Седмичен мониtоринг  (27 април – 1 май)

Седмичен мониtоринг (27 април – 1 май)

Зор, зор да няма мерки. Ето, че постепенно отпадат. Знам какво няма да ми липсва със сигурност, когато извънредното положение отмине. Няма да ми липсват въпросите на журналистките, които изнесоха Националния оперативен щаб, който упорито следяхме. Нищо лично, но можеше поне една от тях да излезе от шаблона и да попита нещо съществено. А ако няма какво да питат, не беше необходимо изобщо да ходят. Обществото щеше да мине и без тях. И без хилядократното повторение на въпроса за заплащането на полицаите на първа линия и онези по КПП-тата, които „пращаха“ хората с декларациите да садят домати, вместо да ги прегледат. Имало грубо отношение към униформените по КПП-тата, оплака се не един ръководен фактор в МВР. Да бяха отишли да видят част от хората си как се държат и тогава да приказват. В такива ситуации често се вижда кои са хората и кои избиват комплекси, защото се чувстват извънредно значими.

27 април, понеделник

Девиз на деня: А тоалетна хартия да имате?

 

Понеделнишки пред сградите на НАП се заформиха дълги коронавирус опашки. От тези, на които дистанцията е химера. Има неща, които не можеш да проумееш, колкото и да ти ги обясняват. Защо например е опасно да седнеш на пейка в парка, а не е опасно да седиш на двойна седалка в градския транспорт, където всички си дишате въздуха заедно. Любопитно ми е и какъв е смисъла от маските, които повечето пътуващи в автобус 79 например носят като якички.

 

Опасно е да казваш истината за олигарсите. Рискуваш да се озовеш в нечий доклад или изперкала протестърка да ти звъни по 60 пъти, което според прокурора Х не е телефонен тормоз. Рискуваш прокурора Y да забрани изданието, в което работиш, защото правото му е хоби. Рискуваш да не те пуснат на пресконференция, на която се говори за прозрачност и истина. Ако ти стиска, поемаш риска и казваш истината за олигарха. Защото разните му там европейски журналистически организацийки с дълбоко неизвестни „колеги“ не могат да запушат устата на свободното слово. Могат единствено да бършат розовите части на някой провален олигарх с докладите си. И те го правят.

 

Чета поредното нехигиенично изстъпление на Асоциацията на европейските журналисти и се сещам за един виц, който адаптирам и посвещавам специално на тази организация:

Върви си Червената шапчица из гората. Още не се е чуло за COVID-19, няма забрана за посещаване на природните паркове, няма КПП-та и декларации, така че Червената шапчица може да отскочи до баба си, за да я нагледа. Нищо че е от уязвима за коронавируса възрастова група. Червената шапчица е храбро момиче, така че си подскача, диша дълбоко без маска, души цветчетата. Не щеш ли, вижда от храстите да наднича клекнал вълк с порозовели от напъване бузи.

- Аз съм Червената шапчица, отивам на гости при баба, нося й кошничка с питка от лимецово брашно и масълце – почва тя по сценарий.

Вълкът, който си върши неговата работа, я прекъсва:

- А тоалетна хартия да носиш?

- Не, само онзи доклад, дето ми го поръча – отговаря Червената европейска журналистическа шапчица.- Ако ти върши работа, да ти го дам.

 

Послепис: Вече малко употребеният доклад на Асоциацията на европейските журналисти е прехвърлен с дарителска партида на „Медиапул“, „Фрогнюз“, „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и останалите от приятелския кръг. В случая най-голям късметлия е олигархът Иво Прокопиев, защото се е избърсал пръв с доклада. Всички по веригата понамирисват.

 

28 април, вторник

Девиз на деня: Вайбър комплекси

 

Двама мъже са заплашили със смърт началника на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски. Тази информация е сред водещите във вторник. Би следвало обаче едно уточнение. Хората, които пращат заплахи по вайбър не са точно мъже. Не и по начина, по който избиват комплекси. Независимо каква основателна причина имат да са ядосани на щаба и на мерките, заплахите не са о'к. И не са проява на мъжество. Друго са. Те си знаят какво. Но решението на проблема им не е във вайбъра. Той не вдига увиснали п*шки.

