Измислици- премислици – имало едно време такава поредица за деца. Сега пак я има – вече за възрастни. Някакви отрудени хорица се радват, че с търкане на талончета ударили кьоравото. Други се радват, че те се радват. Как пък не се намери спечелил, който да каже, че ще проиграе парите на хазарт, ще си завъди харем или ще инвестира в тумбака си. Всички еднотипни мечти и намерения отдавна навяват едни съмнения, че печалбарите не са, което са. Чак сега ли го проумяха това от прокуратурата и всъщност има ли лоша реклама? Защото се сещам за доста реклами на кремове, които превръщат разни красавици в още по-големи красавици, а на по-обикновените жени нямат ефект. А също се сещам и за разни, дето раздават кредити на разсипия, взимаш парите, щракаш с пръсти и харчиш на воля.Тях кога?

27 януари, понеделник

Девиз на деня: Манджа с грозде


Специализираният отряд за борба с тероризма щял да премине под шапката на жандармерията. Манджа с грозде в Закона за МВР, където непрекъснато текат разни объркващи процеси. Служби и дирекции се местят като пионки в играта „Не се сърди човече“. Само администрацията е неизменна величина и не намалява особено при всичките промени и обединения.


Повече от ясно беше, че отслабването на Алла Пугачова няма да доведе до нищо добро. Тези дни звездата на руската естрада показа чисто новото си лице. Не, това не е грешка на природата. И не е много за показване. Във всеки случай Алла няма да изгуби нищо ако се прекръсти на Халла. Повече подхожда на бедствието, произтекло с нея самата.


Беше време, когато протестиращи тийнейджърки ревяха театрално и гушкаха полицаи. Беше време, когато протестиращи каки проветряваха на балкона на офиса си срещу „Опашката на коня“ габаритен реквизит – среден пръст, с който почти професионално си служеха. Тийнейджърките пораснаха и спряха да се раздават по площадите, а каките не ги искат вече. Сложни и необратими процеси. На охраняващите и протестиращите пред МРРБ не им беше до целувки.


28 януари, вторник

Девиз на деня: Тече, ама не всичко тече


Следим язовир „Бели Искър“ в реално време“ - изявление на кметицата на София Йорданка Фандъкова. Предстои едно преливане от пусто в празно. Първо ще даваме вода на перничани, после те ще дават на нас. Надявайте се! А източилите язовирите престъпници и нехайни администратори се снишават и изчакват бурята да отмине. Само че бурята се е объркала и валежите се насочват към Израел. Не знам дали там празнуват Китайската нова година. Ако е така, металният плъх неизменно е с дъждобран, докато ние играем шамански танци за дъжд и пълноводие.


Китайско ли е, не ми го хвалете! Дръпват ми се очите, само като си представя какво ни очаква в година, в която някакъв плъх мърда с мустаци насреща. Това предизвиква у мен неистово желание да побегна в обратна посока. Не знам защо толкова се прехласват феновете на китайския зодиак. Малките мишки се превръщат в големи вредители. Напаст. Зарази. Никак не е случайно, че Китайската нова година стартира с коварен китайски коронавирус. Уж обясняват, че бил пренесен от змии, но не им вярвам на тези теории. Металният плъх ще да е бил. А какво ли още ни готви, не смея да мисля.


Всички проблеми идват от Китайските нови години и свръхочакванията, с които те са натоварени. Година на петела – на ти птичи грип. Година на Глигана – свинска чума. Година на Плъха – коронавирус. Демек, плъх с корона. Цар Плъх! И това, както вече казах, е само началото на царуването на гадините.


Легендата гласи, че плъхът изобщо не бил предвиден в китайския календар. Нефритеният император организирал състезание между животни. Всички участвали честно. В последния момент обаче плъхът буквално изблъскал котката във водата и се наместил на нейното място. Кой знае дали и свинските неволи миналата година не са негова работа. Може да си е наумил да зачеркнат всички зодии в календара и само той да се върти. Прави си обаче сметката без кръчмаря. Време е котките да получат своя реванш.

29 януари, сряда

Девиз на деня: Имаш да имаш поща


Пощите бавели писмата от Китай заради коронавируса. Първо ги дезинфекцирали, после ги пускали в кутиите. Ще рече някой, че цялата кореспонденция идва от Китай.


Слабо известен факт е, че на Български пощи дължим редица изобретения като синьото сирене, стафидите и оцета. Нищо чудно и папирусите да идват оттам.


