Светът се е смахнал и никой вече не се учудва на това. Докато в Швейцария се допитват да имат ли кравите рога или да нямат, софийското БСП се вълнува от съдбата на травеститите на площад „Македония“. Една изпаднала зад борда партия се бори за електронното гласуване, а бакшишите в София се бунтуват, че трябва да има минимална цена на таксиметровите превози. Само Лозан Панов бяга ли бяга, не можеш го стигна.

26 ноември, понеделник

Девиз на деня: На хубава крава, рогата й отиват


Ако един мъж има рога не е задължително жена му да му изневерява. Може да си е говедо. Тази простичка хипотеза няма връзка с пряката демокрация. Тя е друга работа. Както знаем обаче, приятелите са си приятели, а сиренето е с пари. И швейцарското също.


Понеделнишки излязоха резултатите от референдум в Швейцария за рогата на кравите. Големи са швейцарците. Навили са си на масрафа, могат през ден да си организират референдуми. Пряката им демокрация е резултат от стандарта им на живот. И понеже нямаме никакъв шанс да ги настигнем в това отношение, остава само да им завиждаме на ищаха за референдуми. Те не са ни обаче пример за подражание.


Дали да се строят вили или не, дали да има армия, дали да се карат автомобили в неделя – швейцарците са готови да се допитват и препитват по всякакви теми. Който не е поискал, не е инициирал референдум. И това би било хубаво, ако не струваше пари. Пари, с които не разполагаме. Швейцарското сирене може да е характерно с дупките си. Тук пряката ни демокрация изглежда по този начин – на дупки. Хора с мрежест морал, които гонят някакви лични интереси и цели. Те не са изразители на мнение, а манипулатори. Предоставим ли им такъв механизъм, ще злоупотребят и с него. И ще омърсят пейзажа, както са свикнали.


Швейцарците могат да възприемат референдумите като част от националната си идентичност колкото си щат. Тук нацията е съвкупност от двукопитни, скупчени поради обстоятелствата на едно пасбище. Можем да мучим индивидуално и групово, но рогата изобщо не ни служат за украса. Подрязани или не, сме склонни във всяка ситуация да се мушкаме едни други до омаломощаване. Защото стадният инстинкт никога не може да се задейства. И това изобщо не е повод за хвалба, а тъжна равносметка.


Проблемът с референдумите е, че в повечето случаи те не се отнасят за конкретни неща, а са на толкова отвлечени теми, че дори инициаторите им не знаят какво очакват от тях. Организаторите всъщност много добре знаят какво ще постигнат, но не ни го казват. Или се оплитат в лъжи, така че действително превръщат референдума в мръсна дума. Нещо подобно се случи с протестите. Хората вече се въздържат да излязат на протест дори по теми, които пряко ги ощетяват, за да не ги оприличат на професионалните протестъри. Сакън!


Иначе рогата, ако се замисли човек, не са чак такъв проблем. Всичко зависи от гледната точка. Свирепа съпруга заплашва мъжа си при семеен скандал:

- Ако не млъкнеш веднага, излизам навън, хващам първия срещнат и ти слагам веднага рога.

- На хубав човек, и рогата му отиват – отговаря завалията.


27 ноември, вторник

Девиз на деня: В търсене на... Лозан


Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет поиска обяснения от шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов защо плюе тенденциозно Темида. Той се фръцна обидено и избяга. Кои са тези, че да му искат обяснение точно на него? Какъв е този другарски съд? Това, което той има да каже, го казва. Където трябва и на когото трябва. А те тръгнали с претенциите...


Гузен негонен бяга? Нищо подобно. Лозан бяга, когато му изнася. И поведението му не е гузно, а нагло. Той се поставя над законите и се държи като политик. Съдия е и в същото време не е съдия. Политик е и в същото време не е политик. Нещо като нищо. Нищо като нещо. Игра на думи. И не само.


Абсолютна истина е, че изводите за един човек се правят и по приятелското му обкръжение. Неслучайно кръгът „Капитал“ харесва толкова много Лозан. Сега го харесва. Защото беше време, в което не го харесваше чак толкова. Хич даже. Но моралът на „капиталци“ е имал и други странни проявления. То морал ли е да го опишеш. Грантаджийска му работа!


