава, ако не можете да му обясните защо не трябва да постъпва така! Учителят няма право да го направи, защото е непедагогичен подход. Вие обаче имате право! Народът е казал: Бий дупе, за да не биеш гъзище!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.