Със забавено действие са и реформите в армията. В сряда стана ясно, че се предвиждат промени, които да позволят и хора над 40-те да постъпват на войнишка служба. Тъкмо ще започнат работа, и ще им дойде време да се пенсионират.


И от Министерството на образованието са в пълен шаш как да процедират. Вместо да премахнат външното оценяване в четвърти клас, което е напълно излишно, образува нерви на родителите и учителите и побърква децата, сега от МОН щели да пращат аудиозаписи и примерни бланки, на които да се отбелязват отговорите. Лесно беше едно време: „Вади двоен лист“ и се започва. Сега тестовете приличат на талони за националната лотария, в които мнозина разчитат на чист късмет. Само дето печалбарите не ги показват по телевизията.


30 януари, четвъртък

Девиз на деня: Бояджиите и Альоша


Катили с акъл на амеби заляха за пореден път паметника на Альоша с червена боя. Сигурно се имат за големи герои. Засилената охрана, която обещава кметът на Пловдив Здравко Димитров не е решение. Докато се намират грантаджии в тоги, които да тълкуват вандалските бояджийски набези като форма на себеизява и изкуство, такива недоразумения ще цапат публичното пространство и ще се изживяват като нещо. Всъщност са нищо. Въздух под налягане, омазан с червена боя.


28 000 прецакани пепеляшки. Готвеха се да танцуват на бала със стъклени пантофки по индивидуален размер и да вземат мерките на портфейла и сейфовете на милиардера Юсаку Маедзава. Новината, че се отказва да си хареса булката за Луната, поля със студен душ мераклийките да си разтъпчат пантофките дотам. Имало и българки сред тях. Желателно е да не си признават. Може пък да им излезе късмета и тиквата каляска да ги откара при някой друг зажаднял за спътничка в живота звезден принц.


31 януари, петък

Девиз на деня: Да бъдеш или да не бъдеш... Черепа


Тука има, тука няма... Божков. Когато един бизнесмен твърди, че се чувства застрашен, не прави прогнози за времето по всички телевизии. Г-н Череп дълги години успяваше да се движи по периферията. Не може да не направи впечатление активността му през последните дни. Това обърка и стратегията на медиите от кръга „Капитал“. Не може да не се забележи симпатията, с която те се отнасят към хазартната игра на г-н Черепа. Май си спомнят за своя шеф – олигарха Прокопиев, който неустрашимо се понесе към Сингапур, когато уж се страхуваше за живота си. Сега, когато картите му са свалени и вече е видно, че разполага само с нефелни жокери от „Америка за България“, Прокопиев не се крие. И г-н Череп твърди, че не се крие. Напразно го търсят. Не е нито в Сингапур, нито е в Белград. В телевизора е.


„Да бъдеш или да не бъдеш?“. В сумрака стои един бизнесмен, който държи в ръка череп и си задава сакрални въпроси. Какво му отговаря черепът, ще разберете от следващия епизод. To be continued...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (30 март – 3 април)

Поредна седмица, в която социалната изолация и дистанция свалят много маски и зад тях се виждат оголени зъби. За и против разходките. За и против мерките. За и против живота. За и против възрастните хора. За и против майките с издивели от затворническия режим деца. А между „за“ и „против“ има толкова нюанси.

Седмичен мониtоринг (23 - 27 март)

Заедно! Дума на седмицата, на месеца, на годината. Думата на много месеци и години напред! Ако някой още не е разбрал, от тази скапана смъртоносна заплаха, която надвисна над целия свят, никой не може да се спаси поединично. Забравете за фантастичните филми, в които един човек спасява човечеството от коварна епидемия – като си цъка на компютъра или като гони лошите, забъркали убийствения бацил в тайна лаборатория. В реалността няма супергерои, които печелят Оскари за добре изиграната роля. Днес всички – политици, общественици, редови граждани, сме бойци на фронта срещу заразата.

 

Седмичен мониtоринг (16 – 20 март)

Животът в големите градове замря под карантина. Ръкопляскаме по балконите за онези, на които довчера налитахме на бой. Ръкопляскаме на учителите, след като по принуда прекарахме малко време с децата, които очакваме те да възпитат. Оказа се, че е по-лесно да си купиш бурка онлайн, отколкото санитарна маска. Спекула има, спекула няма! Всички я виждаме, освен проверяващите. И нова форма на благотворителност – под условие.