Всичките прасета на мезета. Няма такава държава. Ретро демократични шлагери, които тази седмица звучат актуално. И пак фалшиви новини, фалшиви хора, фалшиви протести. Няма край всичко това сякаш. Златен шанс за астроложките да изплуват, за да обяснят, че за всички злини на света е виновен Ретроградният Меркурий. И той е вечното ретро.

29 юли, понеделник

Девиз на деня: Разградско гъсеничесто дясно


Нищо лично. Но и тия протести са като ония. Достатъчно ми е да видя озъбените физиономии на едни човеци, за да премина на другия тротоар. Все още не са ме отвратили до степен да мина и на другия бряг, но като ги гледам, част от тях отдавна са там. Разминаваме се отвсякъде. Няма да посочвам поименно хората от ограничителния списък, че са много обидчиви. Поне скоро не са ми звънели да ме питат защо не ги харесвам. Ей на, защото.


Разградското дясно иска да овладее прокуратурата, според зам.-шефа на ДПС Йордан Цонев. Да беше само прокуратурата, да я взимат. Тайните им мераци са далеч по-големи. Не искат прокуратурата, искат държавата. А за какво им е? Ненаяли се. Представям си ги наредени край масата. Сервитьорът премества похлупака. На таблата се показва порция „Каолин“. Присъстващите тракат с вилица и нож, чакат си реда. Но когато сервитьорът се отмества от розовобузия си клиент и родата му, се оказва, че в блюдото вече има само огризки. Нов специалитет. Този път с грозде. И пак разградският лакомник е първенец. А такива кулинарни специалитети се сервират веднъж в живота. Който успял да намаже, успял.


Новите демократи са напаст. Също като китайските гъсеници. Накачулват се по чемшира, а когато приключат с протеста си, оставят само голи клони. Иначе имат концепция как ще реформират и раззеленят храста отново, след като са го умъртвили. Добре де, не са като гъсениците. По-малко са. Ама са по-вредни.

30 юли, вторник

Девиз на деня: Шъ съ мре!

Отпускарският сезон не може да повлияе на депресивното състояние на българската журналистика като цяло. Печатът изобилства от теми, които се надпреварват в кое отношение сме на дъното и къде дълбаем още надолу. Мъж мре от токов удар, докато сменял електрическа крушка (всеки знае, че еманципираните дами не позволяват на мъжете си да се занимават с такива опасни неща). Ученик пада в асансьорна шахта, докато си прави селфи на недовършен (и необезопасен) строеж. Пияни туристи гинат с джетове. Медузи атакуват липсващите летовници – парят ги и ги давят. Изобщо – да му се отще на човек да почива в тази вредоносна среда. Пък и защо да си правиш труда. Цъкваш копчето на компютъра, влизаш във Фейсбук и отиваш където си поискаш. Нека завиждат, гадините!


Мъж се прибира от работа. Гледа, не може да повярва на очите си. Къщата свети от чистота, от кухнята се носи аромат на печено, прозорците измити, пердетата колосани. Жена му седи на дивана и му кърпи чорапите. Впечатлен, той я пита:

- К'во става, цуци? Да не съм сбъркал дома?

- А, не. Всичко е точно. Сготвих супа, изпекох ти пиле, забърках крем брюле, изпрах, изчистих, измих прозорците. Нямаше какво друго да правя и седнах да ти закърпя чорапите. И ако утре пак забравиш да платиш нета, да ме помниш с добро, когато те ликвидирам.


Думата е „загробване“. Последващо евтаназията. Странно как тази хубава смърт, която слага край на страданията, се намести в темата за свинете и африканската чума. Първо ги евтаназират с пяна, после ги загробват. С други думи – приключват дните си с щастливо грухтене.

31 юли, сряда

Девиз на деня: Сбогом, Меркурий!


Астролозите и социолозите си приличат. Не помнят какво говорят преди и след, а и не носят никаква отговорност за несбъднатите прогнози. В Годината на дивата свиня уж всички ги чакали хубавини, благодат, световен мир и други такива. Като не стана нищо от това, си измиха ръцете с Меркурий. Да видим социолозите с какво ще се оправдават, след като Меркурий Ретроградски си тръгна.


Петиция за Меркурий – невинен до доказване на противното! Няма вина клетникът, че хората са смахнати и се връзват на ретроградни теории.


Астроложката Светлана Тилкова-Алена изби рибата с прогнозата, че „Ретроградният Меркурий ще отмъсти жестоко на стопаните, които в момента укриват заразените си прасета от властите“. Много ясно, че ще ги крият. На виенски бал ли да ги заведат в тази ситуация?