Бягството на Лозан е въпрос на личен избор. И не е. Ако лицето Лозан бяга по улицата за здраве, няма проблем. Едва ли някой ще тръгне да го гони. Ако шефът на ВКС бяга от въпроси, това е вече проблем. И то сериозен. Защото показва една добре позната арогантност и безпардонност, която изплува в най-уродливия си вид от стенограмите „АРГОгейт“. Това е кандидатът за президент на кръга „Капитал“, който не става за нищо. А не става, защото така са го преценили другарчетата му. И щом не става за президент, трябва да му се намери ниша, в която да се изявява. Ето там вече се вписва чудесно.


Колкото и да бяга Лозан, феновете му от „Капитал“ и присъдружните медии на кръга винаги го настигат. За да му подложат микрофони услужливо. А му ги подлагат така услужливо, защото знаят добре какво да очакват. Смелият Лозан никога не се отклонява от „правата линия“. Бяга по тъча, само когато го гонят с въпроси, на които не може да отговори със заучените си фрази. Бягай, Лозане! Бягай и когато не те гонят. Бягай, пък докъдето стигнеш. Само да не се окаже, че другарите ти са те изгубили на някой завой. Тогава ще разбереш колко самотно е бягството на човек, който за никъде не бърза. Нито съдия, нито политик. Нито рак, нито щука.


28 ноември, сряда

Девиз на деня: Бакшиши без граници


Таксиметрови шофьори в София отново се превъзбудиха. Настояват Столичната община да влезе в ролята на лошото ченге, като въведе минимален праг на тарифата. За да няма самоинициатива обаче, те предлагат цената да е лев – лев и трийсет. За бакшишите няма горен праг – колкото му се откъсне на клиента от сърцето. И тяхната не е лесна, признавам – парите им са все в едри банкноти, никога нямат дребни за връщане. Трябва да се има предвид обаче, че са висококвалифицирани кадри. Всеки от тях поотделно има практически знания и умения да оправи държавата. На думи така. На практика „оправят“ предимно клиентите.


Мъж се прибира подпийнал у дома. Клатушкайки се, отваря вратата на хладилника и се провиква:

- Ей, бакшиш, карай към центъра?

Жена му нервничи:

- Марш в леглото, пияницо!

Мъжът послушно се отправя към спалнята и се бухва под завивките. След малко рипва бодро и с няколко подскока стига до хладилника. Отваря вратата, навира глава вътре:

- Ей, градски, карай към центъра!

Жената го хваща за яката и пак го натирва към спалнята. Така два-три пъти. На сутринта жената се събужда с натежали клепачи, гледа – леглото празно. Отива в кухнята – от хладилника няма и следа. „Брей – почесва се тя по главата.- Да му се не знае и бакшиша с бакшиш, моят явно го е навил да вземе курса“.


След новината за кацането на космическия апарат „ИнСайт“ на Марс, можем само да кажем: „Тежко и горко им на марсианците!“


Рота военни каца на Марс. Старшината ги строява и им обяснява:

- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?

- Да.

- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно виждате ли го?

- Да.

- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?

- Да.

- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?

Редник Гочев:

- Разрешете да запитам!

- Кажи, Гочев!

- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?

- Гумени глави такива, вие да не искате целия Марс да обсерете?!


Германия избра новата си Кралица на греяното вино. Това е 20-годишната Йордис Швайгщил, която предпочита червения вариант на традиционната топла коледна напитка с плодове и подправки. „Всичко зависи от добрата основа“, споделила хълцукайки след оспорваната надпревара коронованата особа. И се оригнала на анасон и канела.


29 ноември, четвъртък

Девиз на деня: Всичкото (червена) Мара втасала...


БСП си оправи вътрешните проблеми и се хвана за травеститите. Червен общинар се закани да снима цяла седмица дамите с ясно изразена адамова ябълка и да качва документалните кадри в социалните мрежи. Общинският съветник Николай Николов клати (с подписка) травеститите и хамалите на столичния площад „Македония“ от август насам. Като се имат предвид наболелите проблеми в партията, която последно се занимаваше с и.д. главния редактор на „Дума“, като нищо и тази жизненоважна и определяща бъдещето на партията тема може да стигне до пленум.