 

Отсъствия за децата, които отсъстват от час по време на дистанционното обучение, поискали учители. Я пак? Това са камъни в градината на доставчиците на интернет, ЧЕЗ, МЕЗ и кой ли не още. Никой не отсъства от онлайн час без основателни причини, особено ако някой родител му диша във врата. И това е следващия, много по-сериозен проблем, от това – дали някой е бил изхвърлен от „Тиймс“ по време на урока или интернетът е спрял и ученикът е висял пред компютъра като прани гащи – неприсъствено.

 

Ако някой отчита дистанционното обучение като успешен модел, това си е негова работа. Факт е, че много родители така и не осъзнаха, че извънредното положение е повече тест за тях самите, отколкото за децата. Опитното око на учителя може да различи в кои домашни работи има родителска намеса и кои са правени самостоятелно. Лъжата не бива да се толерира, особено в тази крехка възраст, когато се изграждат характери. И в този смисъл не беше добре, че част от родителите попълват онлайн тестове с децата си или им подсказват на глас, без да си дават сметка, че всички ги чуват – както учениците, така и учителят. Тази колективна шестица, която ще получат заедно родителят и детето, е посредствена и лоша оценка, когато се раздели на две.

 

29 април, сряда

Девиз на деня: Инкасаторът винаги звъни два пъти

 

Пощальонът винаги звъни два пъти. А инкасаторът? Логичен въпрос, след като в сряда се разбра, че инкасаторите плъзват отново по обектите 14 дни след отпадането на ограничителните мерки. Не вярвам да липсват на някой, още повече, че отчитането се изразява в записването на едни цифри от водомера. Не 200, 1000 имота могат да се обиколят преди и след епидемия. От което загубите по тръбата не намаляват.

 

Същата работа и с тока. В един софийски квартал, няма да го казвам кой е, кметът си знае, резнаха тока на едни схлупени къщи със самонастанили се в тях роми. Веднъж, два пъти, три пъти. Уж щяха да събарят въпросните къщи. Месец-два прекараха в мрак, само на улично осветление. Тази зима прозорчетата на къщите отново светнаха. Не знам дали инкасаторът минава оттам. Но малко ме съмнява, че звъни два пъти на такива консуматори.

 

 

30 април, четвъртък

Девиз на деня: Неволите на Лозан

На шефа на ВКС не му върви. Ту някой Черен лебед размахва крила покрай него и той изпада в конфузно положение да се обяснява за имотите на жена си. Ту в Съдебната палата дъни чалга, а съседите не споделят този вулгарен стил. Никой не се интересува от подробности в случая и на никой не му е до неволите на Лозан (Панов). Става въпрос за една непозната категория за някои хора, в това число и магистрати – нарича се морал. Ако един председател на съд не може да носи отговорност, да си потърси по-подходящо място, например като охрана на съответната институция.

 

Всички читатели на „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Фрогнюз“, „Свободна Европа“, „Дойче веле“ (българска секция), „Факти“, „Лакти“ и останалите пера по ветрилото на олигарха Иво Прокопиев вече знаят, че има добри и лоши дарители. По-точно един лош – Делян Пеевски. Да приемем, че този лош човек и даренията му са тежък проблем на олигарсите. Да приемем също, че те не чувстват морална необходимост да се разделят с част от спестяванията си, защото това са си техни лични средства, добити с много честен труд. Въпросът е кого лъжат тези аморални същества, освен себе си?

 

1 май, петък

Девиз на деня: Маски долу!

 

Маски долу! Масов маратон до Копитото. Среща в кварталната бирария. Разходка по „Витошка“. Чувството за свобода е неповторимо. Безразсъдството също. Властите в Швеция не били толкова строги, разчитали на самосъзнанието на гражданите. Е, на какво да разчитат тукашните власти, след като това качество не е възпитавано и отгледано у нас?

 

Зарежете маските, те не бяха и не са такъв проблем, даже ще ни липсват, ако сме ги приемали освен всичко и като моден аксесоар. Какво ще правим през юли, когато евентуално ще започне летния сезон? Повечето хора, спрели тренировки и всякакъв спорт заради карантината, вече са като „мишелинчета“ - пухкави, на гривнички, бухнали и превтасали. Това вече е истинско основание да се провали летния сезон.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.