В защита на глиганите, под чийто символ минава годината, ще цитирам отново Алена: „... но глиганът не е канибал, тъй, че не той е причината за смъртоносната епидемия. Глиганът в съчетание с Юпитер обаче ни разкрива дали и до каква степен епидемията е могла да бъде спряна и дали разпространението й в България е естествено“.


1 август, четвъртък

Девиз на деня: Таен чат


Историята с хакването на НАП загрубява. Тайният чат на хакерите с „Биволъ“ вече не е таен, а шефката на НАП взела трудното решение да не си прекъсне отпуската в разгара на скандала, постфактум взе две оставки. Това се очакваше. Никой обаче не очаква от „Биволъ“ да вземат трудното решение поне веднъж в живота си да се държат мъжки. Ще шикалкавят и ще отричат до дупка, че са специална пощенска кутия.


Не знам за пръскачките пред парламента, но моят проблем е с хакнатия ми кантар. Този, който манипулира данните и ме дискредитира с цел да ме дестабилизира, го чака тежка съдба! Натам отиват нещата.


На фона на скандала с откраднатите ЕГН-та звучи доста еретично, че при сделка с авточасти втора употреба вече ще се иска име, ЕГН, адрес и номер на личната карта. Законопроектът за пътните превозни средства, изготвен от транспортното министерство, който в момента е на етап обществено обсъждане, може да предвиди какви капани крият подобни изисквания. Те НАП пробиха, та автоморгите и сервизите ли няма. Да не говорим, че цялата тази бюрокрация е излишна.


В магазин за авточасти втора употреба:

- Добър ден, трябва ми един ляв мигач.

- Разбира се. Трябва само да донесете акт за раждане, лична карта, нотариално заверени пълномощни от двама поръчители, здравен картон, номер на банкова сметка и бележка, че не дължите пари за местни данъци и такси... А дотогава – в знак на благодарност, че сте наш клиент, ще ви намигна с лявото око.


2 август, петък

Девиз на деня: Че като тръгнат едни съмнения...


Европейската заповед за разследване срещу главния редактор на "Биволъ" Атанас Чобанов още не беше стигнала до Франция, където главният бивол живее, когато европейските журналисти на Прокопиев се изокаха, че това е действие, крайно проблематично. Не мога да го кажа толкова хубаво като тях, та ги цитирам: „това може да има пряк ефект върху тяхната (на журналистите) професионална работа и смразяващ ефект на автоцензура в колегията“. Не знам за европейците на Прокопиев, явно се знаят поименно, но за Чобанов чух преди няколко години, че бил журналист. Продължавам да се съмнявам.


След новината, че Ретроградният Меркурий си отива, стана ясно, че всъщност не той, ами Слави Трифонов си тръгва. За да се върне съвсем скоро с чисто новата си партия „Няма такава държава“. Може и „Тайсън кючек“ да я кръсти, тъкмо ще обере вота на голяма категория избиратели. Нямам нищо против шоуто на Слави Трифонов да се пренесе в парламента, стига да не (ми) пее. При това условие даже ще гласувам за него.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (7 – 11 октомври 2019)

Има нещо общо между традиционно изпадащите зад борда политически формации и Женския пазар, и това са търговските трикове. На сергията най-отпред се излага на показ т.нар. представителна стока. Лъскава, гримирана, фотошопирана. Вместо нея обаче ти пробутват нещо, дето не става ни за лютеница, ни за компот.

Седмичен мониtоринг (30 септември – 4 октомври)

Те сега вече убиецът Джок Полфрийман може и да стане „Човек на годината“. Сега, когато цяла глутница от платени правозащитници и зависими от олигарси медии се хвърлят настървено срещу всички онези, които се опълчват на това австралийският тарикат да бъде реабилитиран. Сега, когато медиите бухалки нагазиха етичния си кодекс. Сега, когато платените „демократи“ показаха, че усещането им за демокрация е изкривено и маниакално. Какъв е следващият стадий - да бесят инакомислещите по дърветата?

Седмичен мониtоринг (23 – 27 септември)

Цялото кралско войнство на „не-журналистиката“ се втурна да брани честта на съдия К. К., който не рачи да обясни мотивите за освобождаването на австралиеца Джок. Същият този Джок Полфрийман изчаква общественото напрежение да утихне, за да си духне под опашката. Не бил платил кръвнина на почерненото семейство. Не бил се покаял и превъзпитал, според надзорниците. Много важно какво смятат те. Щом на съдия К. К. му е през калпака за тези подробности, не чакайте особено развитие по случая. Имало едно време подсъдими по делото САПАРД, имало едно време Джок Полфрийман. Само хелзинкските защитници са неизменна величина. И на тях не им пука за правата на онази част от обществото, от която нямат финансова изгода. Виж, чуждите интереси ги бранят отлично.