Бягайки от въпроси, шефът на ВКС спря за миг на място да си поеме дъх, колкото да изстреля една бърза команда към подчинените си. Тя се отнася до казуса с бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, на която й излизат пъпки по кожата от лошите хигиенни условия в килията. Проверяващите не са избрани на случаен избор, така че личното отношение на Лозан към проблемите на Иванчева и на заместничката й Биляна Петрова е очебийно. Бихме му задали въпроси и в тази посока, но профуча край нас досущ като Тасманийския дявол Таз от анимационното филмче. За каквито пишеш, такъв ставаш. Неусетно започнах да си говоря и аз в множествено число като шизофренично раздвоен фен на Лозан и компания.


30 ноември, петък

Девиз на деня: Тука има, тука нема... Топлофикация


Играта „Тука има, тука нема“ стана практика на столичната Топлофикация. Днес един квартал осъмва без парно, утре друг. Само сметките си остават (не)променлива величина.


2088 година. Връщаш се вкъщи от екскурзия на Марс. Сваляш екзоскелета, казваш на ваната да се напълни. Телепортираш се в хола. Копираш от мозъка спомените си и ги качваш във Фейсбук, та приятелите ти да ти „налайкват“ снимките. После се бухваш във ваната и... изненада. Водата е ледена. Изхвръкнало ти е от главата, че Топлофикация прави профилактика...


Прогноза за времето:

- Следобед облачността ще се разсее, температурите ще бъдат около 12 градуса по Целзий, 53 градуса по Фаренхайт и минус 48 градуса по скалата на Топлофикация-София.


Членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) върнаха на поправителен председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Още може да отговори на въпросите, които му бяха зададени. Може, ама не иска.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Седмичен мониtоринг (13 - 17 януари)

Като буря в чаша с вода в социалните мрежи тази седмица изригна темата за някакъв селски ерген, който вози пациент в линейка и мучи като крава „Кой кара влака“. Линейката се друса в чалга ритъм, а човечецът пациентът не дава никакви признаци на живот. Поне да щракаше с пръсти и той, но не – само шофьорът се кефи. Чалга позьорщината е само повод да поговорим за показната простащина, за истински важните теми, които би трябвало да са на дневен ред, както и за новите цензори и техния псевдоморал.

Седмичен мониtоринг (6 – 10 януари)

Има поне десет причини да не си правите труда да съчинявате списък с новогодишни обещания. Първата и основната е, че просто можете да извадите миналогодишния списък. „Му взех, ми даде“ - така изглеждаха дневниците на някогашните мутри. Списъците с обещания на много от тях останаха за потомството. Е, какъв е смисъла да обещаваш неща, които нямаш намерение да изпълняваш?

Годишен мониtоринг 2019 г.

В края на годината се правят анализи и равносметки, за да се започне начисто. За някои това е времето да оцапат и малкото чисти намерения и идеи, защото са си гадни по природа и искат на всички да им е гадно. За личност на годината номинирам Гинчето с никнейм Гуиниев - социално ангажирана мацка, която от понеделник до петък поема и прехвърля като жонгльор разни предизвикателства. В събота и неделя почива. Тогава е нетолерантна, непредизвикателна, несъгласна, недобра и каквото още се сетите с „не“. Гинчето е Фейсбук маниак. И гордо се пъчи с хилядите си последователи. Тя членува в 560 групи – от обществото за ментална аритметика, до почитателите на тунизийската плетка. Активен член е на веган съобществото, както и на групата на феновете на кюфтаците и бирата на корем. Лайква всеки нов пост в страницата на пълните въздържатели, но споделя и тегобата на анонимните алкохолици. Като бивш комсомолски активист, сега пръв демократ, Гинчето е винаги готова да си тури черно-бял фейс на Фейса и да рапортува: „Предизвикателството прието!“, за да покаже колко е активна в борбата с рака. В сряда се пременява в бонбонено розово, защото тогава е Денят на розовата фланелка – срещу тормоза в училище. В четвъртък Гинчето пак си връща черно-бялата снимка, но за всеки случай се полива и с една ледена кофа, прави си селфи върху влак и си изравя кадър по памперс, за да е подготвена за първоюнската сесия... Целогодишно предизвикателство е да устоиш на предизвикателството да не следваш всяка идиотия в социалните мрежи.